Решение № 853 от 26.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 853 гр. Пловдив, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Ненова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20245300501198 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и следв.от ГПК, образувано по жалба на ищеца по спора УниКредит Булбанк АД срещу Решение № 373 от 19.12.2023 г. по гр.д. № 1351/2022 г. на РС – Карлово, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск за осъждането на М. Е. Д. и Ю. Е. Д. да му заплатят парични суми – главница и лихви, произтичащи от Договор за кредитна карта № *** от *** г., сключен между УниКредит Булбанк АД и наследодателя / баща / на ответниците Е.Д.Д., починал на *** г..

За постановяването на този резултат районният съд е приел, че въззивникът – ищец е установил по делото валидно облигационно правоотношение по процесния договор за кредитна карта и непогасени по този договор задължения за главница и лихви в размер на исковите суми, но не е установил приемане на наследството на длъжника по договора Е.Д.Д. от дъщерите му - ответници по делото, поради което отговорността им за процесните вземания на банката – кредитор към починалия длъжник по казания договор не може да бъде ангажирана.

Въззивникът поддържа неправилност на решението като постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Заявени са следните оплаквания:

1/ Непълен и неясен доклад по делото, в който съдът не отделил спорното от безспорното, не били дадени указания за кои конкретни факти и обстоятелства всяка от страните носи доказателствената тежест, както и за кои от тях не се представени доказателства. Настоява, че в доклада си съдът не е указал на банката – ищец, че носи тежестта да докаже факта на приемане на наследството;

2/ Неправилен е извода на съда, че ответниците не са приели наследството на покойния си баща и длъжник по договора Е.Д.Д.. Поддържа, че приемането на наследството 1 му от тях се презюмира при липса на извършен изричен отказ от наследство по реда на чл.

52 вр. чл. 49 ал. 1 от ЗН – в тази връзка цитират Решение № 437/17.01.2012 г. на ВКС.

Поддържат да е неприложима в случая процедурата по чл. 51 от ЗН - предвид, че ответниците са представлявани по делото от особени представители по чл. 47 ал. 6 от ГПК.

За доказване на факта, че ответниците не са извършили отказ от наследството на починалото лице Е.Д. се иска въззивният съд да извърши служебно справка за това в особената книга на РС – Карлово или на въззивникът да се издаде удостоверение, въз основа на което РС – Карлово да му предостави тази информация, както и въззивният съд да постанови личното явяване на ответниците, „ за да дадат обяснения относно приемането на наследството на Е.Д. „.

За тези си доказателствените искания поддържа допустимост в хипотеза на чл. 266 ал. 3 от ГПК – във връзка с първото поддържано оплакване за неправилност на решението, касаещо доклада по делото.

Искането пред въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете, претендира направените за двете инстанции разноски.

Въззиваемата Ю. Д. чрез особения представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК адвокат А. Ц. е депозирала отговор за неоснователност на жалбата. Пледира за потвърждаване на решението като правилно. Поддържа доводи, идентични с възраженията, заявени с отговора на исковата молба, в т. ч. и възражението въззивникът – ищец да не е доказал тя да е приела наследството на починалия длъжник Е.Д.. Поддържа, че това се дължи изцяло на неговото процесуално поведение/бездействие, като в доклада си по делото съдът изрично му е указал, че носи доказателствената тежест да установи факта на приемане на наследството, за да може да ангажира отговорността на наследниците за задълженията на покойния им наследодател.

В тази връзка счита за недопустими като преклудирани исканите доказателства.

От въззиваемата М. Д. чрез особения представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК адвокат Р.

Г. не е депозиран отговор.

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявени от УниКредит Булбанк АД искове за осъждането на М. Е. Д. и Ю. Е. Д. да му заплатят – разделно, парични суми – главница и лихви, произтичащи от Договор за кредитна карта № *** от *** г., сключен между УниКредит Булбанк АД и наследодателя / баща / на ответниците Е.Д.Д., починал на *** г..

От представените по делото писмени доказателства и назначената ССчЕ – неоспорена от страните, е безпротиворечиво установено възникването и съществуването на кредитно правоотношение по твърдяния от ищеца договор между него като кредитодател и покойния Е.Д.Д. – кредитополучател, както и непогасените задължения на последния по този договор в размер на исковите суми – 509,66 лв. главница, 17,92 лв. – лихва за просрочена главница за периода 18.12.2018 г. – 23.02.2019 г. и 221, 36 лв. – наказателна лихва за периода 23.02.2019 г. – 13.10.2022 г..

Установено е, че Е.Д.Д. е починал на *** г. и негови наследници по закон са ответниците по делото М. и Ю. Е.Д. – дъщери. По делото те са били представлявани от назначени особени представители по чл. 47 ал. 6 от ГПК. В срока за отговор от процесуалния представител на Ю. Д. е възведено възражение тя да не носи отговорността по чл. 60 от ЗН предвид липсата на ангажираните по делото доказателства да е приела наследството на баща си – кредитополучателя Е.Д.. От страна на процесуалния представител на М. Д. възражение за неприемане на наследството не е направено.

Исковете са отхвърлени с мотив, че при лежаща върху ищеца доказателствена тежест, 2 същият не е доказал приемане на наследството на длъжника по договора Е.Д.Д. от дъщерите му - ответници по делото, поради което отговорността им за процесните вземания на банката – кредитор към починалия длъжник по казания договор не може да бъде ангажирана.

При служебната проверка по чл. 269 изр. 1 от ГПК настоящата инстанция намира решението за валидно и допустимо, а при проверката за неговата правилност във връзка с релевираните в жалбата оплаквания / чл. 269 изр. 2 от ГПК / за неправилно в частта, с която е отхвърлен иска срещу М. Д., съответно за правилно в останалата обжалвана част – отхвърлянето на иска по отношение на Ю. Д..

За да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за неговите задължения е необходимо те да са приели наследство по посочените в чл. 48 от ЗН начини – чрез изрично волеизявление, вписано в нарочната за това книга към съответния районен съд или чрез конклуденти действия, несъмнено и недвусмислено сочещи на намерение за приемане. Т.е. наследството не преминава по право и автоматично към призованите към наследяване.

В случая, към датата на откриване на наследството, настоящите ответници са били непълнолетни, съответно отказ от наследството за тях е бил недопустим, а правото им да го приемат е само по опис, като по делото няма данни да е прието по опис в 3 – месечния срок по чл. 61 ал. 1 от ЗН и до навършване на пълнолетие. Това обаче няма за последица загуба на това им право. Считано от навършването на пълнолетие те могат да го приемат по опис / в 3 – месечния срок по чл. 61 ал. 1 от ЗН /, без опис, да не го приемат изобщо, както и изрично да се откажат от него.

Към момента на предявяване на иска и двете ответници са пълнолетни. От страна на ответника М. Д. не е оспорен факта на приемане на наследството/ респ. същото да е прието по опис, при което отговорността й да е ограничена и да не включва процесните задължения /, поради което не е в тежест на ищеца да го установява. Затова имуществената й отговорността й по чл. 48 вр. чл. 60 от ЗН се презюмира.

Поради изложеното, по отношение на тази ответница искът неправилно е бил отхвърлен. Съответно този иск е основателен и ще се уважи, след отмяна на първоинстанционното решение за отхвърлянето му.

От страна на ответника Ю. Д. възражение е заявено. Затова по отношение на нея презумпцията за отговорност не е налице. Ищецът е бил длъжен да установи факта на приемане на наследството. По делото не са ангажирани доказателства, сочещи на факта на приемане на наследството от Ю. Д. – изрично по чл. 49 ал. 1 или мълчаливо по чл. 49 ал. 2 от ЗН, нито ищецът е заявил пред от районния съд искане по чл. 51 ал. 1 изр. 2 от ЗН.

Доказателствената тежест да установи приемане на наследството от тази ответница му е изрично указана с доклада по делото, а указания за конкретните доказателства, чрез които да проведе това доказване съдът не дължи. Затова и като преклудирани бяха отказани от въззивния съд исканите за пръв път пред него доказателства от въззивника – ищец. За неоснователно съдът намира възражението, че приемането на наследството от тази ответница се презюмира при липса на извършен изричен отказ от наследство по реда на чл.

52 вр. чл. 49 ал. 1 от ЗН. Отказ от неприето до момента на извършването на отказа наследство може да бъде направен неограничено във времето и ще има обратно действие – от датата на откриването на наследството.

Предвид изложеното правилно по отношение на ответника Ю. Д. искът е отхвърлен.

Предвид липсата на изрични диспозитиви по всеки от предявените два иска, обжалваното решение се отменя изцяло и се постановява решение за уважаване на иска по отношение на М. Д. до размер на ½ ид.ч. от претендираните главница и лихви и за отхвърлянето на иска срещу Ю. Д. до размер на другжата ½ ид.ч. от процесните вземания – 3 съобразно дяловете им в наследството.

Съобразно този инстанционен резултат на въззивника – ищец се присъждат направените да две инстанции разноски в размер на 606, 80 лв. / половината от всички направени /, от които 369, 30 лв. – за първоинстанционното производство и 237, 50 лв. – за въззивното производство.

И Съдът

РЕШИ:

Отменя изцяло Решение № 373 от 19.12.2023 г. по гр.д. № 1351/2022 г. на РС – Карлово, вместо което Постановява:

Осъжда М. Е. Д., ЕГН - ********** да заплати на УниКредит Булбанк АД, ЕИК 831919536 сумата 254,83 лв. / двеста петдесет и четири лева и осемдесет и три стотинки / главница; сумата 8,96 лв. / осем лева и деветдесет и шест стот./ – лихва за просрочена главница за периода 18.12.2018 г. – 23.02.2019 г. и сумата 110, 68 лв. / сто и десет лева и шестдесет и осем стотинки / – наказателна лихва за периода 23.02.2019 г. – 13.10.2022 г. – всички те произтичащи от Договор за кредитна карта № *** от *** г., сключен между УниКредит Булбанк АД и наследодателя Е.Д.Д., ЕГН - ********** / починал на *** г. /, ведно със законната лихва върху главницата 254, 83 лв., считано от 20.10.2022 г. / датата на предявяване на иска / до окончателното изплащане.

Отхвърля предявеният от УниКредит Булбанк АД, ЕИК 831919536 иск за осъждането на Ю. Е. Д. да му заплати сумата 254,83 лв. / двеста петдесет и четири лева и осемдесет и три стотинки / главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.10.2022 г. / датата на предявяване на иска / до окончателното изплащане; сумата 8,96 лв. / осем лева и деветдесет и шест стот./ – лихва за просрочена главница за периода 18.12.2018 г.

– 23.02.2019 г. и сумата 110, 68 лв. / сто и десет лева и шестдесет и осем стотинки / – наказателна лихва за периода 23.02.2019 г. – 13.10.2022 г. – всички те произтичащи от Договор за кредитна карта № *** от *** г., сключен между УниКредит Булбанк АД и наследодателя Е.Д.Д., ЕГН - ********** / починал на *** г. /.

Осъжда М. Е. Д., ЕГН - ********** да заплати на УниКредит Булбанк АД, ЕИК 831919536 съдебни разноски за две инстанции в размер на 606, 80 лв. / шестстотин и шест лева и осемдесет стотинки/.

Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4