Решение № 17461 от 29.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17461 гр. София, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110110316 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано е по искова молба на Т. А. Б., чрез адв. М. Д., с която срещу "И.А.М.“ АД и „Ф.Б.“ ЕООД са предявени искове по искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. пр. 2, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗЗП, евентуално чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ******/****** г., сключен за предоставяне в заем на сумата 1300 лева, при посочени в договора ГЛП 30,00 % и ГПР 35,03 %, на договор за предоставяне на гаранция № ******/****** г., както и иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 220,12 лева, представляваща заплатена на ответника "И.А.М.“ АД без основание сума, ведно със законната лихва от предявяването на иска (20.02.2025 г.) до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е сключил с ответниците процесните договори за кредит и за гаранция, по силата на които в заем му е предоставена посочената сума, която се е задължил да върне заедно с възнаградителна лихва. С договора за заем твърди да е било установено задължение за кредитополучателя да представи обезпечение по кредита, като и в тази връзка се твърди да е сключен договорът с втория ответник, който се съгласил да гарантира за изпълнението на задълженията на ищеца към кредитора срещу заплащането на възнаграждение наред с погасителните вноски по договора за кредит, което също е било заплащано на кредитодателя. Твърди общото задължение по договорите да е нараснало до сумата 1680 лева, която следвало да заплати за период от три месеца. Развива подробни съображения за нищожност на договорите и че посредством същите са нарушени, респ. се заобикалят императивни норми на закона – чл. 11 и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК с оглед неправилно посочения в договорите размер на ГПР, в който не е било включено възнаграждението на гаранта по другия договор. Излага доводи за неравноправност на клаузите на договорите, както и за липсата на основание за сключването на договора за гаранция и за противоречие на същия с добрите нрави. Твърди да е заплатил на ответника И.А.М. АД сумата 1

1680лева, с оглед което и налице била недължимо платената сума. В обобщение на подробните аргументи, изложени в подкрепа на застъпената с исковите молби позиция, са заявени искания съдът да уважи исковете, да присъди разноски в полза на ищеца, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на ищеца, и да не присъжда разноски в полза на насрещната страна, позовавайки се на практика на СЕС по въпроса.

В срок са подадени отговори от ответниците, с които предявените искове се оспорват.

Ответникът „И.А.М.“ АД счита, че договорът за кредит не е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото не са налице пороци, обуславящи такава недействителност. Счита, че дори неправилно да е посочен ГПР, това не може да обуслови нищожност на целия договор за кредит. Намира за необосновани твърденията на ищеца съгласно исковата молба, че са налице нарушения на императивните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 20 ЗПК. Сочи, че не е налице задължение за кредитодателя да посочва в договора кои са компонентите, които формират ГПР.

Отделно счита, че в случая е бил посочен действително приложимият към кредитното правоотношение ГПР, доколкото възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не е включено и не би следвало да се включва в същия, още повече договорът за гаранция е бил сключен след договора за кредит. Излага подробни доводи, че ищецът се е обърнал към ответника с искане за отпускане на кредит и е бил добре запознат с условията, при които се задължава, в т.ч. и че кредиторът изисква да бъде предоставено обезпечение на задълженията на кредитополучателя. Ищецът сам е избрал да сключи договора за предоставяне на гаранция, а не да представи на кредитора си друг вид обезпечение. Оспорва отделни клаузи от договора за кредит да са нищожни. Намира за неоснователен и иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Сумата, получена от ищеца в размер на 1333,03 лева (с оглед редуциране на възнаградителната лихва до сумата 33,03 лева), е била получена на валидно правно основание. Оспорва да е материално легитимиран да отговаря за остатъка от предявеното вземане, доколкото ищецът е сключил договор с другия ответник, съответно в негова полза ищецът правил плащания със знанието, че този ответник е бил овластен да приема плащането за друго лице. Възможността тези плащания да се правят чрез „И.А.М.“ е била установена за удобство на потребителя.

Ответникът „Ф.Б.“ ЕООД оспорва иска, предявен срещу него, като намира исковата молба за нередовна. Намира процесния договор за поръчителство за действителен, като излага аргументи в тази насока. Счита, че сключената сделка е по искане на ищеца, същата е действителна, а за търговеца се явява сключена по занятие срещу договореното възнаграждение. Оспорва към процесния договор да е приложим ЗПК. Поддържа, че дължимото му възнаграждение не следва да се включва в ГПР по договора за кредит. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорни между страните са сключването на процесните договори за кредит и за предоставяне на гаранция за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, че ответникът „И.А.М.“ АД е предоставил на ищеца сумата от 1300 лева, която последният се е задължил да му върне, че ищецът е погасил задълженията си по договора за кредит, който е погасил предсрочно.

По делото не се спори, а и от представения като доказателство договор за паричен заем № ******/****** г. е видно, че между ищеца, в качеството на заемател, и 2

„И.А.М.“ АД, в качеството му на заемодател, е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който „И.А.М.“ АД е предоставило на потребителя сумата в размер на 1300 лева, която ищецът се е задължил да върне на равни вноски в размер 96,93 лв. всяка, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 30 % и годишен процент на разходите, посочен в договора в размер на 35,08 %.

В чл. 4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители, всеки от който да отговаря на следните условия: нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "И.А.М." АД; да няма задължения към други банкови и финансови институции; да няма неплатени осигуровки за последните 2 години; 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата от 414 лева със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

На следващо място, безспорно е по делото, че на същата дата между ищеца, в качеството на потребител, и „Ф.Б.“ ЕООД, в качеството на гарант, е бил сключен договор за предоставяне на гаранция, по силата на който гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане в полза на "И.А.М." АД, с наредител-потребителят, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща, както следва: задължение за връщане на заемната сума; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.

Чл. 2 от процесния договор за предоставяне на гаранция предвижда, че договорът влиза в сила, в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл.

4, т. 1 или т. 2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение – поръчителство по две физически лица или банкова гаранция.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция за поемане на описаните задължения, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 322,98 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 23,07 лв., като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, „И.А.М.“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора.

В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция е прието заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, въз основа на материалите по делото и извършени при ответниците справки. Въз основа на същото следва да се приеме, че ищецът е заплатил към „И.А.М.“ АД сума в общ размер на 1520,12 лева в периода 08.12.2022 г. – 29.12.2022 г. С тази сума е погасена главницата по договора за кредит, възнаградителна лихва в размер на 33,03 лева и възнаграждение по договора с „Ф.Б.“ ЕООД в размер на 187,09 лева. Вещото лице е посочило, че ако при изчисляване на ГПР се включи и възнаграждението на поръчителя като разход по кредита, то в този 3 случай ГПР би бил в размер на 538,57 %. При посочването на ГПР в договора кредиторът е взел предвид като разход по кредита единствено договорната лихва, При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Твърденията на страните, съдържащи се в исковата молба и в отговора, дават на съда основание да приеме, че е сезиран с искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. пр. 2, вр. чл.

22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗЗП, евентуално чл. 143, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ******/****** г., сключен за предоставяне в заем на сумата 1300 лева, при посочени в договора ГЛП 30,00 % и ГПР 35,03 %, на договор за предоставяне на гаранция № ******/****** г., както и иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 220,12 лева, представляваща заплатена на ответника "И.А.М.“ АД без основание сума.

По предявените искове в тежест на ищеца в тежест на ищеца е да докаже, че договорите, сключени с ответниците са нищожни на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, евентуално поради заобикаляне на закона и/или поради накърняване на добрите нрави, т.е. че накърняват принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване, че договорът за гаранция е сключен без основание.

По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е заплатил процесната сума на ответника „И.А.М.“ АД.

В тежест на ответника „И.А.М.“ АД е да докаже основателността на възраженията си, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника „И.А.М.“ АД е да установи, че е налице основание да получи и задържи заплатените му от ищеца по процесния договор суми, както и че сумата над 33,03 лева до размера от 220,12 лева е получил в качеството си на представител на „Ф.Б.“ ЕООД и е прехвърлил същата в патримониума на получателя на плащането.