Присъда № 9 от 23.04.2026, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДА № 9/23.04.2026г.

ПОСТАНОВЕНА ОТ

ОКРЪЖЕН СЪД-СИЛИСТРА

ПО ВНЧХД №95/2026година

С Присъда №3/23.02.2026 постановена от ТРС по НЧХД №184/2025 Г. Д.

Н. е призната за невинна в това, че на 06.09.2025 в 10,00 часа, на 20.09.2025 в 10,00 часа и на 04.10.2025 в 10,00 часа, в гр. Тутракан, на ул. „Сливница“ № 32, в условията на продължавано престъпление, като родител е осуетила изпълнението на съдебно Решение № 94 от 07.09.2022 по в.гр.дело № 247/2022 на Окръжен съд – Силистра, влязло в законна сила на 15.10.2022, относно упражняване на родителските права и личните контакти на бащата Т.

Р. Т. с детето Д.Т. Р., и на основание чл.304 НПК е оправдана по повдигнатото обвинение по чл.182 ал.2 вр. чл.26 ал.1 НК.

Недоволен от така постановената присъда е останал тъжителят. В подадената чрез повереника му въззивна жалба са изложени съображения за неправилност на така постановения съдебен акт. Моли се присъдата да бъде отменена и да бъда постановена нова осъдителна такава. Претендират се разноски по делото.

Против въззивната жалба е постъпило възражение от подс.Г. Н., чрез защитника й, с което се изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност, и законосъобразност на присъдата. Заявено е, че в нито един от случаите подсъдимата не е уведомявана за желанието на тъжителя за срещите, както и че в нито един от случаите не е осуетявала изпълнението на срещите.Моли се жалбата да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от тъжителя и повереника. Излагат се аргументи, че присъдата е постановена в пълен разрез със събраните по делото доказателства, обвинението считат за доказано. Моли се постановената присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова осъдителна такава.

Подсъдимата и защитника, редовно призовани не се явяват.

Силистренски окръжен съд, наказателно отделение, след като извърши цялостна проверка относно правилността на постановената първоинстанционна присъда, съобразно правомощията си по чл.314 ал.1 НПК, констатира следното:

1

Въззивната жалба е частично основателна.

Спор по фактическата обстановка няма, поради което и не е наложително тя да се преповтаря подробно от въззивната инстанция. Найобщо, приетите от първоинстанционният съд фактически изводи са следните:

За нарушаване на заповед за защита спрямо подсъдимата, на 29.03.2021, и за отправени закани за убийство срещу нея, в периода 05.07.-08.08.2022, тъжителят е бил осъждан с влезли в сила съдебни актове.

Зарази тези агресивни действия, тя е блокирала номера му и е избягвала контакти с него.

С влязло в сила на 15.10.2022 Решение № 121/21.06.2022 по гр.д.№ 413/2020 на Районен съд – Тутракан, изменено с Решение № 94/07.09.2022 по в.гр.д.№ 247/2022 на Окръжен съд – Силистра, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д. е предоставено на подсъдимата Николова. Съдът е определил следният режим на лични отношения на бащата Т. Р. Т. с детето Д. Т. Р. : „…родителят има право да го вижда всяка първа и трета събота и неделя по два часа на ден от 10 до 12 часа в присъствието на майката Г. Д. С., ЕГН ........ или упълномощено от нея лице, както и в присъствието на служител на Центъра за обществена подкрепа в гр. Тутракан. Времетраенето на срещите може да се увеличава с един час всеки месец, считано от влизане на решението в сила, докато достигне времето от 10 до 18 часа всяка събота и неделя. Майката Г.Д. С., ЕГН ....... има право да посещава срещите до изпълване на този режим по нейна преценка, докато служителят на ЦОП, гр. Тутракан е задължен да присъства на срещите докато се достигне режима от четири часа дневно, след което същият може да продължи да посещава срещите по преценка на ЦОП. След достигане на това времетраене, режимът ще се осъществява от 10 ч. до 18 часа всяка първа и трета събота и неделя от месеца, но без участието на други лица, до навършване на седем години на детето. След тази дата - 24.04.2026 г., личните отношения между бащата и детето ще се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 18 ч. в неделя с преспиване и по двадесет и пет дни през лятото, когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск.“ Съобразно това съдебно решение са провеждани срещи между бащата и детето в присъствието на служител на ЦОП в периода от 19.11.2022 до м.юли 2023година.

Съдът е приел, че след юли 2023 срещи между детето и бащата не е имало, чак до 24.05.2025, когато срещата е осъществена чрез ДСИ при РСТутракан. Този извод търпи известна критика, тъй като не е съобразен с писмените доказателства по делото. Прилежното ангажиране на доказателства за осъжданията на тъжителя е следвало да провокира и преценката, че в периода 07.02.-07.08.2024 той е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода, а от постановените откази да се образуват наказателни производства е видно, че той се е опитвал да осъществи срещи с детето си на 19.10.2024;

2

16.11.2024 и на 21.09.2024, но без резултат. Това са и причините, в този период, и на тези дати да не са осъществявани контакти с детето.

Конкретно за инкриминарните дати е установено:

-на 06.09.2025 (първата събота от месеца) в 10,00 часа, когато частният тъжител, без да има възможност да предупреди по телефона подсъдимата и без да е направил друг опит за комуникация с нея, се е появил пред дома ѝ.

Поискал съдействие от полицията, явили се свидетелите Ц. П. и Волен Василев – полицаи. Подсъдимата излязла, детето също, тя споделила на полицаите, че то не желае да се среща с баща си, въпреки това го подканила да отиде при него, но то не пожелало да излезе на улицата. Останало да си играе около нея в двора на къщата, не се страхувало от присъствието на полицаите, но когато баща му го извикал по име, детето се скрило зад майка си. Посещението на тъжителя Тодоров приключило, без да се осъществи среща по режима на лични отношения.

-на 20.09.2025 (втората събота от месеца) в 10,00 часа, без да има възможност да предупреди по телефона подсъдимата и без да е направил друг опит за комуникация с нея, частният тъжител отново се появил пред дома ѝ, този път със свидетеля Т. К.. Среща не се е осъществила, защото малко порано подсъдимата е завела детето на репетиция за културно мероприятие.

Частният тъжител поискал съдействие от полицията, отзовали се свидетелите И. Г. и А. А.. Пред тях Т.изказал съмнение, че телефонният му номер е блокиран от подсъдимата и затова не успял да се свърже с нея.

-на 04.10.2025 (първата събота от месеца), в 10,00 часа, без да има възможност да предупреди по телефона подсъдимата и без да е направил друг опит за комуникация с нея, частният тъжител отново се появил пред дома ѝ. В същия момент детето Д., нейната едноутробна сестра и съпругът на подсъдимата, тъкмо влизали в автомобила на семейството. Свидетелят Н. видял, че някой спира зад него, но не разпознал частния тъжител и затова потеглил към участие на детето в репетиция на мажоретна група, за която закъснявали. Подсъдимата излязла да ги последва със своята кола и тогава видяла тъжителя Т., който поискал да инициира разговор с нея. Страхувайки се от него, тя не се съгласила, качила се в своя автомобил и отишла на репетицията на дъщеря си.

Изложената фактическа обстановка е правилно е изградена. Съдът обстойно е изследвал доказателствени източници, изложил е съображения кои от тях кредитира или не, и защо, които са споделяеми и от настоящата инстанция. Нарушения при оценка на доказателствата не се констатират/ с изключение на допълненият пропуск по-горе/.

При така приетото, правилно съдът е преценил, че на 06.09.2025 подсъдимата не е осуетила изпълнението на съдебното решение. Тя е извела детето, подканила го да отиде при баща си, но то е отказало.

По отношение на останалите две дати направените от съда правни изводи са неправилни. Не може да се счете за правилно поведението, че щом 3 не била уведомена за желанието за среща, подсъдимата не можела да задържа детето цял ден в къщи в очакване и пълно неведение дали бащата ще иска да упражни правата си. На първо място, тя няма как да бъде уведомена, след като е блокирала всички обаждания и съобщения от тъжителя. Второ- за осъществяване на правото на лични отношения произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, никой не е длъжен да я уведомява. Предварително уведомление не е необходимо в никакъв случай. На следващо място, всяка една от трите дати се явява първа, съответно втора събота от месеца, и с всяко явяване в съответният ден и час, тъжителят е манифестирал намерението си да осъществи и да се възползва от постановеният режим на лични отношения, както на съответната дата, така и на следващата в съответния месец. При това, с явяването му на 06.09.2025, подсъдимата е следвала да предвиди и съобрази, че на следващата дата-20.09.2025 бащата ще поиска, както е и сторил, среща с дъщеря си. Това тя не е сторила, а цялото й семейство посетило танцов фестивал. Същото важи и по отношение на третото деяние, когато детето е отведено на репетиция. Тук е без значение, че това е сторено от нейния съпруг, тъй като тя като родител упражняващ родителските права, взема всички решения касаещи детето, включително решения за неговите ангажименти и за оставане на разположение за срещите с баща му.

Съдът напомня и на двете страни, че децата не са ничия собственост. Те имат собствени желания, чувства, потребности и права, а едно от тези права е правото на всяко дете, представляващо и негова естествена потребност, да общува с двамата си родители, и никой не бива и не следва да ограничава това право. Влошаването на отношенията между двамата родители е единствено и само по тяхна вина, но тези отношения не бива да рефлектират върху детето. Ирелевантни в случая са заповедите за защита, липса на предварителни уведомления за осъществяване на контактите, осъжданията на тъжителя и прочие...Налице е влязъл в сила съдебен акт който следва да се съблюдава добросъвестно, както от майката, така и от бащата.

Приемайки, че фестивала и репетицията, на 20.09.2025 и на 04.10.2025, не представляват обективна пречка за изпълнение на съдебното решение, и след като подсъдимата е отвела предварително детето от дома, то следва единственият възможен извод, според настоящият съдебен състав, че тя е създала спънки да не бъде изпълнено съдебното решение. Налице е умишлено осуетяване на изпълнение на съдебно решение № 94 от 07.09.2022 по в.гр.дело № 247/2022 на Окръжен съд – Силистра, влязло в законна сила на 15.10.2022, относно личните контакти на бащата Т. Р. Т. с детето Д.Т. Р.. Срещите не са осъществени единствено по вина на подсъдимата. Престъпният резултат е настъпил. Отделните деяния, обхванати като продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 НК, са извършени умишлено, с пряк умисъл.

Подсъдимата е съзнавала обществено опасния характер на деянията си, предвиждала е общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване.

Налице са всички обективни и субективни признаци от състава на 4 престъплението по чл.182 ал.2 вр. чл.26 НК, поради което обжалваната присъда бе отменена в частта, с която подсъдимата е призната за невинна и оправдана в извършване на деянията на 20.09.2025 и на 04.10.2025, и постановена нова осъдителна такава.

По наказанието:

При определяне вида и размера на наказанието, съдът отчита единствено смекчаващи вината обстоятелства-чисто съдебно минало, съдействие за разкриване на обективната истина по делото, поради което наложи предвидените в закона кумулативни наказания в минимален размер, а именно: ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки: 1.задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с периодичност два пъти седмично; 2.задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, и наказание ГЛОБА В РАЗМЕР НА 1022.58 евро /равностойни на 2000лв/.

Съдът прие, че наказанията в тези размери са в състояние да изпълнят целите на личната и генералната превенция, визирани в чл.36 НК и биха удовлетворили изискването за справедливост.

По реда на чл.306 НПК ТРС следва да се произнесе по въпроса за разноските по делото, след като прецени и платени/неплатени ДТ, както и постановеното от него определение по този въпрос.