Решение № 2505 от 23.04.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2505 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Б.ова при участието на секретаря Алина К. Т. като разгледа докладваното от Яна Б.ова Въззивно гражданско дело № 20221100510872 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от Б. Е. Н. против съдебно решение №20043734 от 22.06.2022, постановено от СРС по гр.д.№ 47568/2020г.по описа на същия съд, с което съдът е отхвърлил предявените от въззивника Б. Н. искове срещу ответниците Б. В. С. и Н. Х. С., както следва: иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено спрямо ответниците Б. и Н. С.и, че ищецът Б. Н. е собственик на 28,86 % идеални части от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ жилищна сграда с идентификатор № *** според кадастралната карта и кадастрален регистър, утвърдени със Заповед № РД-18-24/02.02.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменена и допълнена с негова Заповед № 1814439/28.11.2014 г., находяща се в северната част на поземлен имот с идентификатор № по силата на приращение; иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците Б. и Н. С.и не са титуляри на вещно право на строеж върху поземлен имот с идентификатор № *** според кадастралната карта и кадастрален регистър, утвърдени със Заповед № РД-1824/02.02.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменена и допълнена с негова Заповед № 18-14439/28.11.2014 г.; иск с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността за осъждане на ответниците Б. и Н. С.и да премахнат извършените надстрояване и пристрояване /последното - основно от южна страна/ към сграда с идентификатор № ***; иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника Б. С. да заплати на ищеца Б. Н. сумата от 1000,00 лева – обезщетение за претърпени неимуществени 1 вреди през периода 20.08.2020 г. - 30.09.2020 г., вкл., изразяващи се в стрес, притеснение, дискомфорт и неудобство, произтичащи от реализираното и поддържано от ответника незаконно строителство, изразило се в извършените от него надстрояване и пристрояване /последното — основно от южна страна/ към сграда с идентификатор № ***.

Във въззивната жалба се излагат подробни оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на постановеното първоинстанционно решение, като се настоява за отмяната му от въззивната инстанция и постановяването на съдебно решение, с което предявените искове да бъдат уважени.

Според въззивника, районният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при събирането и анализа на доказателствата по делото, в резултат на което е достигнал до погрешни и незаконосъобразни изводи за неоснователността на предявените искове. Счита, че по делото са ангажирани убедителни доказателства, които изцяло подкрепят твърденията на ищеца, че ответниците са изградили нова сграда, която се различава съществено от старата сграда, която е била тяхна собственост, поради което и ищецът като съсобственик на дворното място е придобил правото на собственост върху съответната идеална част от новата сграда- 28.86%, а въззиваемите С.и са изгубили правото на строеж върху съсобствения поземлен имот.

Намира,че СРС неправилно и незаконосъобразно е отхвърлил и исковете му с правно основание чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД, тъй като по делото били ангажирани доказателства установяващи несъмнено, че С.и са извършили незаконно надстрояване и пристрояване на сградата, което засяга упражняването на правото на собственост на въззивника като съсобственик на УПИ и като собственик на сградите,построени в югозападната му част.Намира за основателен и доказан и иска с правно основание чл.45 ЗЗД. Претендира се присъждане на разноски,отправени са доказателствени искания при условията на чл.266 ал.3 ГПК, част от които са уважени от въззивната инстанция.

В представения писмен отговор въззиваемите Б. и Н. С.и изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба, като намират решението на СРС за правилно, законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото и правят искане да бъде потвърдено изцяло. Считат,че пред съда не са били ангажирани доказателства, които да дават основание за извод, че ищецът е придобил идеални части от правото на собственост върху процесната сграда, която е придобита и впоследствие основно ремонтирана от въззиваемите С.и. Намират, че правилно и законосъобразно СРС е приел, че С.и не са изгубили правото на строеж върху съсобствения с ищеца УПИ. В тази връзка са посочили, че пред първата инстанция са заявили своевременно и възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност върху процесната сграда, която съществува обективно в сегашния си вид,конфигурация и площ от 2004г.

Въззиваемите С.и твърдят, че са установили своето владение върху процесната сграда от 2004г. и владението им не е било смущавано или прекъсвано от праводателите на ищеца в продължение на повече от десет години. Оспорват въззивната жалба и в останалите и части, като излагат становище за неоснователността на изложените оплаквания. Нямат доказателствени искания. Претендират присъждане на разноски.

При служебната проверка по чл.269 ГПК въззивният съд намери,че обжалваното решение е валидно и допустимо.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобразно закона по съществото на спора, СГС намери следното:

2

Правилно и законосъобразно в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената защита районният съд е квалифицирал предявените искове по чл.124 ал.1 ГПК/положителен и отрицателен/, по чл.109 ЗС и по чл.45 ЗЗД.

В исковата молба ищецът Н. твърди, че е изключителен собственик на сгради с идентификатори *** и ***, както и на 28,86 % ид. ч. от поземления имот върху който са построени, а именно – имот с идентификатор *** по КККР на с.Панчарево, Столична община,гр.София.

Твърди, че ответникът Б. С. - в режим на СИО с ответницата Н. С., са закупили през 2003 г. жилищна сграда в северната част на УПИ VІІ-494, ведно със 71,14 % ид. ч. от дворното място, в северната част на което е построена същата сграда, представляващо парцел VІІ-494, идентичен с настоящия поземлен имот с идентификатор *** по КК на с.Панчарево.През 2004 г. ответникът С. е премахнал придобитата от него сграда и е построил процесната нова сграда, която към настоящия момент е с идентификатор ***. Според твърденията на ищеца, построената от ответниците през 2004 г. нова сграда не е станала тяхна лична и индивидуална суперфициарна собственост, тъй като била построена изцяло извън обхвата и в разрез със съдържанието на латентното субективно право на строеж за построяване на тъкмо такава постройка с конкретно разположение и местоположение на основи на сградата, респ. конкретно местоположение на външните оградни стени, обем, площ и разгърната застроена площ, конфигурация, минимални разстояния до външни граници на парцела, разстояние между сградите в общия парцел, разстояния между сградата в парцела и сградите в съседни парцели, както и спрямо улици.

Претендира, че новата сграда по приращение следва да се счита да е придобита от собствениците на УПИ,в който е построена, един от които е ищецът. Счита, че построената през 2004 г. сграда е незаконна,тъй като е била построена без надлежни строителни книжа – без съгласувани и одобрени архитектурни проекти и издадени разрешения за строеж, без за имота да има действащ план за застрояване и или работен устройствен план, респ. и без действащи и заварен застроителен и/или кварталнозастроителен и силуетен план, поради което не е „търпим” строеж по смисъла на ЗУТ. Моли съдът да осъди ответниците да премахнат надстрояването и пристрояване към сграда с идентификатор ***, извършени през пролетта на 2020 г., отразено в приложено към исковата молба геодезично заснемане, което засяга правата на ищеца като съсобственик на УПИ VІІ-494 кв.26 по ПУП на с.Панчарево,целият с площ 562 кв.м. и като собственик на сградите в югозападната му част. Ищецът е твърдял,че ответниците не са титуляри на вещно право на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***,за който е отреден УПИ VІІ494 кв.26 по ПУП на с.Панчарево,включително - и на вещно право на строеж за построяване на сградата в северната част на цитирания имот, такава, каквато тя е придобита по силата на съдебното решение за възлагане от 23.08.1985 г. по гр. д.

13892/1984 г. по описа на Софийския районен съд, поради изтекъл срок по чл. 67 от ЗС.

Твърдял е, че в резултат на осъщественото незаконно надстрояване и пристрояване на процесната сграда през периода 20.08.2020 г. - 30.09.2020 г. 2020г. е преживял стрес, неудобства, дискомфорт, които представляват непозволено увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД, като е отправил искане до съда да осъди ответника Б. С. да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 лв.

Ответниците са подали отделни отговори на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, в които са оспорили предявените искове като неоснователни и недоказани.

Оспорили са твърденията на ищеца,че е придобил идеална част от процесната сграда като приращение към земята, върху която е изградена.Посочили са, че придобитите от ищеца обекти на собственост в съсобственото дворно място са били изчерпателно 3 описани в съответните нотариални актове. Оспорват твърденията, че новопостроената от ответниците сграда е различна по вид, местоположение, площ и отстояние от външните граници на парцела от придобитата от тях (включително с направените от праводателя на ответника подобрения) и твърдят, че липсват съществени отклонения от първоначалния проект. Заявяват, че старата сграда е погинала през 2003г. и е била изградена отново в степен груб строеж през същата 2003г., поради което и ответниците са реализирали отново правото на строеж. Правят възражение, че от момента на изграждането на сградата през 2003г. в груб строеж до предявяването на исковете по настоящото дело, ответниците осъществяват трайно, спокойно и необезпокояване владение върху същата и са придобили правото на собственост и на оригинерно основание-изтекла придобивна давност. По предявения иск по чл. 109 ЗС оспорват да е налице пристрояване на жилищната им сграда така, както е посочено в исковата молба, а още по-малко пристрояване, което да засенчва жилищната сграда на ищеца, да препятства ослънчаването и и да пречи на упражняването на правото на собственост върху имота му в пълния си обем. Посочили са,че през 2020г.е бил извършен неотложен ремонт на покрива,тъй като същият бил разрушен при пожар,а приобщаването на площта на външните стълби е било извършено през 2003 г. в южната част на сградата,като същите действия не са неоснователни по смисъла на закона. Навеждат твърдения, че праводателят на ищеца през 2015 г. е построил дървен гараж, баня с покрив и навес с покрив, които са били ситуирани между жилищната сграда на ищеца и къщата на ответниците.Тези постройки всъщност се опират в къщата на ответниците и те нарушават ослънчаването на собствената им жилищна сграда. Оспорват иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и твърдят, че такива не са търпени от ищеца от закупуване на имота на 20.08.2020 г. до подаване на исковата молба,като посочват че и тогава и към настоящия момент в имота живее праводателят на ищеца.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд намери за установено от фактическата страна на спора следното :

Районният съд е установил правилно и в съответствие с представените по делото писмени доказателства- нотариални актове и съдебни решения,че ищецът и ответниците са съсобственици на дворното място,представляващо УПИ VІІ-494 кв.26 по ПУП на с.Панчарево,идентичен с поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на с.Панчарево, при следните квоти: ищецът Б. Н. – 28,86 % ид.ч. и ответниците Б. и Н. С.и в режим на СИО – 71,14 % ид.ч.

Ищецът Б. Н. е придобил правото на собственост съгласно нотариален акт № 86 от 2020г. за дарение и нотариален акт №87/2020г.за продажба и двата от 20.08.2020г.,приети като доказателства по делото, върху едноетажна паянтова сграда със застроена площ от 29 кв.м., състояща се от стая,кухня и антре, заедно с долепената към сградата барака със застроена площ от 15 кв.м., застроена на югозападния ъгъл на дворното място и 28,86 % ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо урегулиран поземлен имот