Решение № 1087 от 19.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1087 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. А. при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100514572 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №14572/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Топлофикация София “ ЕАД гр.София срещу решение №20132 от 07.11.2025 г постановено по гр.д.

№60973/24 г на СРС , 178 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че Ю. А. Г. ЕГН ********** от гр.София му дължи сумата от 3444,43 лв. стойност на топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. ****, с абонатен № 233093, за периода от м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 31.05.2024 г. до окончателното плащане на задължението, 523,82 лв. мораторна лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2022 г. до 16.05.2024 г., 48,12 лв. цена на услуга дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 31.05.2024 г. до окончателното плащане, и сумата от 10,71 лв. мораторна лихва върху посочената цена на дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 16.05.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №18243 от 17.06.2024 г по ч. гр. д. №32722/2024 г. по описа на СРС, 178 състав, поради погасяване на вземането чрез прихващане с насрещно вземане за дължимо обезщетение в размер на 16 680,03 лв. за ползване на съоръжения за присъединяване, находящо се в гр. София, бул. **** , цедирано на ищеца с договор от 07.12.2016 г. за прехвърляне на вземания от „К Строй“ ЕООД ; както и въззивникът е осъден да заплати на адв.Р.Л.Д. личен №1000281710 на основание чл.38 ал.2 ЗАдв сумата от 450 лева адвокатско възнаграждение за оказана 1 безплатна правна помощ пред СРС .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Ответникът е собственик на имота и потребител на топлинна енергия по чл.153 ал.1 ЗЕ . Възражението за прихващане е недопустимо , защото насрещното вземане не е възникнало , не е изискуемо респ.не е ликвидно. Не е ясно насрещното вземане какво е , кога и защо е възникнало , какъв е неговия действителен размер , а цесията е нищожна . Не е доказано , че цедентът е бил собственик на топлопровод и абонатна станция и че вземането му е изискуемо . Евентуално насрещното вземане е погасено по давност , защото е възникнало много преди процесните вземания .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .

Възраженията на въззивника срещу цесията са преклудирани и недопустими , респ.неоснователни . Насрещното вземане е установено с влязло в сила решение .

Третото лице „Техем Сървисис“ ЕООД не взема становише по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Топлофикация София “ ЕАД гр.София на 11.11.2025 г и е обжалвано в срок на 21.11.2025 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете СРС е приел следното . Процесният имот е топлоснабден и е собственост на ответника, което е видно и от представения препис на нотариален акт за дарение на недвижим имот, акт № 168, том VII, рег. № 35206, дело № 1287/10.12.2009 г.

Ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно чл.153 ЗЕ . С отговора на исковата молба не е оспорено количеството топлинна енергия и неговата стойност, начислена за имота, както и обстоятелството, че не е платено задължението. Исковете за главница за топлинна енергия , мораторна лихва върху нея и за дялово разпределение принципно са основателни .

Според СРС неоснователен е искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, доколкото по делото липсват данни за изпращане на покана до ответната страна и поставянето й в забава. Съгласно чл.33, ал.2 ОУ на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал.

3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и 2 ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, като тя се начислява върху стойността на общата фактура по чл. 32, ал. 3 (съдържаща изравнителна сметка), след изтичане на 45 дни от издаването . Ето защо при действието на ОУ от 2016 г., забавата настъпва от изтичане на 45 дни от изготвянето на фактурата, касаеща изравнителната сметка. При наличие на предвиден в общите условия срок за заплащане на дължимите суми отпада необходимостта от изпращане на покана до длъжника, за да бъде същият поставен в забава- чл. 84, ал. 1 ЗЗД .

Обезщетението за забава възлиза в размер на 523,82 лв. за периода от 15.09.2022 г. до 16.05.2024 г., който размер не се оспорва по делото.

Според СРС ответникът е направил своевременно възражение за прихващане със свое насрещно вземане срещу „Топлофикация София“ ЕАД в производството по делото. По делото е представен договор за прехвърляне на вземания цесия от 07.12.2016 г., с който „КСТРОЙ“ ЕООД е прехвърлило на ответницата вземания срещу длъжника „Топлофикация София“ ЕАД, представляващи обезщетение за ползване, което се дължи за периода от въвеждане в експлоатация на „съоръженията за присъединяване“, изградени с цел да бъде захранена с топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване жилищна сграда, с административен адрес гр. София, бул. ****, представляващо присъединителен топлопровод и съответна дължина по трасе и абонатна станция, до 25.10.2025 г., заедно с всички негови принадлежности. Съгласно договора вземането е определяемо по размер и възлиза поне на приблизителна сума от 20 000 лв.

Според СРС ответникът е представил препис на влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. д. № 68821/2022 г. по описа на СРС, 90 състав, с което е признато за установено по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, че Ю. А. Г. не дължи сумите по изпълнителен лист от 16.10.2019 г., издаден от СРС, 77 състав по гр. д. № 22829/2015 г., а именно сумата от общо 1321,46 лв., представляваща разноски в размер на 937,30 лв. в исковото производство и сума в размер на 384,16 лв., представляваща разноски за заповедното производство, за което вземане е образувано изпълнително дело № 317/2020 г. по описа на ЧСИ С.Х., поради погасяване на вземането чрез прихващане с насрещно вземане с дължимо обезщетение в размер на 20 000 лв. за ползване на съоръжения за присъединяване, находящо се в гр. София, бул. ****, цедирано на ищеца с договор от 07.12.2016 г. за прехвърляне на вземания от „К Строй“ ЕООД. Представено е и влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. д. № 8515/2023 г. по описа на СРС, 38 състав, с което са отхвърлени искове на ищеца срещу ответника в размер на 2 754,96 лева, представляваща главница на неизплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., мораторна лихва за забава в размер на 406,21 лева за периода от 15.09.2020г. до 26.8.2022г., 37,08 лева главница за услугата „дялово разпределение“ за периода от 01.08.2019г. до 30.04.2021г., мораторна лихва в размер на 7,60 лева за периода от 01.10.2019г. до 26.08.2022г., държавна такса в размер на 64,12 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева, поради погасяване чрез прихващане с дължимо обезщетение в размер на 20000 лв.

Според СРС в т.2 на Тълкувателно решение №2/2020 г по тълк.д.№2 по описа за 2020 г. на 3

ОСГТК на ВКС при възражението за прихващане правото на прихващане се заявява като осъществено или се осъществява в процеса за активното вземане. Максималната защита, която ответникът може да получи, е отхвърляне на иска. Активното вземане внася допълнителен предмет на делото, но погасителният ефект на прихващането настъпва в пределите на вземането, установено с иска – до размера, необходим за прихващането. Над този размер вземането на ответника не може бъде пресъдено. Непогасената горница след прихващането остава извън процеса. За нея решението поражда сила на пресъдено нещо, подобно на решението по изцяло уважения частичен иск – за правопораждащите факти на активното вземане. В т. 3 е прието, че при уважено възражение за прихващане в случаите по т. 2 е допустимо в следващ процес ответникът да заяви непогасения остатък от своето вземане. По новия иск съдът е длъжен да зачете задължителното действие на влязлото в сила решение относно фактите, които са породили вземането. (ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. ОСГТК на ВКС).

Според СРС следва да се зачете СПН на влязлото в сила решение за правопораждащите факти на активното вземане, включително че вземането е цедирано в полза на ответника от трето за настоящия спор лице. Доколкото ответникът има право да се разпорежда с вземането като негов титуляр, включително да извършва прихващане с него, то активното вземане е в размер на 16 680,03 лв. и може да бъде прихванато с пасивното вземане на ищеца за сумата от 3444,43 лв. за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., мораторна лихва в размер на 523,82 лв. за периода от 15.09.2022 г. до 16.05.2024 г. и цена на услуга за дялово разпределение в размер на 48,12 лв. за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., като двете вземания се погасяват до размера на по-малкото от тях. Съгласно разпоредбата на 104, ал. 2 ГПК двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. В настоящия случай насрещните вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях към 01.05.2021 г. Предвид изложеното предявените искове следва да се отхвърлят като погасени чрез прихващане.

Решението на СРС е частично неправилно .

Самата доставка на топлинна енергия , нейния размер и извършването на дялово разпределение не са оспорени , то следва да се считат за доказани по основание и размер исковете с представените писмени доказателства /без иска за лихви върху дяловото разпределение/ . Ищецът е легитимиран да претендира сумите за дялово разпределение от ответника съгласно чл.22 ал.2 и чл.36 ал.1,2 ОУ .

Като краен резултат правилно СРС е приел , че не се дължи от ответника сумата от 10,71 лв. мораторна лихва върху цена на дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 16.05.2024 г.Чл.36 от ОУ /2016 г / не посочва срок , в който потребителите трябва да заплащат главницата за дялово разпределение , а за нея са неприложими чл.32 и чл.33 от ОУ /2016 г /. Липсва уговорен падеж на вземането , респ.на покана до ответника съобразно изискването на чл.84 ал.2 ЗЗД .

Направеното от ответника пред СРС възражение за прихващане е неоснователно .

Представените от ответника писмени доказателства , включително влезли в сила съдебни 4 решения на СРС не доказват насрещното вземане по основание и особено по размер .

Съгласно т.2 от Тълкувателно решение №2/2020 от 18.03.2022 г на ОСГТК на ВКС при уважено възражение за прихващане с вземане, което не е установено с друго влязло в сила решение или заповед за изпълнение, силата на пресъдено нещо на решението обхваща размера на вземането на ответника, необходим за прихващането , но не и остатъка от него. При непогасена горница, решението установява със сила на пресъдено нещо фактите, които са породили вземането /както при частичния иск/ . В случая не е проведено никакво доказване , че съществува вземане на ответника за размера над този който е признат за дължим с приложените влезли в сила решения на СРС. Да се приеме обратното означава – в противоречие на посоченото Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС – че СПН по частично възражение за прихващане обхваща и размера на насрещното вземане .