Решение № 17597 от 14.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17597 гр. София, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20261110103942 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 и сл. от ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 441, ал.1 от ГПК, във вр. чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, във вр. чл. 45 от ЗЗД, от С. С. Г. против Частен съдебен изпълнител Т. А. В.-Н., с рег. № *** на КЧСИ, за заплащане на сумата 197,97 евро (387,21 лв.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело № 8/2025 г. по описа на Ч. А. В.-Н., с рег. №*** на КЧСИ, ведно със законната лихва от 07.03.2025 г. до окончателното й изплащане, която сума е сбор от 102,26 евро (200 лв.) за платен от ищцата адвокатски хонорар по Договор правна защита и съдействие с предмет изготвяне, подписване и депозиране на жалба срещу Постановление за отказ от прекратяване на изпълнително дело с изх. № 1380/07.03.2025 г., постановено по изп. дело № 8/2025г.; 12,78 евро (25 лв.) за платена в полза на СГС държавна такса за обжалване на Постановлението, 36,81 евро (72 лв.) за такси, внесени по сметка на ЧСИ за администриране на жалбата изрично посочени от ЧСИ в съобщение относно жалбата за внасяне на такси;

46,12 евро (90,21 лв.) - обезщетение за имуществени вреди съизмеримо със законната лихва за периода от 20.02.2025 г. до 03.12.2025 г., резултат от невъзможността на ищцата да ползва изтеглената й от ЧСИ сума през периода от 20.02.2025 г. до 03.12.2025 г., когато сумата й е възстановена по банковата сметка, ведно със законната лихва от 07.03.2025 г. до датата на окончателното плащане.

В искова молба са изложени фактически твърдения, че изпълнителното производство е образувано по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 3179/2023 г. РС-Перник за сумата 200 лв., като на 20.02.2025 г. въз основа на наложен запор върху банкова сметка при „ОББ“ АД е преведена по изп. дело сумата 876 лв. На 24.02.2025 г. ищцата е подала молба с искане за прекратяване на изпълнение на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, евент. намаляване на разноските, и представила доказателства, че преди образуване на изп. дело – на 02.07.2024 г., тя е платила 1 на взискателя сумата по изп. лист. С постановление от 07.03.2025 г. ответникът е отказал да прекрати изп. дело, в т.ч. отказал да намали разноските. След жалба на ищцата, за която е сторила разноски за правна помощ и такси, с Решение № 6653/2025 г. по гр. д. № 7797/2025 г. по описа на СГС постановлението е отменено, а в изпълнение на същото изп. дело е прекратено и възстановена сумата 876 лв. Поддържа, че заплатените от ищцата суми се намират в пряка причинна връзка от действията на съдебен изпълнител, за които като незаконосъобразни има право на обезщетение в претендирания размер.

Ответникът оспорва иска с доводи, че е упражнил правомощията си в съответствие със закона и доказателствата по изп. дело – наличие на изпълнителен титул, който не е отменен, и влезли в сила съдебни решения; липсва противоправност, вина и причинна връзка при постановяването на отказа за прекратяване на изп. дело. Посочва, че в отговор на молбата на длъжника е постъпило писмено становище от взискателя Ц.П. с вх. № 02199/ 04.03.2025г., в което изрично се заявява, че същата не е получавала уведомление за депозирана в нейна полза сума по пощенски запис по-рано. При наличието на изрично оспорване и същевременно липсата на надлежно заверена разписка за получаване на сумата, представеният документ за пощенски запис не било достатъчно доказателство по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, за да се приеме, че задължението е погасено. Съдебният изпълнител е съобразил факта на издаването на изпълнителния лист, след като на решаващият съд е била представена процесната разписка за предаване на сумата на „Б.П.“ ЕАД и същият не я е приел като безспорно доказателство за плащане, както и становището на взискателя, че не е получавал сумата; и при издаването на Постановление № 1380/ 07.03.2025г. е действал добросъвестно и законосъобразно. С това намира, че е оборена законовата презумпция на чл. 45, ал. 2 от 3ЗД. Последващата отмяна на постановлението от СГС установява неговата незаконосъобразност единствено за целите на производството по обжалване, но не обуславя автоматично наличието на противоправност на действията на съдебния изпълнител по смисъла на деликтната отговорност.

Претендираните разноски, направени в производството по обжалване на постановлението не са пряка последица от постановения акт, а резултат от избраните от ищеца процесуални действия. Счита, че съгласно чл. 407, ал 1 от ГПК ищцата е имала право на жалба срещу разпореждането за издаването на изпълнителен лист и сама е допринесла за сторените съдебни разноски от една страна, а от друга - е поискала от съдебния изпълнител да не изпълни валиден, представляващ надлежно изпълнително основание и подлежащ на принудително изпълнение титул. Претенцията за сумата 90,21 лв., обезщетение, съизмеримо със законната лихва също не е пряка вреда, доколкото неоправданото неприемане на сумата по пощенския запис води до забава на взискателя, съответно произтичащи от нея вреди са резултат от недобросъвестно поведение на взискателя, а не на съдебния изпълнител.

Трето лице- помагач на страната на ответника - „З.к. „Л.И.“АД оспорва предявения иск като неоснователен.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа страна следното:

От в. гр.дело № 7797/2025 г. по описа на СГС, ведно с изп. дело № 8/2025 г. по описа на Ч. В.-Н., рег. № *** в КЧСИ, се изяснява, че ищцата С. С. Г. е длъжник по принудителното изпълнение, образувано по молба на взискателя Ц.Г.П. на 17.01.2025 г. въз основа на изпълнителен лист от 19.11.2024 г., издаден по гр. дело № 3179/2023 г. по описа на РС-Перник. С. С. Г. е осъдена да заплати 2 на Ц.Г.П.а сумата 200,00 лв. за съдебни разноски. На 20.02.2025 г. са наложени запори върху вземания на длъжника до размер на сумата 876,00 лв. в „ПИБ“ АД, „ОББ“ АД, „У.Б.“ АД и „ЦКБ“ АД. С изпълнение от „ООБ“ АД дългът е погасен изцяло на 20.02.2025 г. с плащане по сметка на съдебния изпълнител. Запорите са вдигнати на 21.02.2025 г.

С молба от 24.02.2025 г. длъжникът е поискал прекратяване на изп. дело, на осн. чл. 433, ал.1, т. 1 от ГПК с твърдение, че сумата по изпълнителния лист била внесена за взискателя Ц.Г.П.а още на 02.07.2024 г., респ. преди образуване на изп. дело, и настоява да не бъде извършвано разпределение на удържаната сума; възразила срещу дължимостта и размера на претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение. Представя доказателство заверен препис на разписка за приемане на паричен превод от 02.07.2024 г. чрез „Б.П.“ ЕАД за сумата 200,00 лв., с подател С. С. Г. и получател Ц.Г.П.а, със съобщение до получателя: „присъдени разноски по ГД3179/2023г на РС Перник“. На 04.03.2025 г. е постъпило становище от взискателя за неоснователност на молбата на длъжника за прекратяване на изп. дело. Взискателят е посочил, че не е бил уведомяван и не е получавал съобщение относно направен паричен превод в негова полза, в т.ч. не е получавал плащане на сумата, предмет на изп. дело.

С Постановление с изх. № 1380/07.03.2025 г. Ч. В.-Н. отказва да прекрати производството по изп. дело, потвърждава адвокатско възнаграждение на взискателя и начислените по делото такси и допълнителни разноски по ТТРЗЧСИ.

На 02.04.2025 г. ищцата е подала частна жалба срещу постановлението, по повод която е платила на адвокат възнаграждение от 200 лв., държавна такса 25 лв., 72 лв. таски по ТТРЗЧСИ.

Съгласно протокол за извършено погасяване от 16.04.2025 г. Ч. В.-Н. е извършено разпределение на постъпилата сума в размер на 876 лв. за погасяване на следните задължения: 276 лв. – такси по ТТРЗЧСИ, 200 лв. – разноски по гр. дело; 400 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по изп. дело. С преводно нареждане от 16.04.2025 г. ЧСИ е заплатил сумата 666 лв. в полза на взискателя Ц.Г.П.а и с разпореждане от същата дата (16.04.2025 г.) е разпоредил изп. дело за приключило.

С Решение № 6653/05.11.2025 г. по в. гр.дело № 7797/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ-I-Д, влязло в законна сила на 05.11.2025 г., съдът отменя Постановление с изх. № 1380/07.03.2025 г. на Ч. В.-Н., с което е отказано прекратяване на изп. дело № 8/2025 г.

С определение № 865/14.01.2026 г. по в.гр.д. № 7797/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ-I-Д, съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателя С. Г. за допълване на постановеното решение в частта на разноските.

С платежно нареждане от 03.12.2025 г. Ч. В.-Н. е възстановила на ищцата сумата 876,00 лв.

За да възникне основание за ангажиране на отговорността на ЧСИ по чл.

441, ал.1 от ГПК, във вр. чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, във вр. чл. 45 от ЗЗД следва да са налице неправомерни действия или бездействия при изпълнение на дейността му по принудително изпълнение, настъпила вреда и причинна връзка между неправомерното поведение и вредата. Съдебният изпълнител отговаря по реда на чл. 441 от ГПК, във вр. чл. 74 от ЗЧСИ, във вр. чл. 45 от ЗЗД, само и единствено когато е провел незаконосъобразно индивидуално принудително изпълнение по реда на ГПК, вследствие на което на длъжника са причинени вреди. Съгласно установената съдебна практика (решение № 766/23.12.2024 г. по гр. д. № 5095/2023 г. на ВКС, III г. о. и цитираните в него решения по гр. д. № 1445/2009 г. на ВКС, ІV г. о., т. д. № 1123/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., гр. д. № 3

1124/2010 г. на ВКС, І г. о.) съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител без да е обвързан от това дали същите са обжалвани и ако са обжалвани какво е решението на съда по жалбата. Законосъобразността на предприетите действия и бездействия от съдебния изпълнител следва да бъде подложена на самостоятелна проверка в настоящото производство. Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение, и са спазени другите изисквания на процесуалния закон. Противоправността, като елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т. е. тези, които увреденият не би претърпял, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, и които са типична, нормално настъпваща последица от вредоносния резултат.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска.

В хипотезата на представена от длъжника квитанция от пощенска станция като доказателство за заплащане дължимата сума по представения изпълнителен лист преди образуване на изпълнителното производство съдът съобразява, че няма изискване сумата да е реално получена от взискателя, но длъжникът трябва да докаже знание у взискателя, че сумата е внесена. Формален аргумент за това е разпоредбата на чл. 433, ал.1 , т. 1 от ГПК, с която се предвижда длъжникът да представи разписка от взискателя, а ако тя е с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска. Ето защо предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство при плащане от длъжника чрез пощенски запис са: длъжникът е внесъл дължимата по изпълнителния лист сума за взискателя преди образуването на изпълнителното дело, съответно предоставена е на негово разположение и подлежи на получаване единствено от кредитора и взискателят е надлежно уведомен. При наличие на убедителни доказателства за тези правнорелевантни факти съдебният изпълнител следва да преустанови изпълнителните действия. При паричните преводи нареждането на извършване на превода (внасянето) на сумата по сметка на пощенската станция на името на взискателя няма погасителен ефект, за разлика от банковия превод, доколкото към този момент за взискателя не съществува правната възможност да се разпорежда с паричната сума. Тази възможност възниква, ако взискателят бъде уведомен от страна на пощенската станция за паричния превод и съществува само до момента, до който съгласно общите условия на дружеството, извършващо паричния превод, е възможно получаването на сумата, тъй като след този момент- тя се връща по сметка на наредителя. Депозирането на сумата чрез пощенски запис не е равнозначно на погасяване с нея на задължението. Задължението не се смята за погасено и не е налице основание за освобождаване на длъжника от отговорност, каквото е предвидено при влагане на дължимата сума в банка по реда на чл. 97, ал.1 от ГПК или при плащане по банков път и заверяване на сметката на кредитора по см. чл. 75, ал. 3 от ЗЗД, в които хипотези отказът на кредитора да се разпореди с 4 предоставената сума е правно-ирелевантен, с оглед действието на освобождаването от отговорност и изпълнението с обективния факт на заверяване на сметката. Настоящият съдебен състав приема, че представената на ответника разписка за пощенски паричен превод удостоверява единствено факта на нареждане на сумата от длъжника в полза на кредитора, но не доказва факта на уведомяване на кредитора, респ. знание за получаване на процесната сума преди датата на образуване на изпълнителното дело, вкл. в контекста на което да се приеме, че е налице и забава на кредитора по см. чл. 95 и сл. от ЗЗД, като за отговорността на ответника е ирелевантно обстоятелство дали взискателят е бил недобросъвестен. Съдът счита, че изпълнителното производство е образувано и водено законосъобразно, а постановения отказ за прекратяване на изп. дело правилен при така представените от длъжника доказателства, вкл. при наличие на спор между страните за погасяването на дълга; липсва пряка причинна връзка между действията, респ. бездействия, на съдебния изпълнител и твърдените вреди, доколкото ответникът е обвързан от изпълнителния титул и съобразил вярно доказателствата по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. С тези съображения съдът приема исковата претенция за неоснователна.