Решение № 260521 от 09.09.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№………………./………….09.2020 година, гр. Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на десети август две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

МАЯ

НЕДКОВА при участието на секретаря ПЕТЯ

ПЕТРОВА, сложи за разглеждане в. гр. дело № 1386 по описа на съда за 2020 год., докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава

ХХ-та ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на

Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 1345/13.03.2020 год., постановено по гр. дело № 18330/2019 год. по описа на РС-Варна, с което въззивникът Областна дирекция на МВР – гр. Варна е осъден да заплати на К.П.Р., ЕГН ********** *** сумата от 1037, 40 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен нощен труд за периода 01.11.2016г. до 31.10.2019г., преизчислен в дневен и отчетен като извънреден, на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.11.2019г. до окончателното и́ изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно. Оспорен е изводът на съда, че е налице празнота в ЗМВР, която да регламентира изчисляването на положения от служителите на МВР нощен труд (чрез преизчисляването му в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден), която следва да бъде преодоляна чрез субсидиарното приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Въззивникът твърди, че е налице изрична норма, която урежда заплащането на положения от ищеца нощен труд. Първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбите на КТ, тъй като според чл. 187, ал. 3 ЗМВР продължителността на нощния труд е не повече от осем часа. Твърди, че през процесния период са действали Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., т. е., празнота в ЗМВР няма, поради което и неправилно са приложени нормите на КТ, вкл. и на цитираната Наредба.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият К.П.Р., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание страните не се явяват, не изпращат представители и не изразяват становище.

Съдът съобрази следното:

В исковата си молба, уточнена в съдебното заседание от 28.02.2020 г., ищецът К.П.Р. *** навежда следните твърдения:

В периода 01.11.2016 год. –

31.10.2019 год. е полагал труд на длъжността "Младши инспектор“ в Сектор „СПС“, която е на структурно подчинение на ОД на МВР – Варна. Ищецът е със статут на държавен служител. За периода 01.11.2016 год. – 31.10.2019 год. ищецът е полагал труд на 12 часови смени при сумирано изчисляване на работното време. За същия този период ищецът е положил общо 1056 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент от 1, 143 възлиза на 1206 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до положен извън установената норма труд от 150 часа, за който ищецът твърди, че следва да му бъде допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е в размер на 1037, 40 лева.

В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1037, 40 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен в периода 01.11.2016 год. – 31.10.2019 год. нощен труд, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от подаването на исковата молба до окончателното и́ изплащане.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа иска си.

В писмен, отговор, подаден в срока по 131 ГПК, поддържан в съдебно заседание чрез процесуален представител, ответникът ОД на МВР – Варна, не оспорва, че в процесния период ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Оспорва предявения иск като твърди, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд за процесния период. Навежда, че законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа, поради което и ищецът няма основание да претендира заплащане на извънреден труд, попадащ извън редовното работно време, с приложение на общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми. Твърди, че в исковия период Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи не е действала и поради това ищецът погрешно е формирал претенцията си за заплащането на положения от него нощен труд. Положеният от ищеца нощен труд в процесния период е отчетен правилно, в съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи и съответно е заплатен в пълен размер. Счита, че при наличието на специална уредба, нормите на НОСРЗ са неприложими спрямо служителите по служебно правоотношение в системата на МВР.

По тези съображения счита иска за неоснователен и настоява за отхвърлянето му.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а това се установява и от събраните писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по ССчЕ, че страните са били в служебно правоотношение в процесния период, по което ищецът е изпълнявал длъжността „старши полицай в група „ПОММББ“ към сектор СПС при ОД на МВР – Варна.

Съгласно Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-791/28.10.2014 г., за всеки отработен нощен час или за част от него между 22, 00 и 06, 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв., а за работа през дните на официални празници, независимо, дали представлява извънреден труд или не, на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение в размер на удвоения размер на основното месечно възнаграждение. Тази заповед е изменена със Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-40/15.01.2015 г., съгласно която Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. се изменя в частта относно начинът на определянето на допълнително възнаграждение за работа през дните на официални празници.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза от 20.02.2020 г., кредитирана от съда като обективна и безпристрастна и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че за периода 01.11.2016 год. – 31.10.2019 год. ищецът е отработил нощен труд общо в размер на 1056 часа. Установява се още, че тези часове не са преизчислявани с коефициент "1, 143" и не са били включени при изчисляването на общо положения от ищеца за всяко едно тримесечие труд (с оглед преценката налице ли е надвишаване на нормата часове положен труд за периода на отчитането/изчисляването на часовете положен труд, който период в случая е тримесечен). Според вещото лице при преобразуване на нощния труд в дневен чрез преизчисляването му с коефициент "1, 143", отчетените часове са 1206. Налице е разлика от общо 150 часа (1206 часа – 1056 часа = 150 часа), които не са заплатени. Стойността им, изчислена като часове извънреден труд, е в размер на 1037, 40 лева.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.

179, ал. 1, предл. второ