Решение № 1289 от 18.10.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1289 гр. Русе, 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Борянка Г. Тончева като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20224520101813 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК от ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД против П. Д. К..

Ищецът претендира установяване на задълженията по Заповед за незабавно изпълнение № 72/14.01.2022 год. по ч. гр.д. № 145/2022 г. по описа на РРС, като в исковото производство претендира частично присъдените в заповедното суми, след като е съобразил разпоредбата на чл. 110 и чл. 111, б.“б“ от ЗЗД и претендира установяване на задължението на ответника за главница в размер на 1000 лева, за възнаградителна лихва, съгласно т. 6 от Анекс от 05.11.2007 год. и Бюлетина за лихвите на ПИБ АД за периода от 13.01.2019 г. до 10.10.2021 г. включително в размер на 534.88 лева, законова лихва за периода 11.10.2021 г. до 12.01.2022г. включително в размер на 26.11 лева и разноски за връчване на покана и уведомително писмо в размер на 120.00 лева.

Ищецът основава вземането си на сключен с ответника Договор за издаване на кредитна карта № 12РКО-А-3834/13.04.2007 г., в размер на 1000 лева, като твърди, че неразделна част от договора е Анекс от 05.11.2007 год., съгласно който на титуляра е издадена револвираща международна кредитна карта с чип VISA Classic. Предоставеният кредитен лимит (овърдрафт) е усвояван многократно по сметка с IBAN:

BG70FINV915010BGN0LE3G, която е открита на името на кредитополучателя в Банката.

Усвоеният кредитен лимит (овърдрафт) е погасяван многократно частично по главница и лихви по банкова сметка с IBAN:BG70FINV915010BGNOLE3G, открита на името на кредитополучателя, като кредитът е в просрочие, считано от 19.01.2009 год.

Срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит /овърдрафта/ съгласно т.3 от договора за кредит е 13.04.2009 г., но на основание т. 2 от Анекса към договора за кредит от 05.11.2007 г., във вр. с т.36.1 от Общите условия на ПИБ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa /Общите условия/, е продължаван автоматично многократно с нов едногодишен период. Въпреки поетите задължения, титулярят не е извършвал плащания за погасяване на кредита, съгласно 1 договора и общите условия. Кредитът не е бил обслужван, като не е изпълнявано задължението за внасяне на минималната вноска, но не по-малко от 10 лева и целия размер на кредитния лимит, ако е по-малък от 10 лева, поради това банката е изпратила уведомително писмо изх. № 287-409/14.09.2021 г., с което поканила длъжника да извърши плащане на просрочените си задължения. Тъй като плащане не последвало, кредитът е обявен изцяло за предсрочно изискуем на 11.10.2021 г., за което длъжникът е бил уведомен с писмо изх.№ 287-438/11.10.2021 г., което е породило правния интерес на ищеца за принудително събиране на вземането, а подаденото от него възражение по повод издадената заповед за незабавно изпълнение обосновава правния му интерес да предяви настоящия установителен иск за вземането си.

Ответникът в своя отговор оспорва исковете.

Оспорва автентичността на договора и анекса. Заявява, че не си спомня да е подписвал договор и анекс.

Заявява, че Общите условия не носят подписа му, като твърди, че същите не са му известни, поради което не следва да бъдат прилагани по отношение на него.

Заявява, че не му е предоставена кредитна карта след 2009 год. и поради тази причина той е бил в невъзможност да използва овърдрафта, т.е. след 13.04.2009 г. картата е неактивна за него и той не я е използвал, тъй като не я е притежавал.

В случай, че се установи, че подписите са положени от ответника, прави възражение за недължимост на претендираните суми поради изтекла погасителна давност на задължението по кредита, като твърди, че съобразно заявеното от ищеца, предсрочната изискуемост е настъпила на 24.01.2009 год. , следователно общата 5- годишна давност е настъпила на 24.01. 2014 год., а абсолютната погасителна давност, съгласно чл. 112 от ЗЗДна 24.01.2019 год. Заявява, че не дължи главница, лихви – възнаградителна и законна, разноски по връчване на покана и уведомително писмо в размер на 120 лева, нито разноски по заповедното производство.

В хода на делото се отказва от оспорването на автентичността на договора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

Страните не спорят, че въз основа на заявление по чл. 417 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 145/2022 год. на Русенски районен съд е издадена заповед № 72/14.02.2022 год. за изпълнение на парично задължение , с която се разпорежда длъжникът П. Д. К. да заплати на кредитора ПИБ АД сумата 1000.00 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 534.88 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 13.01.2019 г. до 10.10.2021 г., сумата 26.11 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 11.10.2021 г. до 12.01.2022 г., сумата 120,00 лева, представляваща разноски за връчване на покана и уведомително писмо, държавна такса в размер на 33.62 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева. Длъжникът е депозирал възражение срещу издадената заповед с вх. № 5016/25.02.2022 год., като е вписал наличието на изтекла погасителна давност по отношение на вземането. Подаденото възражение обуславя правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск за установяване на вземането си.

Предмет на иска е установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, поради което в това производство могат да се направят всякакви възражения срещу дължимостта и изискуемостта на вземането, по които съдът дължи произнасяне по съществото на делото.

Като писмени доказателства по делото са приети: извлечение от счетоводните книги на ПИБ АД за установяване на вземането по чл. 417, т. 2 от ГПК към 12.01.2022 г. включително.; копие от Договор за издаване на кредитна карта № 12РК0-А-3834/13.04.2007 2 г.; копие от Анекс от 05.11.2007 г.; копие от Общите условия на ПИБ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa; извлечение от Бюлетин за лихвите начислявани от ПИБ АД по банкови сметки в национална и чуждестранна валута, неразделна част от Договора за кредит и Общите условия на банката; извлечение от Тарифата на ПИБ АД; копие от уведомително писмо - покана с документи за извършено плащане; копие от уведомително писмо за настъпила предсрочна изискуемост с документи за извършено плащане, искане за издаване на кредитна карта по депозит от 18.04.2007 год. до ПИБ АД, клон Русе, лична карта № 149661545 издадена на 07.03.25000 год. от МВР Русе, декларация от П. Д. К., декларация за свързаност с други лица от 11.04.2007 год. на П. Д. К., получаване на кредитна карта Visa/MasterCard, номер на картата № 421874**9200 с валидност 03/12, запис на заповед от П. Д. К. от 13.04.2007 год.

По делото е изготвена и приета съдебно- икономическа експертиза.

Страните не спорят, че е сключен Договор за издаване на кредитна карта № 12РК0-А3834/13.04.2007 г. и Анекс от 05.11.2007 г., по силата на които на ответника е предоставена кредитна карта Visa Classic с кредитен лимит 1000 лева под формата на банков кредит овърдрафт по картова разплащателна сметка, който може да бъде усвояван с използване на картата за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално устройства АТМ (банкомат) или ПОС.

Уговорено е, че кредитната карта се издава със срок на валидност до 13.04.2009 год., който е и краен срок за погасяване на предоставения овърдрафт, освен ако срокът на договора не бъде продължен. Картодържателят се задължава да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, уговорен в общите условия. На основание т.2 от анекса към договора за кредит от 05.11.2007 г., във връзка с т. 36.1 от общите условия на ПИБ АД за издаване използване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa, банката е продължавала автоматично многократно срока на договора с нов едногодишен период. Съгласно т.4 от договора, титулярят се е задължил да погасява овърдрафта в сроковете и по начина, посочени в общите условия. Съгласно т.18, във връзка с т.1., б."ж" от тях, той е длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща края на отчетния период до датата на падежа, минимална погасителна вноска, представляваща 5% от дебитното салдо по сметката (сумата за пълно погасяване) към последния ден от отчетния период, но не по- малко от 10 лева или целия размер на усвоения кредитен лимит, ако е помалък от 10 лева.

Условието за автоматично подновяване са: взаимно съгласие на страните с анекс, след като оправомощеният държател учреди уговорените в договора обезпечения (в случая запис на заповед). Ако държателят не желае срокът на овърдрафта да бъде продължен, той следва да уведоми банката за това в писмена форма не по- късно от един месец преди датата на изтичане на срока и да гаси изцяло дебитното салдо по сметката до изтичане на срока на договора.

Уговорката за автоматично продължаване на договора за нов двугодишен срок съдът намира за нищожна, като квалифицира тази клауза като неравноправна. Макар и да няма отношение към възражението за погасяване по давност, съдът намира че следва да обсъди и настоящото с оглед пълнота на изложението. Съгласно чл. 20, ал. 1 от Закона за потребителския кредит правата, предоставени на потребителите по този закон, не могат да се ограничават. Всяка уговорка, с която предварително се изключват или ограничават правата на потребителите, е недействителна. Разпоредбата на чл. 24 от същия закон препраща към чл. 143- 148 от Закона за защита та потребителите. Според чл. 143, т. 8а от ЗЗП неравноправна е клаузата, която предвижда автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор. В този смисъл посочената клауза е нищожна и поради това неприложима. Следователно срокът да 3 договора е изтекъл на 13.04.2009 год.

Срокът на договора обаче не влияе на преценката на съда относно датата, от която започва да тече погасителната давност по отношение на вземането на банката. Това е така, защото неизплатените задължения по договора са изискуеми не с изтичането на договора, а на съответната падежна дата.

Основният спор между страните касае датата, от която е започнала да тече погасителната давност по отношение на вземането на банката. Ищецът счита, че това е 11.10.2021 год., т.е. датата, на е обявена предсрочната изискуемост на овърдрафта, а ответникът- 24.01.2009 год.- 5 работни дни след датата, на която е станало изискуемо плащането (в случая 19.01.2009 год.), евентуално 13.04.2009 год.- датата, след която кредитната карта е неактивна. Според приетата по делото съдебно- икономическа експертиза към 19.01.2009 год. овърдрафтът е усвоен в пълен размер, като след тази дата не са извършвани транзакции от картодържателя на ПОС- терминал и АТМ. След 19.01.2009 год. са начислявани лихви по дълга, като на 07.04.2010 год. е постъпила сумата 64.25 лева, с която е извършено частично погасяване на лихви и на 28.12.2011 год. е постъпила сумата 6.35 лева, с която отново е извършено частично погасяване на лихви.

На основание чл. 18 от общите условия оправомощеният държател се задължава всеки месец на падежа или на следващия работен ден, ако падежът е неработен ден, да внася минималната погасителна вноска, посочена в извлечението. В глава „Определения“ е посочено, че падеж е датата, на която държателят е длъжен да погаси изцяло задължението си или минималната погасителна вноска; за дата на падеж се счита всяко 5- то число на месеца, а ако то е неработен ден, дата на падежа е следващият работен ден.