Определение № 499 от 17.02.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 499 гр. София, 17.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500364 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх.№ 14252 от 03.02.2026 г., подадена от адв.А. З. Д., процесуален представител на М. В. В., ищец пред СРС, въззиваем пред СГС, срещу определение № 1843 от 23.01.2026 г. по гр.д.№ 8649 по описа за 2024 г. на СГС, ГК, ІV-е състав, постановено в производство по чл.248 ГПК.

Процесуалният представител на жалбоподателката твърди, че съдебният акт на първата инстанция е неправилен, тъй като в мотивите на обжалваното определение съдът бил посочил, че: „ДДС върху това възнаграждение, по преценка на настоящия въззивен състав не се дължи, поради което и не следва да бъде присъдено с настоящето определение“. Въззивният съд не се бил съобразил с постановеното решение № С-744/23 на СЕС, съгласно което адв.възнаграждение по оказана безплатна правна помощ се дължи с ДДС.

Иска се обжалваното определение да бъде отменено в частта, в която съдът е отказал да присъди ДДС върху адв.възнаграждение и да се постанови такова, с което настоящата инстанция да присъди адв. възнаграждение ведно с ДДС. Представя доказателства, че е регистриран по ЗДДС.

1

Насрещната страна по частната жалба – „Фератум България“ ЕООД, което е осъдено на основание чл.38, ал.2 от ЗАДв. да заплати в полза на жалбоподателя сумата в размер на 300 лв.- адв. възнаграждение не взема становище по частната жалба, тъй като препис от същата не му е връчван.

За обжалваното пред настоящата жалбоподателят е бил уведомен на 29.01.2025 г. инстанция определение

Частната жалба е подадена на 03.02. 2026 г.

Следователно срокът по чл.275, ал.1 ГПК е спазен.

Постановеният съдебен акт подлежи на инстанционен контрол при наличие на правен интерес.

Липсват данни обжалваното определение да е съобщено на „Фератум България“ ЕООД.

С обжалваното определение, четено в производство по чл.248 ГПК съдът е присъдил на основание чл.38, ал.2 ЗАДв. адв. възнаграждение в полза на адв. А. З. Д. в размер на 300 лв. за оказана безплатна правна помощ на М. В.

В. във въззивното производство /дословно по диспозитива на определението/.

В мотивите си въззивния съд е приел, че ДДС върху адв. възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАДВ не се дължи и такова не е присъдено.

Мотивите на съдебния акт, обаче, не подлежат на обжалване, арг. от т.18 на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 04.01.2001 Г. ПО ГР. Д. № 1/2000 Г., ОСГК НА ВКС /в тази му част ТР не е прието за изгубило сила с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 09.12.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2013

Г., ОСГТК НА ВКС/.

Наред с това в диспозитива на обжалваното определение липсва отхвърлителна част по отношение искането за присъждане на адв. възнаграждение с ДДС, каквото искане е било направено в молбата по чл.248 ГПК, вх.№ 140729 от 24.11.2025 г., въз основа на която е постановено обжалваното определение.

При така направените от настоящата инстанция констатация досежно процесуалните действия на съда и страните пред първата такава, следва да се приеме, че произнасянето по частната жалба, вх.№ 14254 от 03.02.2026 г. би 2 било преждевременно.

Доколкото не се установява от данните, налични по делото, определението, четено по реда на чл.248 ГПК, да е връчено на „Фератум България“ ЕООД, което е осъдено на основание чл.38, ал.2 от ЗАДв. да заплати в полза на жалбоподателя сумата в размер на 300 лв.- адв. възнаграждение, при което, ако осъденото дружество е недоволно от това определение, съдът следва да се произнесе съвместно в случай на подадена втора частна жалба, за да не се достигне до противоречив съдебен акт, делото да се върне на първата съдебна инстанция за прилагане на призовката, изпратена на „Фератум България“ ЕООД на 26.01.2026 г./последното се установява от СПЛ/.

Делото следва да се върне на първата съдебна инстанция за преценка провеждане на производство по чл.247, чл.250 или чл.251 ГПК.

Делото следва да се върне на първата съдебна инстанция и за връчване препис на частна жалба, вх.№ 14252 от 03.02.2026 г., на насрещната страна за отговор в 1-седмичен срок от съобщението.

Едва след изпълнение на горните указания настоящата инстанция следва да се произнесе по частна жалба, вх.№ 14252 от 03.02.2026 г., вкл. и по нейната допустимост.

При съобразяване с актуалната редакция на чл.80, ал.10 ПАС, съгласно която при връщане на делото от въззивния съд на първоинстанционния съд за изпълнение на указания, както и с оглед искания за поправка на очевидна фактическа грешка, допълване или тълкуване, и за произнасяне по молби за изменение на решение в частта за разноските, разглеждането на повторно постъпилото дело във въззивния съд продължава под същия номер от първоначално определения докладчик, без да се извършва ново случайно разпределение, т.е. същото не следва да бъде прекратявано.

Водим от горното, АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА делото на СГС, ГО, ІV-Е въззивен състав за изпълнение указанията в мотивите на настоящето определение.

3

След изпълнение на указанията, делото да бъде върнато обратно на Апелативен съд-София, 16-ти граждански състав за произнасяне по частна жалба вх.№ 14252 от 03.02.2026 г., подадена от адв.А. З. Д., процесуален представител на М. В. В..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4