Определение № 170 от 08.04.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 170 гр. *****, 08.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20263001000109 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на Ю. С. Н. от гр. *****, представлявана от адв. Я. Я., и насрещна въззивна жалба на ЗАД „Армеец“ АД- гр. София, ЕИК 121076907, подадена чрез процесуалния представител ю.к. Р. Л., срещу решение № 508/19.12.2025г., постановено по т. д. № 675/2024г. по описа на Варненския окръжен съд, с което частично е уважен предявеният иск от Ю. С. Н. срещу ЗАД “Армеец“ АД, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, до размера от сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди– претърпени болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на 18.10.2023г., по вина на В.Е.П. като водач на л. а. марка „****“, модел „******“, с рег. № **********, със сключена при ответното застрахователно дружество валидна застраховка „Гражданска отговорност”, както и до размера на сумата 8 645.56 лв. - имуществени вреди, представляващи разходи за лечение в периода 18.10.2023 - 20.06.2024г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция – 01.02.2024г., до окончателното им изплащане, като са отхвърлени исковете за разликата съответно над 50 000 лв. до претендираните 80 000 лв. – по иска за неимуществените вреди и над 8 645.56 лв. до предявения размер от 8 655.56 лв. – за обезщетяване на имуществените вреди.

Въззивницата Ю. С. Н. обжалва решението в отхвърлителната му част 1 по иска за неимуществени вреди, за сумата 30 000 лв., представляващи разликата над присъдения размер от 50 000лв. до исковата сума от 80 000 лв..

Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в тази част като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано в резултат на несъобразяване и анализ на събраните по делото доказателства. На първо място, излагат се съображения за неправилно приложение нормата на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението по справедливост, което страната намира за занижено и несъответно на понесените от пострадалата реални болки и страдания– физически и психически, вследствие уврежданията, причинени от застрахователното събитие. Цитира се практика на ВКС по приложение относно отделните критерии за справедливост, както и на задължителните указания, въведени с ППВС № 4/68г.. На следващо място, акцентира се върху събраните по делото гласни доказателства (св. М. П.) и изготвената по делото КСМАТЕ относно невъзможността за самостоятелно справяне на ищцата с обичайните ежедневни дейности, което се е отразило негативно и в психологически план.

Навеждат се твърдения за настъпили усложнения, наложили последващи на първата операция от 24.10.2023г., други две операции, осъществени на 05.02.2024г. и на 13.05.2024г. Излага се също, че възстановителният период е бил продължителен, като поради физическите увреждания Ю. Н. е била нетрудоспособна около девет месеца, за периода 18.10.2023г. до 15.07.2024г.

Насочва се вниманието на необходимостта от последваща операция за премахване на конструктивната плака след изтичането на поне две години от последната такава. Допълнително се излагат и обстоятелства, свързани с проявена „металоза“ у пострадалата, при което от импланта се отделят микрочастици (титан/хром), навлизащи в тъканите и предизвикващи възпаление, респ. секретиране от раната на ръката и невъзможността тя да се затвори. Не на последно място, с позоваване на изготвената и приета по делото СПЕ се твърдят продължаващи и до момента посттравматичните реакции в психологически план при пострадалата, с указание за протрахирана депресивна реакция, изразена в субективен дистрес и емоционално разстройство, депресивно настроение, тревожност, безпокойство, безсъние, невъзможност със справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето, което води до нарушаване извършването на рутинни ежедневни дейности, негативните последици върху психиката на ищцата и нейното пълноценно 2 участие в социалния живот. Твърди се също, че първоинстанционният съд не е съобразил икономическата конюнктура в страната при определяне на обезвредата и нормативно определените лимити и нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент, които са били само формално посочени. Според пълномощника, претендираното от пострадалата обезщетение за неимуществени вреди в размера 80 000лв. попада в минимума на установените лимити. Искането към въззивния съд е за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по иска за обезщетяване на неимуществените и уважаване на исковата претенция изцяло в заявения размер, ведно с акцесорния иск за законната лихва.

Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски, в т.ч. адвокатското възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ЗАД „АРМЕЕЦ АД, в който е заявено становище за неоснователност на жалбата на насрещната страна, като се твърди, че първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част е правилно, обосновано и законосъобразно.

По отношение твърденията във въззивната жалба за така нар. „металоза“ сочи, че липсват доказателства (медицинска документация или експертно заключение) за това медицинско състояние у ищцата. Изтъква се липсата на данни и доказателства по делото ищцата да е търсила помощ за лечение на твърдяната психотравма. Препращайки към въведените с отговора на исковата молба правоизключващи и правонамаляващи възражения, моли съда да остави въззивната жалба на ищцата без уважение, респ. да уважи депозираната от застрахователното дружество насрещна въззивна жалба, като отмени решение в обжалваната от дружеството осъдителна част и отхвърли предявените искове изцяло. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока за отговор е депозирана и насрещна въззивна жалба ЗАД „Армеец“АД, насочена срещу първоинстанционното решение в осъдителната му част, с оплаквания за неправилност на решението. На първо място, релевира се оплакване на неправилност на извода на съда за доказано виновно поведение на застрахования при ответника водач на л.а. „****“, като се сочи, че този извод противоречи на събраните по делото доказателства. На следващо място, с позоваване на заключението по САТЕ – част от назначената КСМАТЕ, се оспорва механизмът за настъпване на застрахователното събитие. Сочи се, че водачът на л. а. „***“, модел „**********“, с рег. № 3

**********, в който е пътувала ищцата, е имал непрекъсната видимост към л.а. „****“ и въпреки това не е съобразил поведението си с другия участник в движението, с което е нарушил нормата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП. Счита, че водачът на л. а. „***“ е имал по-добра спрямо другия участник в ПТП, респ. че е разполагал с по-добра възможност да установи намеренията на водача на л. а. „****“. Твърди управление на л.а. „***“ с несъобразена, дори превишена скорост от 90 км/ч, при разрешена 60 км/ч. Не на последно място, според въззивника- ответник липсват данни по делото водачът на л.а. „****“ да е спрял в лентата за движение и от състояние на покой да е предприел внезапна маневра за ляв завой, опровергава предположението за вина на водача на л.а.

„****“. С оглед недоказаността на вината, респ. липсата на такава у водача на л.а. „****“, счита исковите претенции за неоснователни и недоказани в цялост. При условията на евентуалност, отчитайки установените травматични увреждания, излага съображения за прекомерност на присъдената сума за обезщетение на неимуществените вреди на ищцата и допуснато от съда нарушение при прилагане нормата на чл. 52 ЗЗД, без съобразяване на съдържащите се в ППВС № 4/1968 г. и задължителни за съдилищата разяснения относно критериите, които следва да приложи при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и с практиката на ВКС. Оспорва извода за настъпила остра психотравма при ищцата, навеждайки възражения касателно заключението по изготвената по делото съдебно-психиатричната експертиза, за което в. л. е възприело за снемане на анамнезата обясненията на ищцата. Искането, с което застрахователното дружество сезира въззивната инстанция с насрещната въззивна жалба, е за отмяна на решението в осъдителната му част, и отхвърляне на исковите претенции изцяло. Претендира присъждане на разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по насрещната въззивна жалба страна- Ю. С. Н., в който се оспорва основателността на жалбата, с подробно изложени съображения и доводи.

Оспорват се всички оплаквания касателно механизма на настъпване на процесното ПТП, поддържат се доводите и съображенията за виновност на водача на л.а. „****“. Оспорва се възражението за прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като се излагайки подробни съображения за това, идентични на изложеното във въззивната жалба от ищцата, като са набляга, че претенцията за обезвреда цели да 4 репарира не само изживените в момента на процесното ПТП неимуществени вреди, но и продължилите и след него.

Жалбите са подадени в законоустановените срокове, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните части съобразно процесуалните качества на страните. Същите отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и са надлежно администрирани от първоинстанционния съд, респ. подлежат на разглеждане в открито съдебно заседание.

Не се правят нови доказателствени искания в жалбите. Липсват твърдения на страните за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения. Не са налице и основания за служебно събиране на доказателства във връзка с приложение на императивни правни норми.

Воден от горното, ВнАпС, ТО, III- ти състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане по въззивна жалба на Ю. С. Н. от гр. *****, представлявана от адв. Я. Я., и насрещна въззивна жалба на ЗАД „Армеец“ АД- гр. София, ЕИК 121076907, подадена чрез процесуалния представител ю.к. Р. Л., срещу решение № 508/19.12.2025г., постановено по т. д. № 675/2024г. по описа на Варненския окръжен съд, в съответните части, посочени в мотивите.

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 19.05.2026г. от 13.30 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез пълномощниците им по делото.

ДОПЪЛНИТЕЛНО, на осн. чл. 7 ГПК, съдът:

УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления чрез портала ЕПЕП.

Съдебните книжа, предназначени за ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД- гр. София да се връчат чрез ЕПЕП, с оглед качеството на застрахователното дружество на задължено лице по см. на чл. 50, ал. 5, вр. чл. 38, ал. 2 ГПК.

5

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6