Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 83 от 13.04.2021, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Частно наказателно дело 238/2021
Вид
Определение № 83
Подписан
13.04.2021

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 83 гр. Бургас , 13.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Светлин И. Иванов

Съдебни заседатели: ИВАН Ж. ТОНЧЕВ

НИКОЛАЙ П. ЖЕЛЕВ като разгледа докладваното от Светлин И. Иванов Частно наказателно дело № 20212100200238 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.451 – 452 от НПК, във връзка с чл.43а, т.2 от НК. Образувано е по предложение на Председателя на Пробационен съвет – Карнобат за замяна на неизтърпяната част от наложеното на осъдения М. Х. И. ЕГН ********** от ***, община Сунгурларе, област Бургас, наказание „Пробация“ с наказание „Лишаване от свобода“.

В съдебно заседание Председателят на Пробационния съвет поддържа предложението, като твърди, че осъденият И. е преустановил, и отказва да продължи изпълнението и на трите пробационни мерки, съставляващи наложеното му със споразумението по НОХД № 2186/2019г. по описа на Районен съд-Русе наказание „Пробация” за срок от 2 години, без да са налице извинителни причини за това. Предлага неизтърпяната част от наказанието „Пробация” в размер на 10 месеца и 10 дни за мерките „Задължителна регистрация по настоящ адрес” и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, и съответно за цялата втора година часа за мярката „Включване в програма за обществено въздействие“, да бъде заменено с наказание „Лишаване от свобода” в размер на пет месеца и пет дни, което да бъде изтърпяно от осъдения И. ефективно.

Прокурорът изразява становище за основателност на предложението, солидаризира се с аргументите на Председателя на Пробационен съвет - Карнобат, моли предложението да бъде уважено, като неизтърпяната част от наказанието „Пробация“ в размер на 10 месеца и 10 дни бъде заменена с лишаване от свобода за срок от 5 месеца и 5 дни. Излага съображения за приложимост на условното отлагане на заменящото наказание „лишаване от свобода“ при условията на чл.66, ал.1 от НК, като предлага наказанието „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца и пет дни да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Служебният защитник на осъдения

1 поддържа теза за основателност на предложението в частта, с която се иска замяна на наказанието „пробация“ с „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца и пет дни. Оспорва искането на председателя на Пробационен съвет – Карнобат за ефективно изтърпяване на заменящото наказание „лишаване от свобода“. Навежда аргументи, че осъденият И. е напуснал пределите на страната, за да работи в Германия, където условията са по-добри, а евентуалното ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, заменящо наказанието „пробация“ предвид данните за личността на осъдения, не би довело до постигане на целите на чл.36 от НК. Солидаризира се с тезата на прокурора, че тези цели биха могли да бъдат постигнати в пълна степен, ако заменящото наказание „лишаване от свобода“ бъде отложено за предвидения в закона минимален изпитателен срок от три години.

Осъденият М.И. не участва в производството. Многобройните опити за неговото откриване, призоваване и връчване на съдебните книжа са останали без резултат, тъй като не е бил открит на известния му по делото адрес. От изисканата от ОД на МВР-Бургас справка за задграничните му пътувания явства, че осъденият е напуснал пределите на Република България на 23.01.2021 г. в 02:49 часа през ГКПП „Дунав мост“, и до настоящия момент липсват данни да се е завръщал.

След цялостна проверка на събраните по делото доказателствени материали и като съобрази закона, съдът намери предложението на Председателя на Пробационен съвет – Карнобат за основателно, по следните съображения:

С определение № 340 от 12.12.2019г., постановено по НОХД № 2186/2019г. на Районен съд - гр.Русе, съдът е одобрил споразумение за решаване на делото, съгласно което М. Х. И. бил признат за виновен в извършването на престъпление по престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.2, вр. ал.1 от НК, за което при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.„б” от НК му е наложено наказание „Пробация“ при следните пробационни мерки:

1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 години, при периодичност два пъти седмично;

2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 години;

3. „Включване в програма за обществено въздействие” за срок от 2 години.

Наказанието е приведено в изпълнение на 10.01.2020 г. в Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Бургас, Звено Карнобат, по настоящия адрес на осъдения в ***, община ***. На същата дата осъденият се явил в пробационната служба, където бил писмено уведомен срещу подпис за правата и задълженията му във връзка с изпълнение на наложените му пробационни мерки съгласно чл.208 ал.3 от ЗИНЗС (протокол № 11 от 10.01.2020г.). За изпълнение на отделните пробационни мерки бил изготвен отделен план, който бил предявен и подписан от И. на същата дата. Съгласно плана, мярката „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично за срок от 2 години, следвало да се изпълнява в кметство ***, общ. Сунгурларе, в дните вторник и четвъртък във времето от 08.30 часа до 12.00 часа и от 12.30 часа до 16.30 часа, а подписите следвало да бъдат полагани пред кмета на селото. Мярката „Задължителни периодични 2 срещи с пробационен инспектор” за срок от две години следвало да се изпълнява в Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Бургас, Звено Карнобат, по предварително изготвен график, а мярката „Включване в програма за обществено въздействие” за срок от 2 години „Умения за мислене“ следвало да се проведе в индивидуална форма в Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Бургас, Звено Карнобат.

В хода на изпълнение на мярката „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност на явяване два пъти седмично, осъденият М.И. не допуснал неоснователни пропуски през цялата първа година от срока на наказанието до датата 10.02.2021 г. С

Констативен протокол № 60 от 11.02.2021г. било установено, че осъденият не се е явил за месечна регистрация на 10.02.2021 г., и опитите за връзка с И. по телефона останали безрезултатни.

При изпълнение на мярката „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, осъденият допуснал 4 неоснователни пропуска, като не се явил на редовни периодични срещи на 15.12.2020 г., 02.02.2021г. и 15.02.2021г., и на извънредната среща на 18.02.2021г. за даване на обяснения относно предходните пропуски. За тези обстоятелства били съставени Констативен протокол № 786 от 16.12.2020 г., Констативен протокол № 51 от 02.02.2021 г., Констативен протокол № 64 от 17.02.2021 г. и Докладна записка № 101/17.02.2021 г., с която началникът на ОСИН-Бургас бил уведомен, че по информация на лицето, съжителстващо с осъдения, И. е напуснал страната през Дунав мост на 23.01.2021 г., установил се е да живее и работи в гр. Франкфурт, Федерална република Германия, и не възнамерява да се връща в близките две години.

Осъденият изпълнил изцяло пробационната мярка „Включване в програма за обществено въздействие” за първата година от нейния срок, като в периода 23.01.2020 – 15.04.2020г. участвал в организираната и проведена от Пробационно звено –Карнобат програма за обществено въздействие „Умения за мислене“, за което му било издадено Удостоверение № 729 от 15.04.2020г.

За последно, М.И. се явил в пробационната служба за задължителна периодична среща с пробационния инспектор на 15.01.2021г., след която дата престанал да се явява и преустановил изпълнението и на трите пробационни мерки. При посещенита на пробационни инспектори в дома му и предприетите опити за установяване на телефонна връзка с него, осъденият не е бил открит, и не се е явил на 18.02.2021г. за даване на обяснения относно допуснатите до този момент пропуски. Съгласно предоставената от Л.

К. - жената, с която И. съжителствал, подкрепена и от изисканата справка за задграничните му пътувания се установява, че осъденият действително е напуснал страната през ГКПП „Дунав мост“ на 23.01.2021 г. в 02:49 часа и до настоящия момент не се е завръщал.

За установяване местопребиваването на осъдения М.И., на 02.03.2021г. полицейски служители при РУ на МВР-Сунгурларе извършили проверка в дома му в ***, общ.

Сунгурларе, но осъденият отново не бил открит. Резултатът от проверката бил отразен в Докладна записка УРИ № 15hp-2192/02.03.2021 г. С писмо от 04.03.2021 г. Пробационно звено – Карнобат уведомило Районна прокуратура-Карнобат, че на основание чл.228 ал.4 от 3

ЗИНЗС изпълнението на наложеното на осъдения И. наказание „Пробация” по НОХД № 2186/2019г. на Районен съд - гр.Русе е преустановено.

Междувременно, с присъда № 260005 от 12.11.2020г., постановена по НЧХД №103/ 2020г. по описа на Районен съд-Карнобат, М.И. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 130 ал.2 вр. чл. 20 ал.2 от НК, за което също му било наложено наказание „Пробация“, с приложение на мерките по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК за срок от 8 месеца. Присъдата влязла в сила на 28.11.2020г. и била изпратена за изпълнение на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ – Бургас, Звено Карнобат, но поради отсъствието на осъдения въобще не била приведена в изпълнение

Първоначалната оценка на риска от рецидив и вреди от 17.01.2020г. по отношение на осъдения установила отчетена ниска стойност от 25 точки, като рискът е определен като нисък както по отношение на рецидива, така и по отношение на вредите. Констатираните проблемни зони обхващат нагласи, жилищно устройване, образование и обучение, и умения за мислене. Трудовите навици и житейският опит са посочени като ресурси за справяне с установените дефицити. В съставения на 15.04.2020г. доклад за напредъка на осъдения И. с оглед успешното приключване на програмата за обществено въздействие „Умения за мислене“ е отразено, че той е посетил всички занятия и е получил средна оценка 4.0 за възприемането и участието си в програмата. Констатиран е напредък във всички включени в програмата умения, и е препоръчана допълнителна работа за подобряване на уменията му за самоконтрол в критични ситуации и под външно въздействие.

При така установените факти, по делото са налице всички елементи от фактическия състав на чл.43а т.2 предл. второ от НК – М.И. е осъден на наказание „Пробация“, в срока на което на 15.01.2021г. окончателно преустановил изпълнението на наложените му пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес” и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, с остатък в размер на 10 месеца и 10 дни, и на мярката „Включване в програма за обществено въздействие“, с остатък в размер на 1 година.

Наред с това, не са налице доказателства неизпълнението да се дължи на основателни причини. Допуснатите от И. неоснователни пропуски по отделните мерки и последвалото без предупреждение прекратяване на тяхното изпълнение налага извод, че наложеното на осъдения наказание „Пробация“ от гледна точка на конкретното му съдържание, обем и продължителност, не оказва върху него необходимия превантивен и корекционен ефект, което прави невъзможно постигането на посочените в чл.36 от НК цели. По отношение на обсъдените по-горе пропуски при изпълнение на пробационните мерки съдът отбелязва, че липсват твърдения и доказателства И. да е поискал спиране на изпълнението на наказанието на някое от основанията, предвидени от закона, нито да е инициирал промяна в графика или мястото при изпълнение на някоя от мерките, поради основателни причини. В този смисъл съдът заключава, че причината за неизпълнение на наказанието се корени единствено в личността на осъдения, и по-конкретно в липсата на персонална мотивация да изпълнява наложените му меркти и свързаните с тях ограничения, незачитане на установения от закона ред, нежелание съзнателно и добросъвестно да се подложи на корекционно-възпитателно 4 въздействие с цел промяна на ценностната му система и приоритетите му в насока към спазване на закона. Доколкото пробацията е единно наказание, независимо от конкретния вид и продължителност на определените от съда пробационни мерки, неизпълнението на която и да е от мерките по необходимост води до частично неизпълнение на наказанието като цяло.