Решение № 319 от 07.08.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Перник, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Тина Р. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20231720200048 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление №14-0001026 от 20.10.2022 г., издадено от директор на Дирекция “Инспекция по труда“ – Перник, на “Релакс – 2019“ ЕООД, гр. Перник, ЕИК **********, представлявано от С.С. – управител, на основание чл.416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция, в размер 1500 /хиляда и петстотин/ лв. за това, че на 01.09.2022г., в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е уредил отношенията при предоставяне на работна сила като трудови правоотношения като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето М. В. – нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.

Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от “Релакс – 2019“ ЕООД, гр. Перник, представлявано от управителя С.С., чрез пълномощник – адв. К. П. - АК – Благоевград, с която се оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление и се моли за отмяната му. Излагат се възражения, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че вмененото нарушение не е извършено и че фактическите обстоятелства по случая са оценени неправилно..

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя заявява, че поддържа жалбата и изложените в нея съображения в насока незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли за отмяната му.

Административнонаказаващият орган, чрез процесуалния си

1 представител – ю.к. М., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Пернишкият районен съд, в настоящия съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, вр. чл.84 ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 01.09.2022г. свидетелите Т. С. Б. и В. В. П. – инспектори в Д ИТ Перник, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на „Релакс – 2019“ ЕООД, а именно автокомплекс „Релакс“, находящ се в гр. Перник, ул. ***“ *. Констатирали, че обектът работи и на автомивката работник, облечен в работно облекло, с пароструйка мие автомобил. След като се легитимирали, на основание правомощието си по чл.

402, ал.1, т.3 от КТ, инспекторите поискали от лицето, извършващо тази дейност писмено да декларира факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната дейност като му предоставили декларация за попълване. В нея работникът вписал личните си данни /име – М. К. В., адрес и ЕГН/ , както и че работи в автокомплекса на „Релакс 2019“ ЕООД от 15.02.2022г. като мияч на превозни средства, посочвайки работно време, почивни дни и почивки в работния ден . В графата трудово възнаграждение вписал „по договор“, а в графата относно наличие на сключен писмен трудов договор отбелязал „да“. Декларацията В. подписал саморъчно и отразил датата и часа на попълване - 01.09.2022г., 13.23часа.

Тъй като на инспекторите не били предоставени документи, даващи възможност да проверят спазването на изискванията на трудовото законодателство, до работодателя била оставена призовка да се яви в Д”ИТ” и да представи допълнителни документи, необходими за финализиране на проверката, в точа число трудови досиета, инструктажни книги, графици за работа от м.01.2022г. до 09.2022г., ПВТР, ведомости за заплати и др.

Призовката била приета от друг работник в обекта на длъжност продавач, със задължението да я предаде на работодателя.

На 09.09.2022г. в Дирекцията се явило упълномощено лице – М.Д., която представила изисканите документи. Сред тях по отношение на М. В. били представени трудов договор №24/01.09.2022г., сключен на основание чл.67, ал.1, т.1 и във вр. с чл.70 от Кодекса на труда между „Релакс – 2019“ ЕООД и М. К. В., длъжностна характеристика, уведомление по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда от 01.09.2022г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, вх. №14388223012532/01.09.2022г., 16.27 часа, молба за постъпване на работа, протокол за постъпване на работа от 01.09.2022г., декларации, подписани от М. В., че е запознат с длъжностната характеристика, с правилата за безопасност на труда в предприятието, с ПВТР, всички с дата 01.09.2022г., извлечение от трудова книжка на лицето, както и служебна бележка №024/2022г. за проведен на 01.09.2022г. начален инструктаж по безопасност и здраве при работа.

След преглед на представените документи и обобщаване на резултатите от проверката на

26.09.2022г. бил изготвен протокол

№ПР2228754/01.09.2022г., връчен на упълномощеното лице. На същата дата, позовавайки се на протокола от проверката и на попълнената от М. В. писмена декларация по чл.402 от КТ, контролният орган приел, че на 01.09.2022г. работодателят е извършил нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, 2 ал.2 от КТ, тъй като не е уредил отношенията при предоставянето на работна сила като трудови правоотношения като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето.

Въз основа на този извод свид. Т. Б., в присъствието на пълномощника на дружеството и на свидетел на извършване и установяване на нарушението – свид. В. П., образувала срещу „Релакс - 2019“ ЕООД, гр. Перник административнонаказателно производство със съставяне на АУАН №140001026 от 26.09.2022г. Актът бил предявен, подписан и препис от него бил връчен на упълномощеното лице. Обяснения и възражения не били вписани в съдържанието му.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили и писмени възражения.

На 20.10.2022г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, основавайки се на събраните по преписката доказателства, административнонаказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ ангажирал имуществена отговорност на „Релакс - 2019 “ ЕООД, гр. Перник в качеството му на работодател, за нарушение на чл.62, ал.1, във вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда и наложил имуществена санкция в размер 1500 лв..

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Т. С. Б. и В. В. П., както и приетите писмени доказателства:

АУАН №14-0001026 от 26.09.2022г., протокол от проверка № ПР2228754/01.09.2022г., декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, трудов договор №024/01.09.2022г., длъжностна характеристика, протокол за постъпване на работа, уведомление и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, декларации, подписани от М. В., служебна бележка №024/2022г. за проведен начален инструктаж, извлечение от трудова книжка на М. В., пълномощно, извадка от Търговски регистър, заповед №1260/18.12.2017г. и заповед №З-0035/29.01.2014г. на изпълнителен директор ИА“ГИТ“ – София.

Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима и основателна.

Съдебният състав констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон. Приетите за установени фактически обстоятелства се явяват доказателствено необосновани и не съответстват на дадената им от административнонаказващия орган правна квалификация.

Съображенията са следните:

От обстоятелствената част на акта и постановлението се установява, че нарушението, което контролните органи са установили е неуреждане на отношенията при предоставяне на работна сила като трудови, или несключване на трудов договор в писмена форма с лицето М. К. В.. Тази констатация е допълнена с това, че при проверка на 01.09.2022 г., около 13.23ч., същото лице е заварено да полага труд като общ работник /мияч на автомобили/ в проверения обект на „Релакс – 2019“ ЕООД. Актосъставителят и АНО са приели, че нарушението на трудовото законодателство е извършено 3 на същата дата - 01.09.2022г. , видно от изричния запис в обстоятелствената част на двата акта. Позовали са се на попълнената от лицето декларация по чл.402 от КТ, в която посочило, че работи на същия обект от 15.02.2022г. по трудов договор с работодателя.

Този извод се явява напълно откъснат от доказателствата, събрани още в хода на проверката преди образуването на административнонаказателното производство със съставения АУАН. От показанията на актосъставителя – свид. Б. се установява, че в отговор на връчената призовка, представител на работодателя се е явил в Д „ИТ“ – Перник и е представил изисканите документи, сред които и описаните по - горе по отношение на работника М.

В. - трудов договор №024/01.09.2022г., молба за постъпване на работа, протокол за постъпване на работа, длъжностна характеристика, декларации, служебна бележка за проведен начален инструктаж, всички от 01.09.2022г.

Основавайки се на установеното на място фактическо положение и на естеството на извършваната работа контролните органи са достигнали до законосъобразен извод че към 01.09.2022г. отношенията между работодателя и В. са били такива по престиране на труд, които съгласно изричната регламентация в чл.1, ал.2 от КТ се уреждат само като трудови.

Представените от жалбоподателя доказателства за възникнала трудовоправна обвързаност от датата на проверката, обективирана в законоустановената писмена форма, са приобщени към преписката без каквото и да е обсъждане при формиране на правните изводи. В съвкупност те удостоверяват, че лицето е постъпило на работа и е започнало изпълнение на трудовите си функции на 01.09.2022г., в противоречие с писмените сведения, събрани от работника в деня на проверката относно фактите и обстоятелствата, свързани с трудовата дейност, в частност относно момента на възникването на трудово-правната обвързаност .

От показанията на актосъставителя в съдебното следствие става ясно, че трудовият договор не е ценен при формиране на изводите от правна страна, тъй като бил сключен след приключване на проверката на място, което заключение аргументира с обстоятелството, че договорът бил регистриран в ТД на НАП около 3 часа след края на проверката, а именно в 16.27 часа на 01.09.2022г.

Следва да се има предвид, че сключването на трудовия договор и уведомяването за него по реда на чл.62, ал.3 от КТ са два различни правнорелевантни факта, възникващи на различно основание и осъществими по различно време. Съгласно посочената разпоредба задължението на работодателя да изпрати уведомление в ТД на НАП за сключения трудов договор е тридневен, считано от датата на сключването. Т.е., установеното уведомяване след края на проверката съвсем не означава, че и трудовият договор е сключен след този момент.

Приетите доказателства - уведомление по чл.62, ал.4 от КТ за регистрация на сключен трудов договор и справката от ТД НАП за приети и отхвърлени уведомления, безспорно установяват, че информацията за трудовия договор между „Релакс 2019“ ЕООД и М. В. е подадена от работодателя на 01.09.2022г. в 16:27 часа. От този факт следва логично заключение, че на същата дата договорът е съществувал.

4

Следователно, още в хода на проверката жалбоподателят е доказал факта на сключен трудов договор с въпросното лице от датата на проверката.

По делото не е възможно да се установи часа на подписването на договора – преди или след приключване на проверката, тъй като при извършването й представител на работодателя не е присъствал, не е събирана информация от него, не са изисквани и проверени документи - трудовите досиета на работещите или графиците за работа. Видно е, че с призовката по чл.45, ал.1 от АПК работодателят е бил задължен да представи и графици за работа от м. януари 2022г. до датата на проверката. Очевидно началният момент на периода е мотивиран от отразеното в попълнената декларация от работника начало на изпълнението на задълженията му по договора с работодателя.

Работните графици за обекта не са приобщени по преписката, не е ясно представени ли са и какво удостоверяват. В случай, че завареният да полага труд в обекта на 01.09.2022г. фигурира в графиците за работа за предходен период, то декларираното от В. обстоятелство относно началото на изпълнението на задълженията му по трудовия договор/15.02.2022г./ не би било изолирано сред събраните доказателства, както последните го очертават в случая. Доказателства, че В. е полагал труд за работодателя от визираната дата или от дата преди 01.09.2022г. напълно отсъстват.