Решение № 1286 от 19.07.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1286 гр. Варна , 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20213100500934 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е въззивно, образувано по въззивна жалба вх.рег.№ 266661/28.01.2021г на ПЛ. ХР. Н. срещу решението № 2616710/14.12.2020г на ВРС-ХIс-в по гр.д. № 4425/2020г, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Ю. Пл.Н.а ЕГН *** на майката ЕК. АЛ. М. ЕГН ***, определен е режим на лични отношения на бащата ПЛ. ХР. Н. ЕГН ********** с детето Ю., както следва:

- всяка втора и четвърта седмица от месеца от 14ч в събота с преспиване в дома на бащата до 18ч в неделя;

- за Коледните и Новогодишните празници - от 16ч на 25.12. до 16ч на 27.12. всяка нечетна година и от 16ч на 30.12. до 16ч на 01.01. всяка четна година;

- тридесет дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск;

ОСЪДЕН е ПЛ. ХР. Н. да заплаща в полза на детето Ю. чрез нейната майка и законен представител Е. Ал.М., месечна издръжка в размер на 300лв, считано от датата на предявяване на ИМ в съда - 12.05.2020г, с падеж първо число на месеца, за който се дължи 1 издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на осн.чл.143 СК, както и издръжка за минало време в размер на 250лв месечно, за периода от 12.05.2019г. до 11.05.2020г включително, на осн.чл.149 СК.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от майката ЕК. АЛ. М..

В о.с.з. въззивникът чрез процесуалния си представител е направил изменение на жалбата си по съображения, че тъй като не може да се свърже с дъщеря си, тя не вдигала телефона, нито на баба си, дори за Коледа и рождения ден не успял да се свърже с дъщеря си, затова, воден от преценката за добрия интерес на детето, преосмислил желанието си за упражняване на родителските права. Счита, че поведението на детето говорело за нежелание да общува с него, като мотивите за това предполага, че могат да бъда извлечени от изслушването на детето в първата инстанция – че майката забранява да общува с бащата.

Факт е, че имало родителско отчуждение, както и че въззивникът имал желание да я вижда, но счита, че ще причини дискомфорт, ако родителските права му бъдат предоставени.

Поради изложеното прави изявление за оттегляне на въззивната жалба в частта, в която е поискал упражняването на родителските права да бъде предоставено на него, както и определяне местоживеенето на детето също при бащата. Моли за прекратяване на производството в тази част.

Вззивната жалба се поддържа по отношение РЛО и размер на издръжката, като счита, че справедливият размер, дължим от бащата е 225лв, а за минало време – по 200лв месечно.

ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“- ВАРНА, редовно призована, не изразява становище по жалбата.

В о.с.з. отв.страна Е.А. М. изразява становище за допустимост на направеното частично оттегляне на въззивната жалба и не възразява за прекратяването на производството в тази част.

По отношение решението в частта му, с която е определен размерът на издръжката за минало време, както и за в бъдеще, счита същото за правилно и законосъобразно и затова да бъде потвърдено.

2

В исковата си молба ЕК. АЛ. М. излага, че с ответника ПЛ. ХР. Н. са живяли на семейни начала няколко години от 2000г до 2012г на адреса в гр.Варна ***.

От връзката си имат едно дете Ю., род.26.03.2007г

Твърди, че съвместният им живот не е продължил дълго поради твърде честите конфликти, възниквали между тях.

Ответникът упражнявал често физическо и психическо насилие върху нея, удрял я, крещял и я обиждал пред детето.

От м.май 2012г страните са разделени.

Твърди, че ответникът, въпреки, че се срещал с детето, на практика не участвал в отглеждането и възпитанието й и не плащал издръжка.

Поради изложеното моли да бъде постановено решение, с което

- да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето на майката;

- да бъде определено местоживеенето на детето при майката;

- да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 14ч в събота с преспиване до 18ч в неделя, по 3 дни от Коледните и Новогодишните празници /от 14ч на 25.12. до 18ч на 28.12/ и тридесет дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск

- да бъде осъден бащата да заплати месечна издръжка за минало време в полза на детето в размер на 350лв за периода от 12.05.2019г до 11.05.2020г, вкл.;

- да бъде осъден бащата да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 350лв, считано от датата на завеждане на ИМ в съда - 12.05.2020г до настъпване на законни причини за изменянето или прекратяването й.

Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът ПЛ. ХР. Н. в срока по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор със становище, че счита иска за допустим и частично основателен.

Не оспорва упражняването на родителските правата над детето Ю. да бъде предоставено на майката само при условие, че детето живее заедно с майката в гр.Варна.

3

Не оспорва местоживеенето на детето да бъде определено при неговата майка.

Моли за определяне РЛО с дъщеря му Ю., както следва:

- всяка втора и четвърта седмица от месеца от 14ч в събота с преспиване в дома на бащата до 18ч. в неделя, като бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща в дома на майката;

- всяка първа и трета сряда от месеца от 19ч с преспиване в дома на бащата, като бащата взима детето от дома на майката,

- от 14ч на 25.12 до 18ч на 28.12 в нечетна година и от 14ч на 30.12. до 18ч на 02.01. всяка четна година, като за четна година се определи тази, в която се намира 30.12.;

- един ден с преспиване на 3 март в четна година;

- един ден с преспиване на 22 септември в нечетна година;

- един ден с преспиване за рождения ден на детето Ю. Н.а, като на четна година ще бъде на 26.03., а на нечетна - 27.03.;

-един ден с преспиване за рождения ден на бащата - 20.07.;

- 5 /пет/ дни през пролетната ваканция на всяка нечетна година и 5 /пет/ дни през зимната ваканция на всяка четна година;

- един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като тя следва до 01 юни да уведоми бащата чрез електр.поща за планувания отпуск, а ако не го стори - бащата има право сам да определи дните, през които взема детето, като уведоми майката за това, чрез електронна поща.

Моли да бъде осъден да заплаща минималния размер издръжка, съобразен с възможностите му и материално състояние, и нуждите на детето Ю. П. Н.а.

Моли да не бъде присъждана издръжка за минало време или ако такава бъде присъдена, то същата да бъде определена по нейния минимален размер.

По отношение на търсената от ищцата издръжка в размер на 350лв излага, че детето Ю. нямала специални нужди, развивала се нормално; ако занапред бъде записана в Национално училище по изкуствата „Добри Христов" или Хуманитарна гимназия „Константин Преславски", няма да се налагат да правят транспортни разходи до работата и до училището.

Възразява срещу твърдението на ищцата, че не бил заплащал издръжка за дъщеря си от 2012г. Не само, че бил заплащал, но се грижил и за поддръжката на дома им, на 4 автомобила, тримата ходили на екскурзии всяко лято, излизали заедно на вечери, прекарвали уикендите заедно, като разходите за това са покривали изцяло от ответника. Той купувал дрехи, техника и много други вещи. Давал на майката пари на ръка, тъй като отношенията им са били нормални, въпреки че не съжителствали заедно.

За да поддържа този статус на живот му се е налагало да прибягва до теглене на заеми /потребителски кредити/, тъй като с учителската си заплата не успявал да покрие тези разходи.

Отделно от това ответникът живеел с възрастната си майка, за която полагал грижи – морални и материални.

Твърди и че понастоящем имал задължение към банкова институция - кредит с месечна вноска в размер на 491,67лв, който бил общо в размер на 44000лв. Тази сума представлява предоговорени потребителските кредити от предходни години.

Предвид горното ответникът не може да си позволи да плаща издръжка в искания от ищцата размер. Ако издръжката бъдела определена в претендирания размер, то той щял да се лиши от елементарната възможност да си позволи да почерпи детето си, да я изведе някъде или да й купи, каквото и да било.

Счита, че било редно при определяне размера на дължимата издръжка, съдът да съобрази нуждите на издържания и възможностите на издържащия. Ето защо счита, че може да заплаща минималния размер на издръжка, съобразно чл.142 ал.2 СК.

Контролиращата изразила становище. страна Дирекция "Социално подпомагане"-гр.Варна не е