Решение № 1289 от 21.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1289 гр. Пловдив, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20235330203322 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К № 3995103 на ОДМВР Пловдив за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на Д. Д. Г. с ЕГН ********** в качеството на собственик на когото е регистрирано МПС/ползвател на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП от ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на атакувания ЕФ поради неговата незаконосъобразност и неправилност и издаването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Представят се доводи по същество на искането за неспазване императивните разпоредби на чл.189, ал.4 и следващи от ЗДвП, водещи до порочност на издадения административен акт. С жалбата се представят твърдения ме при издаване на ЕФ не е приложена справка за собственост, както и че нарушението е констатирано в присъствието на полицейски служители и автопатрул. С жалбата се твърди че е общоизвестно, че срещу № 1 на бул.“Асеновградско шосе“ в гр.Пловдив, посока гр.Асеновград няма монтирано устройство за видеозаснемане, нито е обозначено със знак че има видеоконтрол на правилата за движение. Счита се за спорен въпросът дали АТСС посочено в ЕФ е от одобрен тип средство за измерване, както и дали е бил годен за употреба към момента на отчитане на 1 скоростта. С жалбата се правят и доказателствени искания за събиране на писмени доказателства. С жалбата се представя договор за правна защита и съдействие.

Жалбоподателката Д. Г. редовно призована, в съдебно заседание не се явява. Представлява се от адв.С. П. който поддържа жалбата и искането за отмяна на ЕФ. В пледоарията си представи доводи по същество на искането за отмяна на ЕФ. Поиска се присъждане на разноски.

Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Пловдив редовно призована, не изпраща представител. С административната преписка, преди даване ход на делото представя писмено становище за неоснователност на жалбата на Д. Г..

Представя доводи за правилно и законосъобразно издаден ЕФ и прави искане за неговото потвърждаване. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнагражедние.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, тъй като от приетите по делото доказателства се установява като дата на връчване на ЕФ на жалбоподателката Г. 19.05.2023г., а жалбата е входирана с № УРИ 3170009695/23.05.2023г. в ОДМВР Пловдив, поради което и преклузивния 14-дневен срок е спазен.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 17.09.2020г. в 11:2 8 часа в гр. Пловдив на бул. „Асеновградско шосе“ срещу № 1, посока гр.Асеновград с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол тип „ТFR1 – M” № 581, вписана в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване към Български институт по метрология под № 10.02.4835, било заснето движение на лек автомобил „Мазда 6” с рег. № **** със скорост от 86 km/h.

Автомобилът е собственост на жалбоподателката Д. Г. от гр.Пловдив.

Техническото обслужване на мобилната система за видеоконтрол при заснемането се осъществявал от служители на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Пловдив. За работата на системата за видеоконтрол бил изготвен Протокол № 1030р-29856/18.09.2020г. съгласно разпоредбата по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /наричана по – долу Наредбата/, относно датата на нарушението, на която и е използвано автоматизираното техническо средство, в който протокол били вписани и данните по него съгласно Приложението към чл.10 ал.1 от Наредбата.

За нарушаване на забраната за движение в населено място със скорост 2 над максимално допустимата от 50 km/h. – въведена с нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в kм/ч: за пътно превозно средство от категория „В” в населено място – 50 km/h.”, е издаден обжалвания електронен фиш, с който на жалбоподателката Д. Г. е била наложена глоба в размер на 400 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. От страна на санкционираното лице в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП не е подадена писмена декларация, в която да посочи данни за друго лице, което евентуално да е извършило нарушението.

Във фиша установената скорост на движение на лекия автомобил „Мазда 6” с рег. № **** е вписана, че е 83 km/h, а не заснетата скорост на движение от 86 km/h., тъй като били премахнати 3 km/h от заснетата скорост като възможна грешка от ±3 km/h, като толеранс за водача, с оглед на което е установено, че превишената стойност на скоростта е 33 km/h.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на приетите по делото снимков материал от заснемане с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол тип „ТFR1 – M“, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, разписка, протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол „ТFR – 1M”, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, писмо от БИМ съдържащо справка за одобрен тип на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M“.

От страна на жалбоподателя по делото не се ангажираха доказателства, които да опровергаят или да внесат съмнение в достоверността на приетите доказателства.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че е налице осъществен на 17.09.2020г. в 11:28 часа състав на административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателката Д. Г., в качеството и на собственик на процесния лек автомобил „Мазда 6” с рег. № ****, който се е движел в населено място – в гр. Пловдив, на бул.

„Асеновградско шосе“ посока гр.Асеновград, срещу номер 1 със скорост над максимално разрешената за движение в населено място 50 km/h, а именно с 8 3 km/h, т.е. с превишение от 33 km/h над допустимата такава в закона.

Нарушението според съда се явява безспорно доказано както откъм лице нарушител, така и откъм останалите елементи от обективната страна на нарушението – време, място, моторно превозно средство, скорост на движение.

Лекият автомобил „Мазда 6” с рег. № ****, е собственост на жалбоподателката Д. Г. и правилно в съответствие с разпоредбите на ЗДвП с електронния фиш е наложено административното наказание на собственика на автомобила, който като такъв не се е ползвал от правото си да посочи друго лице, на което да е било предоставено управлението на същото МПС към момента на нарушението.

3

На следващо място съдържащите се по делото доказателства, включително фотоизображението на заснемането на движението на лекия автомобил „Мазда 6” с рег. № ****, на 17.09.2020г. в 11:28 часа в гр.Пловдив – изготвени с автоматизирано техническото средство мобилна система за видеоконтрол тип „ТFR1 – M”, съпроводителното писмо по чл.189, ал.8 от ЗДвП на сектор „ПП” при ОДМВР Пловдив и дадена информация в същото, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, както и протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, сочат категорично и несъмнено единственият възможен извод, че административното нарушение, състоящо се в движение над максимално допустимата скорост за движение в населено място, е извършено от жалбоподателката Д. Г. в посоченото в обжалвания електронен фиш време и място /която е определена като отговорно лице в съответствие със законовата презумпция на чл.188, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, неопровергана от жалбоподателката/.

Електронният фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП. В същия изчерпателно са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив, мястото – в гр. Пловдив на бул.

„Асеновградско шосе“ посока гр.Асеновград, срещу номер 1, датата – 17.09.2020г., точният час на извършване на нарушението – 11:28 часа, регистрационният номер на моторното превозно средство – лекия автомобил „Мазда 6” с рег. № ****, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателката Д. Г., описание на нарушението – превишена скорост при ограничение 50 km/h. за населено място, нарушената разпоредба – чл.21, ал.1 от ЗДвП, размерът на глобата – 400 лв., срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане. Сред посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва.

От приложеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, писмо от БИМ съдържащо справка за одобрен тип на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M“ и протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M“ се установява по безспорен начин годността на техническото средство, с което е била измерена скоростта на управлявания от жалбоподателя лек автомобил.

В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена скорост на движение на лекия автомобил „„Мазда 6” с рег. № **** от 86 km/h. Във фиша установената скорост на движение на автомобила била вписана, че е 83 km/h., а не заснетата скорост на движение от 86 km/h., тъй като били премахнати 3 km/h. от заснетата скорост като възможна грешка от ± 3 km/h. Изписаната във фиша установена скорост от 83 km/h не налага промяна при определянето на наказанието в различен от наложения с фиша размер – за наказание глоба при движение със скорост над максимално 4 разрешената за движение в населени места в диапазон от 21 km/h до 30 km/h.

По отношение на размера на наложеното наказание – същото е в конкретно определен размер от 400 лева съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл.182, ал.1 т.4 от ЗДвП.

Нарушението е било установено и заснето с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол тип „ТFR1 – M”, вписана в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване към Български институт по метрология, заради което и в съответствие с чл.189, ал.4 от ЗДвП и с Наредбата законосъобразно на нарушителя е бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. За работата на системата за видеоконтрол бил изготвен протокол съгласно разпоредбата по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, относно датата на нарушението, на която и е използвано автоматизираното техническо средство, в който протокол били вписани и данните по него съгласно Приложението към чл.10 ал.1 от Наредбата. По преписката е наличен и Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол „ТFR – 1M”, видно, от който мобилната камера съответства на одобрения тип.

По изложените съображения съдът прие да потвърди обжалвания електронен фиш Серия К № 3995103. Съгласно трайно утвърдената съдебна практика относно сроковете по чл.34 от ЗАНН с валидни тези за абсолютната погасителна давност, а именно 4 и половина години. Доколкото нарушението по ЗДвП е извършено на 17.09.2020г. този срок не е изтекъл.

Относно разноските, разпоредбата на чл.63д от ЗАНН предвижда, възможност за страните в съдебните производства да им бъдат присъдени разноски по реда на АПК.