Решение № 404 от 03.07.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Ал. Иванова като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20248002102509 по описа за 2024 година и съобрази следното

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Разглежда се касационната жалба на Прокуратурата на Р.България ,подадена чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура и насрещна касационна жалба на М. И. М., подадена чрез пълномощник адв.П. Ш. срещу решение №185 от 22.02.2024г по в. гр.дело № 2159/2023г. на Софийски апелативен съд. Прокуратурата на РБ обжалва изцяло въззивното решение, с което в една част е потвърдено решение от 02.06.2023г по гр.д № 11481/2022г на Софийски градски съд по уважения иск на М. И. М.,предявен на основание чл.2,ал.1т.3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди от водено срещу ищеца наказателно производство по повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.343,ал.1 б.”в” във вр.чл.342,ал.1 предл 3 НК ,по което е оправдан с влязла в сила присъда,както и в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е завишил обезщетението,като е присъдил на ищеца още 32 000лв обезщетение за неимуществени вреди,със законната лихва,считано от 19.05.2020г до окончателно плащане. Касаторът М. И. М. обжалва въззивното решение в частта,с която е потвърдено отхвърлянето на иска му за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно обвинение, над присъдения размер от 40 000 лева ,за разликата до предявените след увеличение на иска 60 000 лева , на основание чл.2 ,ал.1 т. 3 от ЗОДОВ 1

Въззивният съд е изследвал обстойно досъдебната и съдебна фаза на воденото срещу ищеца наказателно производство,привличането му в качеството на обвиняем на 26.08.2015г за това ,че при пътен инцидент на 22.08.2014г като водач на МПС е причинил смърт по непредпазливост. Прокуратурата е внесла обвинителен акт в съда и е поддържала обвинението.Изтъкнато е ,че поддържаното от Прокуратурата на РБ в съдебна фаза обвинение се е базирало на условни и спорни изводи на експертиза в досъдебното производство,а не на конкретни данни. Първоначално постановената от състав на Софийски градски съд и потвърдена от състав на Софийски апелативен съд присъда,с която ищецът е признат за виновен за причиняване смърт по непредпазливост , е отменена с решение на ВКС от 11.06.2018г и делото е върнато за ново разглеждане. В резултат на указаното и проведено съдебно следствие присъдата е отменена от друг състав на Софийски апелативен съд и подсъдимият е признат за невиновен.Оправдателната присъда е потвърдена с решение от 19.05.2020г по н.о.х.д № 998/2019г на ВКС и влязла в сила.

Ищецът е имал качеството на обвиняем,впоследствие и подсъдим в продължение на 6 години. Вредите са претърпени в период,в който предвид възрастта ищецът е имал планове свързани с личния му живот /семеен , с едно дете ,но без собствено жилище и планове да закупи такова/ и планове свързани с професионалния му живот /да завърши висше образование и да достигне до офицерска длъжност в органите на МВР/ За да завиши обезщетението въззивният съд е изтъкнал ,че обвинението му е отнело това,което е имал като постижения към 2014г - семейни отношения и професионален авторитет. След шест години преживени в притеснения, оправдателната присъда е заварила подсъдимия с ниско професионално самочувствие, лишени от съдържание брачни връзки ,липса на собствено жилище , неосъществени планове и разклатено здраве.С тези мотиви въззивният съд е приел,че присъденото на първа инстанция обезщетение от 8 000 лева не е съразмерно на вредите , било е присъдено за„обичайни” вреди от водено наказателно производство ,които не са съответни на действително претърпените, установени от показанията на двама изслушани свидетели. Стандартът на живот е променлива величина,както в общата икономическа обстановка ,така и спрямо конкретната личност.Въззивният съд е изтъкнал още,че при ищеца периодът от 2014г до 2020г съвпада с най- интензивния период за човешкия живот,в който е изграждал кариера и семейни връзки.Притесненията са били продължителни и интензивни и са се явили пречка за ищеца да гради своя личен ,професионален и обществен живот по начина , по който го е планирал .

В касационната жалба Прокуратурата на РБ оспорва присъденото обезщетение като незаконосъобразно поради значителното му завишаване. Счита ,че въззивният съд не е съобразил вредите при конкретната личност ,в личния му живот и засягащи репутацията. В тази връзка не е отчел обстоятелства,относими към намаляване на обезщетението по размер.

Ищецът е продължил да заема същата длъжност в системата на МВР, изискване за което е и способността за по-висока психическа устойчивост. .Изводите, базирани на кариерното му развитие не са подкрепени с доказателства и са неправилни ,по делото не е изяснено в каква специалност се е обучавал и че именно воденото наказателно производство е причина да прекъсне обучението си . Липсват медицински данни за влошаване на здравословното 2 състояние ,не са доказани в приетата степен ефекта на обвинението върху личността Касаторът М. И. М. оспорва изтъкваните основания за намаляване на обезщетението Като насрещен жалбоподател поддържа основание за уважаване иска в пълен размер.Като значим увреждащ факт изтъква първоначално постановените срещу ищеца две осъдителни присъди и до какво са довели те предвид обстоятелството,че обвиняемият е лице от състава на Националната полиция ,очакването на обществото към него да бъде безупречен , отражението на осъдителна присъда „под заплахата” на нормата на чл.203, ал.1 т.1 ЗМВР.,както и икономическите условия в страната в насока завищаване на обезщетението .Съображения са развити от пълномощника адв. Ш.. Претендират се разноски и присъждане на възнаграждение за адвоката по чл.38ЗА.

С определение №1053 от 06.03.2025г настоящият състав на ІІІ г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационните жалби на основание чл. 280 ал.1 т. 1 от ГПК по въпроса за прилагането на критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД и процесуалните задължения на съда как да формира и на кои обстоятелства да основе изводите си в тази връзка - в хипотеза на чл. 2 ал. 1 т.3 от ЗОДОВ. Противоречие с практиката на ВКС е констатирано поради това, че при мотивиране на четирикратно завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди спрямо присъдения на първа инстанция, въззивният съд се е позовал на абстрактно обобщена фактическа обстановка, без да характеризира кои вреди приема за надхвърлящи обичайните,с оглед проведеното доказване, или извън необходимостта от формално доказване.

По въпроса, обусловил допускане на решението до касационно обжалване, в установената своя практика Върховен касационен съд многократно е преутвърждавал постановките в т.ІІ от ППВС № 4/1968г по прилагането на чл.52 ЗЗД, Въззивният съд следва да обоснова критерия на чл. 52 ЗЗД не абстрактно,а въз основа на конкретните обстоятелства , които собствено преценява като решаващ съд.Обсъжда се конкретното проявление на претендираните вреди ,като относимите обстоятелства са тежестта и характера на повдигнатото обвинение, неговата продължителност, принудителните мерки за неотклонение и ограничения и как са се отразили те на личността. Преценява се и общественото злепоставяне ,степента на вредоносния ефект от обвинението върху социалното положение и професионалната реализация на лицето , отчита се каква е била тя преди,по време и след приключване на наказателното производство. Връзката на тези факти с наказателното преследване на лица, към които поради заемани от тях длъжности изискванията на обществото са завишени, се преценява в зависимост от това дали обвинението е за престъпление свързано със заеманата длъжност,умишлено или по непредпазливост е вмененото деяние, в каква степен е засегнат социалния статус и накърнен ли е професионален интегритет на лицето предвид укоримостта на вмененото деяние и понесените мерки. Необхоима е оценка на съвместимост с изискванията за заеманене длъжността и възможностите за пълноценна професионална реализация при евентуално осъждане.Това са обстоятелства с фактическа същност, които следва да бъдат отчетени, като естеството на вредите налага да се преценят конкретно и обезщетят съответно накърнените морални ценности от злепоставящото въздействие на незаконното обвинение 3 върху личността.Характеризирането на определени вреди като обичайни не изключва необходимостта от конкретна преценка на обективните обстоятелства и значението, което накърнените ценности са имали за своя притежател. Като обичайни могат да се окачествят вредни последици, които в ситуация на повдигнато и поддържано обвинение в престъпление от общ характер са присъщи като негативен резултат при всеки човек, който има добро име в обществото, не е пристъпвал закона и не е осъждан, но при човек който по професия и призвание брани закона, степента на заясягане е по-висока.Справедливостта изисква също така да не се отдава прекомерно значение на едни релевантни обстоятелства,а други да се игнорират,към аналогичните случаи на морално увреждане съдът да подхожда с една и съща мяра за релевантните обстоятелства, като във всички случаи конкретния размер на обезщетението следва да е съобразен с обществено-икономическите условия в страната .

По касационните жалби .

Възприемайки подход при оценката на вредоноските последици в противоречие с отговора на правния въпрос , като е отдавал прекомерно значение на едни обстоятелства при игнориране на други, въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД . Определил е завишено по размер обезщетение в нарушение на обществения критерии за справедливост ,поради което касационната жалба на Прокуратурата на РБ е частично основателна, докато насрещната жалба на М. И. М. е изцяло неоснователна.

Необходимо е да се отчете конкретната проява на вредите. Същата не обуславя извод да е била засегната социалната и професионална реализация на ищцата в тежка степен. Нервното напрежение, огорчението, безпокойството и стреса, причинен от воденото наказателно производство несъмнено се е отразило негативно на ищеца, който към момента на привличането му като обвиняем е на 37 години, със значителен стаж в системата на МВР и авторитет след колегите. Основание за извод ,че са засегнати морални ценности и неимуществени права в завишена степен дава факта каква е била длъжността и работата на ищеца, като се съобрази завишената чувствителност и човешка реакция спрямо незаконни обвинения към лице на длъжност в системата на МВР.Негативният ефект на незаконното обвинение при ищеца е понесен в една все още активна от гледище на кариерна реализация възраст,но е необоснован изводът на въззивната инстанция за осуетена в процес на изграждане реализация.Отчитайки продължителният период от шест години, през който са търпени негативни въздействия,налага се изводът за причинена неимуществена вреда, изразила се в накърняване на професионалната репутация на М. М. като отговорен служител на реда ,но без да е имало реален риск за дисциплинарно освобождаване от работа , както се твърди от защитата на касатора. По- интензивни от обичайното за всеки човек, подложен на наказателно преследване без да е извършил престъпление, са преживените стрес и безпокойство предвид длъжността на М. в системата на МВР. От значение е дългата продължителност на наказателното преследване и несигурността за него предвид първоначално постановената осъдителна присъда, отменена от състав на Върховен касационен съд

Без да се подценява всичко това,обвинението в конкретния случай няма за последица загуба на социален и професионален статус и не е довело до обществено 4 злепоставяне.Ищецът е продължил да работи на същата длъжност в системата на МВР и предвид деянието,в което е обвинен,не е бил застрашен от уволнение съгласно ЗМВР,тъй като не е бил обвинен в извършване на умишлено престъпление от общ характер . Не е установена причинна връзка /не е провеждано и доказване в тази насока/ между обвинението и факта,че ищецът се е отказал от плановете си да завърши висше образование по специалност,която да му позволи да кандидатства за назначаване на офицерска длъжност, между обвинението и факта, че семейството му се разпаднало и че се отказал да тегли кредит за покупка на жилище.Няма обективни предпоставки да се приеме, че плановете за покупка на жилище с кредит са били неосъществими поради повдигнатото обвинение, дори при влизане в сила на така постановената първоначално осъдителна присъда. Подкрепените от показанията на доведените свидетели перспективи могат и следва да бъдат взети предвид при оценката на степента,в която обвинението е оказало негативно влияние върху поведението на пострадалия, за нарушена мотивация и изоставени планове под влияние на психическата тежест. Те обосноват извод за конкретното вредоносно въздействие спрямо личността, без вредите по своето естество да се характеризират като надхвърлящи обичайните при лице с неговото, или сходно служебно положение .Касае се за вредни последици, които в ситуация на повдигнато и поддържано конкретно обвинение в престъпление от общ характер са присъщи като негативен резултат при всеки човек,неосъждан и с добро име в обществото , но при ищеца, който по професия и призвание брани закона, степента на заясягане е била по- висока. Изводът е оправдан при установените по делото обстоятелства. По-високо вредоносно засягане има поради стълкновението между изпълняваната от М. М. работа като полицай от една страна ,в тази връзка поради съзнанието което е имал за завишени изисквания /не само външно и формално към заеманата длъжност, но и като лична етика на служител ,охраняващ реда /и от друга страна-положението на обвиняем .