Решение № 74 от 14.07.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Пловдив , 14.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вера Ив. Иванова

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20215001000321 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260004/06.01.2021г., постановено по търг. д. №17 4/2019г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, „З.К.Л.И.“ АД, с ЕИК ... e осъдено да заплати на Р. ИВ. ИВ., с ЕГН ********** сумата от 100 000лв. , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в черепно-мозъчна травма - контузия на мозъка; разкъсно-контузна рана на главата вдясно теменно-слепоочно; счупване на лявата и на дясната лопатки; спукване на главичката на лявата мишнична кост; счупване на дясната седалищна кост; контузия на главата, шията, гръдния кош, корема и крайниците; множество охлузвания по крайниците; хипотрофия на бедрената мускулатура на дясното бедро; както и преживени душевни болки и страдания - органично емоционално лабилно (астенично) разстройство; емоционално-волева промяна на личността, което състояние не подлежи на лечение и е необратимо, както и негативни емоции, в резултат на претърпяното ПТП на 23.08.2016г., ведно със законната лихва върху тази 1 сума, считано от 23.08.2016г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата част до претендирания размер 150 000лв. е отхвърлен. Присъдено е и обезщетение за имуществени вреди 293.78лв., представляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 23.08.2016г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата. „ЗК Л.И. е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Ст. Загора сумата 470,90лв. - разноски по делото, както и в полза на адв. Ж.З. от АК - С.З. сумата 3 220лв. - адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата съобразно уважената част на исковите претенции по посочена банкова сметка. Р. ИВ. ИВ. е осъден да заплати на „З.К.Л.И.“ АД сумата 732,33лв. - разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство – Р. ИВ. ИВ. , в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 100 000лв. до пълния претендиран размер – 150 000лв.

Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано. Доводите в тази насока се свеждат до неправилна преценка на данните по делото, несъобразяване с критериите за справедливост, съответно – нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че при правилна оценка на фактическата обстановка и обсъждане на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд не е съобразил характера на претърпените увреждания, както и степента и интензитета на претърпените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес, както и липсата на възможност за пълно възстановяване. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, като се постанови друго, с което предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен в пълен размер. С въззивната жалба се предявяват писмени доказателства – присъда по НОХД №40/2019г. на РС Ч.. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответник – жалбата ЗД „З.К.Л.И.“ АД, в представения отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло същата.

Претендира сторените разноски. Не предявява доказателствени искания.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а 2 служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Подадената въззивна жалба е допустими, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./.

Ищецът в първоинстанционното производство – Р.И., е изложил фактически твърдения за наличие на предпоставките по 226 ал.1 от КЗ /отм./, а именно: На 23.08.2016г., около 04:25ч., по автомагистрала „Т.“, в посока от запад на изток със скорост около 77,4 км/ч, в дясната активна лента за движение на южното платно се движел т.а. „М....“ с рег. № ... управляван от водача Б.А.Ч.. В зоната на км. 180+300, в землището на гр.Ч., товарният автомобил бил застигнат от движещия се също в дясната активна лента за движение със скорост около 98 км/ч л.а. /микробус/ „М.В.“ с рег. №..., с прикачено товарно ремарке „М...“ с рег. № ..., управляван от водача И.Й. И., с ЕГН ***, в който автомобил пътувал и ищецът. Поради несъобразяване на скоростта си на движение със състоянието на превозното средство и с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, както и поради натрупана умора, водачът на л.а. „М.В.“ - И. И., възприел със закъснение движещия се пред него товарен автомобил и не предприел своевременно маневра „изпреварване“, поради което управляваното от него превозно средство не напуснало изцяло дясната активна лента за движение, където по това време се намирал т.а.

„М....“. Така, лекият автомобил застигнал и ударил с предната си дясна част задната лява част на товарния автомобил. Описан е подробно механизмът на ПТП и предприетите впоследствие действия. В резултат на ПТП-то, ищецът Р.И., който е пътувал на предната седалка на л.а. „М.В.“, получил черепномозъчна травма - разкъсно-контузна рана на главата и контузия на мозъка, водеща до разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на 3 двете лопатки; непълно счупване на шийката на лявата раменна кост; счупване на дясната седалищна кост на таза; както и множество охлузвания на крайниците. Описани са подробно предприетите мерки за оказване на медицинска помощ при животозастрашаващо състояние и проведено лечение:

Първоначално пострадалият е настанен в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение на УМБАЛ „Проф. д-р С.К.“ АД - С.З., за провеждане на интензивно лечение и неврореанимация, а след това е бил настанен в Клиниката по неврохирургия на болницата. Позовава се на Епикриза към ИЗ №***, издадена от УМБАЛ „Проф. д-р С.К.“ АД - гр. С.З., съгласно която на 23.08.2016г. И. е постъпил в Клиниката по неврохирургия на болницата в тежко общо увредено състояние-неадекватен и неконтактен, в кома 7-ма степен по ГКС. Анамнезата е снета по данни на дежурен екип в СПО. При извършен преглед са установени разкъсно-контузна рана на главата вдясно, темпоро-париетално хирургично обработена, както и множество екскориации по крайниците. Извършени са редица изследвания. При направена КТ на главен мозък е установено състояние след контузия на мозъчни стрекери малки по размери поренцефални зони след контузионни огнища в мозъчния паренхим на двете ГМХ - двустранно. При рентгенография на ляв хумерус е установена фисура на ляв хумерус. При рентгенография на тазови кости е установена фрактура на дясна ишиалгична кост. Проведено е консервативно интензивно лечение. Назначена е медикаментозна терапия. След повече от един месец болничен престой, на 30.09.2016г., ищецът е изписан от отделението. Назначена му е медикаментозна терапия за дома. Поставена е окончателна диагноза: Контузия на главата, шията, гръдния кош, корема и крайниците. Счупване на двете лопатки. Фисура /непълно счупване/ на шийката на лявата раменна кост. Счупване на дясната седалищна кост на таза.

Контузия на мозъка. Ищецът се позовава и на Епикриза към ИЗ №***, издадена от „МБАЛ Ц.Й.-П.“ ЕООД, съгласно която на 11.10.2016г. И. е постъпил в Отделението по физикална и рехабилитационна медицина и рехабилитация на болницата. Изписан е с подобрение по отношение на болков синдром и двигателната фунциолеза. От описаните многобройни и значителни по интензитет телесни увреждания, ищецът се е възстановявал в продължение на период от около 6-12 месеца. През този период, поради силно ограничените си движения, пострадалият не е можел да излиза спокойно навън, да осъществява социални контакти и да води нормален активен живот, 4 какъвто предполага и неговата младежка възраст /на 15-годишна възраст към датата на инцидента/, а в голяма степен е бил зависим от грижите на своите близки, тъй като освен долният крайник са пострадали и двата му горни крайници, поради което не е можел да се обслужва сам в ежедневието.

Всичко посочено се е отразило изключително негативно на психиката на пострадалия, който е в сравнително млада възраст.

Отговорността на ответника се ангажира на основание наличието договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна полица №***, валидна от 28.08.2015г. до 27.08.2016г.

Искането, с което е сезиран съдът, е ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 150 000лв. - застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в резултат на претърпяното ПТП на 23.08.2016г., ведно със законната лихва, считано от тази дата, като дата на увреждането.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът ЗД „Б.И.”АД е оспорил така предявения иск за неимуществени вреди. Относимите към въззивното производство възражения по основателността на иска се свеждат до размера на претендираното обезщетение.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./, съгласно която увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. В чл.226, ал. 1 от КЗ /отм./ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” със сочения като ответник застраховател. Наред с това, обаче, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от 5 фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена щета, тази щета да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената щета.

Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд относно наличието на гореизпроените предпоставки за ангажиране на функционално обусловената отговорност на застрахователя, като на основание чл.272 от ГПК препраща към подробните и изчерпателни мотиви на първоинстанционното решение относно механизма на настъпилото на 23.08.2016г. ПТП; наличието на предпоставките на чл.45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования причинител спрямо увредения ищец извършване на противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите – водача на л.а. /микробус/ „М.В.“ с рег. №..., с прикачено товарно ремарке „М...“ с рег. № ... - И.Й. И.; вредоносния резултат /причиняване на неимуществени вреди на ищеца – физически и психически болки и страдания вследствие на травматичните увреждания/; причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат; виновност на водача на МПС. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК, с оглед приетата като доказателство от въззивната инстанция влязла в сила на 11.01.2021г. присъда №26006/14.10.2020г. по НОХД №40/2019г. по описа на РС Ч.. Установен е и специфичният елемент на визираната в чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.223 ал.1 от КЗ /отм./ безвиновна отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №***, валидна от 28.08.2015г. до 27.08.2016г.