Решение № 1098 от 06.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1098 гр. София, 06.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20221100901779 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба, подадена от „И.Ф.С.“ ООД срещу отказ № 20220909132718-2/ 15.09.2022 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, с който е отказано вписването в търговския регистър по партида на дружеството на промяна в обстоятелствата, изразяващи се в заличаване на съдружника В.Д.В. на основание депозирана от него молба с правно основание чл. 125, ал. 2 ТЗ.

В чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ в редакцията на разпоредбата съгласно измененията обн. в ДВ, бр. 105 от 2020 г., които са в сила от 15.12.2020 г., е предвидено, че жалбата срещу постановен от длъжностното лице по регистрация отказ се подава чрез Агенция по вписванията, която изпраща незабавно на съда подадената жалба, заедно с приложенията към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства за връчването му, като агенцията може да подаде и отговор по жалбата с писмени доказателства по нея. При тълкуване на тази правна норма съдът намира, че в нея е уредено едно право за Агенция по вписванията, която е органът, който е компетентен да се произнесе по направено искане за вписване, обявяване и заличаване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, да подаде становище по постановения отказ, с което да допълни мотивите си, които по правило следва да са изложени в пълнота в съдържанието на самия акт. Въпреки че законът е използвал терминът „отговор на жалбата“, не може да се приеме, че Агенцията по вписванията има право да подаде писмен отговор на подадената жалба срещу отказа. Това е така, защото такова право възниква само за страната в едно производство, което се развива пред гражданския съд, но не и за правен субект, който няма качеството на страна в това производство, а още по-малко за органа, който е постановил акта, който се обжалва пред съда и подлежи на проверка за допустимост и правилност. Регистърното производство, което се развива пред Агенция по вписванията по реда на ЗТРРЮЛНЦ, по своя характер е охранително гражданско производство, поради което при неговото провеждане важат както специалните правила, предвидени в този закон, така и общите правила на гражданския процес, регламентирани в ГПК, към които е налице и изрично препращане в някои от нормите на ЗТРРЮЛНЦ. В нито един от отделните видове граждански процеси, които са уредени в ГПК, не е предвидено органът, който е постановил един акт да участва като страна в производството по неговото обжалване, да има право да 1 подаде писмен отговор на подадена срещу неговия акт жалба, както и да има право на жалба срещу решението на съда, с което се отменя неговия акт. С оглед на това и предвид факта, че в ЗТРРЮЛНЦ няма изрична правна норма, с която да е предвидено, че Агенция по вписванията участва като страна в производството по обжалване на откази, постановени от длъжностни лица от нейния състав, което би противоречало на общите принципи, върху които е изграден гражданския процес, то трябва да се приеме, че тя няма това качество.

Освен изложеното, следва да се посочи и това, че охранителното производство по своя характер е едностранно такова, в което участва само едно лице и това е молителят, който търси съдействие от компетентния за това орган и в него не участва насрещна страна. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че Агенция по вписванията няма качеството на страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и следователно не разполага с право да подава писмен отговор. Тя има предоставена съгласно чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ възможност да подаде единствено становище по жалбата, какъвто характер има и представения по делото отговор по жалба.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Предмет на регистърното производство, по което е постановен обжалвания отказ, е вписване в търговския регистър по партидата на „И.Ф.С.“ ООД на промяна във вече вписаните обстоятелства, изразяваща се в заличаване на съдружника В.Д.В..

При подаване на заявление за вписване на определени обстоятелства в търговския регистър длъжностното лице, което е компетентно да извърши вписването, съответно да постанови отказ, извършва проверка както на редовността на подаденото заявление – дали то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че те съответстват на закона, т.е. че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/. С оглед на това и предвид обстоятелствата, чието вписване се иска, а именно промяна на съдружниците, притежаващи дружествени дялове от капитала на дружество с ограничена отговорност, то в случая проверката, която следва да извърши длъжностното лице включва и това дали заявителят е представил документи, удостоверяващи тази промяна. Доколкото в заявлението се сочи, че промяната е в резултат на прекратяване на участието в дружеството „И.Ф.С.“ ООД на съдружника В.Д.В. с подаване на писмено предизвестие за напускане по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, то длъжностното лице проверява и конкретно дали е осъществен фактическия състав, предвиден в тази правна норма.

В чл. 125, ал. 2 ТЗ е уредено правото на всеки един съдружник в дружество с ограничена отговорност да прекрати по своя воля участието си в дружеството, като е регламентиран и начина по който то трябва да бъде упражнено, а именно чрез отправяне на писмено предизвестие най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. При тълкуване на посочената правна норма се установява, че за да бъде прекратено участието на съдружник в посочената хипотеза следва да бъдат установени следните обстоятелства: 1) направено от съдружника в писмена форма изявление за прекратяване на участието му в дружеството; 2) достигане на това изявление до дружеството; 3) изтичане на тримесечен срок от момента на получаване на предизвестието от дружеството. Правната промяна при упражняване на потестативното право, предвидено в чл. 125, ал. 2 ТЗ, се изразява в прекратяването на участието в дружеството на лицето, отправило предизвестие, като тя настъпва от момента на изтичане на срока на предизвестието. В закона не са поставени никакви други условия за възникване на правните последици от реализирането на посоченото право на съдружника – не се изисква, за да настъпи прекратяване на участието на съдружника в дружеството, да 2 бъде прието решение на общото събрание за неговото освобождаване, нито пък да бъдат уредени имуществените отношения между напускащия съдружник и дружеството, както и да бъде взето решение за това кой поема дружествените дялове, които това лице е притежавало. Тези обстоятелства не са условие за настъпване на прекратяването на членственото правоотношение, а са последица от него. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 46/ 22.04.2010 г., постановено по т.д. № 500/2009 г. по описа на ВКС, II т.о.

В случая от документите, представени към заявлението, по което е образувано регистърното производство, се установява, че от В.Д.В., което лице е съдружник в „И.Ф.С.“ ООД, е направено писмено изявление за прекратяване на участието му в това дружество, което е обективирано в текста на предизвестие, намиращо се на л. 10 от делото на СГС.

Съдът приема, че изявлението за напускане на съдружника е достигнало до „И.Ф.С.“ ООД на 01.06.2022 г., на която дата то е получено от един вписаните в търговския регистър към този момент законни представители на дружеството – В.Д.В., който има правото да изразява воля от негово име и за негова сметка отделно от другия вписан управител. Това е видно от изявлението в този смисъл на посоченото физическо лице, което е обективирано върху писменото предизвестие и под което то се е подписало. Следователно предвиденият в чл.

125, ал. 2 ТЗ тримесечен срок на предизвестието на напускащия съдружник започва да тече от 01.06.2022 г. и изтича на 01.09.2022 г. Както беше посочено, с изтичане на този срок, т.е. считано от 02.09.2022 г. е настъпила и правната промяна в резултат на упражненото от В.Д.В. право по чл. 125, ал. 2 ТЗ, а именно прекратено е участието на този съдружник в дружеството „И.Ф.С.“ ООД. Ето защо и вписването на В.Д.В. като съдружник в това юридическо лице следва да бъде заличено, както е поискано със заявлението, с което длъжностното лице по регистрацията е сезирано, като не съществуват каквито и да било пречки за това. Предвид изложеното постановеният отказ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен като на длъжностното лице се укаже да извърши исканото заличаване на вписване.

Жалбоподателят е направил искане за присъждане в негова полза на направените в съдебното производство разноски, което съдът счита за неоснователно. Регистърното производство, което се развива пред Агенция по вписванията по реда на ЗТРРЮЛНЦ, по своя характер е охранително гражданско производство, поради което при неговото провеждане важат както специалните правила, предвидени в този закон, така и общите правила на гражданския процес, регламентирани в ГПК, към които е налице и изрично препращане в някои от нормите на ЗТРРЮЛНЦ. Oхранителното производство е едностранно. В него участва само едно лице и това е молителят, който търси съдействие от компетентния за това орган, като не участва насрещна страна, в тежест на която да бъдат възложени разноските при основателност на направеното искане. С оглед на това и в чл. 541 ГПК е предвидено, че разноските по охранителните производства са за сметка на молителя.

Това следва и от общите правила на чл. 78 ГПК, при тълкуване на които се налага извода, че правото на една страна на разноски може да бъде упражнено само срещу другата страна, която неоснователно е въвела първата в спора пред съда, т.е. само при двустранните производства, каквото не е регистърното по ЗТРРЮЛНЦ. Цитираните норми на ГПК намират приложение и в настоящото производството по обжалване на отказа на длъжностното лице при Агенция по вписванията, което като част от образуваното регистърно производство, също е едностранно. В него участва само жалбоподателят и липсва насрещна страна, в тежест на която да бъдат възложени разноските, когато подадената жалба е счетена за основателна. В това производство разноски не могат да се възлагат за заплащане по правилата на чл. 78 ГПК, а си остават за страната, която ги е сторила. Ето защо и разноски не следва да се присъждат в полза на „И.Ф.С.“ ООД.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ п о жалба на „И.Ф.С.“ ООД отказ № 20220909132718-2/ 15.09.2022 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, с който е отказано вписването в търговския регистър по партида на дружеството на промяна в обстоятелствата, изразяващи се в заличаване на съдружника В.Д.В. на основание депозирана от него молба с правно основание чл. 125, ал. 2 ТЗ.

УКАЗВА н а Агенция по вписванията ДА ВПИШЕ в търговския регистър по партидата на „И.Ф.С.“ ООД, с ЕИК: *******, промени във вписаните обстоятелства, заявени със заявление с вх. № 20220909132718, изразяващи се в заличаване на съдружника В.Д.В. на основание депозирана от него молба с правно основание чл. 125, ал. 2 ТЗ.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4