Определение № 885 от 02.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 885 гр. София, 29.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601128 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 440, ал.2 от НПК във вр. Глава XXII от НПК.

С определение от 12.08.2024г., по НЧД № 4491/2024г. по описа на Софийски градски съд, 15 състав, е оставено без уважение искането на лишеният от свобода Л. Р. Ш. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложеното му по НОХД № 319/2017г. на ОС- Велико Търново.

Срещу определението е постъпила частна жалба от адв. Н. Р.-защитник на лишения от свобода Л. Р. Ш., с която се иска отмяна на съдебният акт и уважаване на молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване. Излагат се доводи за придобито право на условно предсрочно освобождаване, като се изтъква поведението на осъденото лице по време на престоя му в мястото за лишаване от свобода и се акцентира на неговото системно добро поведение и положени усилия за изпълнение на индивидуалния план на присъдата. В този смисъл доводите са за незаконосъобразност на атакуваното определение.

Апелативен съд-София, като съобрази доводите в жалбата и провери изцяло правилността на обжалваното определение, намира за установено следното:

1

Частната жалба е подадена в срок, от активно легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С присъда, влязла в сила на 09.11.2017г. по НОХД № 319/2017г. на ОС – Велико Търново, Ш. е осъден на 13 години лишаване от свобода при първоначален строг режим за изтърпяване на извършеното на 12.04.2016г. престъпление по чл.199, ал.2, т.2 вр. чл. 198, ал.1 от НК. Преди влизане на присъдата в сила Ш. е бил задържан под стража от 18.04.2016г., като в затвора е постъпил на 19.07.2016г.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд намира, че формално осъденият Л. Р. Ш. е придобил право по чл.70, ал.1, т.1 от НК да бъде условно предсрочно освободен. Той е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание „лишаване от свобода“, което не представлява опасен рецидив.

В същото време, поведението на лишеният от свобода в затвора не се отличава с изискваната от посочения законов текст изключителност и Ш. не е дал доказателства за поправянето си в степен, че да се приеме пълно поправяне и пълноценно негово участие в обществото.

Осъденият е работил, проявявал е отношение към провежданите социално- възпитателни дейности, има приемливо поведение спрямо останалите лишени от свобода и затворническата администрация. Но, както е приел и първостепенният съд, не са налице всички предпоставки на закона, сочещи за изключителна положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Видно от последният актуален доклад на лицето, първоначално изготвената оценка на риска от рецидив е регистрирана в средни стойности - 44 точки, като в следствие извършвана индивидуална корекционна работа, оценката на риска е претърпяла редукция на 33 точки.

Въпреки намалените стойности на риска от повторение на престъпното поведение, то същият все още е със значителни стойности, като същевременно рискът от вреди за обществото и към настоящия момент не е нисък, а е установен в средни граници. В този смисъл, изпълнението на корекционните програми и личната инициатива на осъдения за определени дейности в затвора, са крайно недостатъчни за приемане, че е налице изискуемата промяна по чл.70 от НК в личността на дееца, представляваща поправянето му.

2

Остатъкът за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ е сравнително висок спрямо общия размер на наказанието. Следва да се посочи, че по принцип наложените наказания следва да бъдат изтърпени изцяло и единствено при наличие на очевидна положителна промяна в личността на осъдения, би могло да се мисли за неговото предсрочно освобождаване.

Този институт предполага лишеният от свобода със своето поведение да е показал поправянето си в затворническата среда, като осъденият трябва да е положил достатъчно активни усилия в тази насока, тъй като условно предсрочното освобождаване е изключение от общия принцип, че наложените трябва да се търпят напълно, за да постигнат целите на наказателната репресия, предвидени в закона. Предсрочно условното освобождаване не е придобито право на осъденото лице, а привилегия, за която трябва да се положат значителни и резултатни усилия.

В обобщение, въззивният съд намира, че от представените доказателства все още не може да се направи убедителен извод, че при осъденото лице е налице пълно поправяне, което да му позволи пълноценна адаптация в обществото.

Всичко това диктува потвърждаване на обжалваното определение като обосновано и законосъобразно, а подадената срещу него жалба се явява неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.440, ал.2 във вр. чл.345, ал.3 вр. ал.2 от НПК, Апелативен съд-София

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 12.08.2024г., по НЧД № 4491/2024г. по описа на Софийски градски съд, НО, 15 състав, с което е оставено без уважение искането на лишеният от свобода Л. Р. Ш. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложеното му по НОХД № 319/2017г. на ОС- Велико Търново .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4