Определение № 45412 от 31.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45412 гр. София, 31.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110156276 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

С Решение №13236/07.07.2025 г. по гр.д. №5627624г. е отхвърлен предявеният от В. А. М., ЕГН **********, срещу Гаранционен фонд, осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД вр. чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 18 206,28 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски по гр. дело №7037/2015г. по описа на СГС в полза на НББАЗ, ведно със законната лихва считано от 16.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането, претърпени в резултат на издадена .ярна справка и несвоевременно получена актуална справка за наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ от Гаранционен фонд относно лек автомобил „Хонда“, с peг. *****, а производството по делото в частта, с която е предявен от В. А. М. срещу Гаранционен фонд осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД вр. чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 450 лева, представляваща имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски по гр. дело №7037/2015г. по описа на СГС в полза на Гаранционен фонд, ведно със законната лихва считано от 03.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането, претърпени в резултат на издадената .ярна справка и несвоевременно получена актуална справка за наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ от Гаранционен фонд относно лек автомобил „Хонда“, е прекратено. С постановения съдебен акт ищецът В.

А. М. е осъден да заплати на Гаранционен фонд а основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК вр. чл.78, ал.8 ГПК сумата от 100 лева, представляваща сторените по делото разноски На 17.07.2025г. по делото е постъпила молба от ответника Гаранционен фонд за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото решение в частта на присъдените в негова полза разноски. Поддържа се, че съдът не се е съобразил с приложимите законови разпоредби, присъждайки юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Твърди се, че ответникът не е дал причина за завеждане на 1 предявения иск. Обосновава се високата фактическа и правна сложност на спора, като в тази връзка се сочи големият обем доказателствен материал, изготвеният отговор и ангажираните от страната доказателства. Поддържа се, че с оглед положените усилия следва да бъде определено възнаграждение в предвидения от закона максимален размер, а именно- 540 лева.

Препис от депозираната от ответника молба е изпратен на ответника В. А. М., като в рамките на законоустановения срок е постъпил отговор, с който се оспорва нейната основателност. Поддържа се, че съдът правилно и законосъобразно е определил присъденото в полза на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение, съобразявайки фактическата и правна сложност на спора, както и извършените от страната процесуални действия.

Съдът, като съобрази становището на страните и наличните по делото доказателства, намира следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице – страна в производството, представило своевременно списък по чл.80 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В рамките на последното съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител юрк. Я. е отправил искане за присъждането на сторените от него разноски, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лева. Доколкото с постановения краен съдебен акт предявеният от ищеца иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД вр. чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 18 206,28 лева е изцяло отхвърлен, а по отношение на иска с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД вр. чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 450 лева производството е прекратено, то ответникът има право на разноски в пълен размер. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако са били представлявани от юрисконсулт. Необходимо и достатъчно условие за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на страната, получила благоприятен правен резултат от развилото се съдебно производство, е осъществяването на процесуално представителство от юрисконсулт с надлежна представителна власт, каквото в случая безспорно е осъществено. В съответствие с посочената процесуална норма и с оглед изхода на делото съдът е присъдил юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, като отчитайки правната и фактически сложност на делото, е определил такова в размер на 100 лева. Доводите на молителя относно наличие на основание за присъждане на по-голям размер съдът намира за частични основателни. В 2 действителност разглеждането на делото се е развило в рамките на едно съдебно заседание със събиране единствено на писмени доказателства. Следва да бъде отчетен обаче и защитаваният материален интерес, доколкото същият обуславя носене на повисока степен на отговорност при извършване на съответните процесуалния действия.

В случая цената на предявения иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД вр. чл.49 ЗЗД е в размер на 18 656,28 лева, поради което и с оглед разпоредбите на чл.78, ал.8 ГПК и чл.25, ал.2 вр. ал.1 Наредба за заплащане на правната помощ /прил. ред./ съдът намира, че дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено в размер на 200 лева. Същевременно съдът не споделя съдържащите се в молбата по чл.248 ГПК доводи относно наличие за основание на присъждане на възнаграждение в размер на 540 лева, доколкото намира същото за несъответно на правната и фактическа сложност на спора, като счита, че високият материален интерес не е в състояние сам по себе си да обуслови присъждането на тази сума.

Предвид гореизложеното, съдът намира молбата за изменение на решението в частта за разноските за частично основателна, като присъденото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде увеличено до сумата от 200 лева.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение №13236/07.07.2025 по гр.д. №56276/2024г. по описа на СРС, 25-ти състав, в частта за присъдените в полза на Гаранционен фонд разноски, като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА В. А. М., ЕГН **********, с адрес: *******, да заплати на Гаранционен фонд, с адрес: ******, на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК вр. чл.78, ал.8 Г П К допълнително сумата от 100 лева /от общо 200 лева/, представляваща сторените по делото разноски.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Гаранционен фонд молба с вх.

№248708/17.07.2025г. в останалата част.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3