Акт от 25.07.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА мл. съдия: МАРИЯ СТОЙКОВА при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Стойкова в.гр.дело № 8643 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 82413 от 04.05.2020 г. по гр.д. № 64647/2016 г. по описа на СРС, 52 състав е отхвърлен предявеният от О.Т.И. срещу Н.Г.М. и Т.В.Ч. иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на следните недвижими имоти: таван /скосен/, находящ се в двуетажна жилищна сграда с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед №

РД-18-4/09.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. София, ул. „*****, район „Подуяне“, с площ 72 кв.м., състоящ се от две стаи кухня, килер, обслужващи помещения и коридор, и северозападно мазе, находящо се в жилищна сграда с идентификатор № ***, без посочена площ, заедно с идеалните части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ VIII-468 от кв. 18 по плана на гр.

София, местност „Сухата река- Ботевградско шосе- рамка“, целият с площ 425 кв.м., при квоти по ½ ид. ч. за всяка от страните по делото.

В срока по чл.

259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца О.Т.И., в която се излагат доводи, че решението е нищожно, основано на невярно заключение на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, както и постановено в противоречие с чл. 2, чл. 7, ал. 1, чл. 9 и чл. 10 ГПК. Твърди се, че по делото в качеството на съделител е следвало са бъде конституирана и Р.М.– собственик на първия етаж от двуетажната жилищна сграда. Моли за прогласяване нищожността на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав и присъждане на разноски за въззивното производство.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Н.Г.М. и Т.В.Ч., с доводи за неоснователност на въззивната жалба по подробно изложени съображения. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззвната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното производство доводи, съдът приема следното:

Предявен е конститутивен иск за делба с правно основание чл. 344, ал. 1 ГПК.

За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки: 1) ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.

От събраните по делото доказателства се установява, че по силата на Нотариален акт за продажба на недвижим имот, том II,

№ 98, рег. № 328, дело № 301/1934 г. на I -ви нотариус при Софийски народен съд, Г.Г.Г.е придобил собствеността на недвижим имот представляващ парцел XXI от кв. 72, находящ се в гр. София, м. „Сухата река“ с площ от 346 кв.м. Видно от позволителен билет № 89/1934 г. за „Жилищна постройка в местността Пудуене-Сухата река“ на Г.Г.Г.е позволено да изгради жилищна сграда в описания имот, състояща се от мазе (сутерен) и един жилищен етаж.

От приложената по делото отчуждителна преписка, видно от която с Акт за държавна собственост на недвижим имот № 5748-431/21.10.1964 г. са отчуждени от Г.Г.Г.по реда на ЗОЕГПНС дворно място и жилищна сграда построена през 1934 г. и преустроена през 1940 г., се установява, че през 1940 г. е извършено пристрояване на съществуващата в имота сграда в сегашния й вид.

С договор за доброволна делба от 18.05.1995 г., наследниците на Г.Г.Г.- Й.Г.Г.и П.Г.Г., като собственици на дворно място с двуетажна жилищна сграда в гр. София, ул. „*****, са постигнали съгласие за поделяемост на имота, като Й.Г.Г.получава първия етаж от двуетажната жилищна сграда, заедно със средното западно мазе, а П.Г.Г. получава втория етаж от двуетажната жилищна сграда, заедно с югоизточното мазе. Страните са се договорили таванския етаж (скосен) от двуетажната жилищна сграда, състоящ се от две стаи, кухня, килер, обслужващи помещения и коридор, заедно със северозападното мазе да остане съсобствен между съделителите при равни квоти, като Й.Г.си запазва безвъзмездно и пожизнено вещното право на ползване върху югоизточната стая от таванския етаж, а П.Г.си запазва безвъзмездно и пожизнено вещното право на ползване върху югозападната стая от таванския етаж, при общо ползване на останалите помещения в етажа. Уговорено е, че дворното място остава съсобствено между съделителите при равни квоти.

От нотариален акт за продажба на недвижим имот № 174, том 1, дело № 9874/95 г. на нотариус при СРС, се установява, че П.Г.Г. е продала на сина си Н.Г.М. следния свой собствен недвижим имот, а именно: втория етаж от двуетажната жилищна сграда, находяща се гр.

София, ул. „*****, заедно с югоизточното мазе, заедно с ½ ид.ч. от таванския етаж (скосен) от същата сграда, заедно с ½ ид. ч. от северозападното мазе, като върху югоизточната стая от таванския етаж има запазено безвъзмездно и пожизнено вещно право на ползване на брат си Й.Григоров Грънчаров, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата о заедно със с ½ ид. ч. от дворното място, върху което е построена сградата.

От нотариален акт за продажба на недвижим имот № 105, том I, с рег. № 1182, н.д. № 88/2003 г., се установява, че Й.Г.Г.е продал на В.И.В.М.следния свой собствен недвижим имот, а именно: първи етаж от двуетажната жилищна сграда, находяща се гр. София, ул. „*****, заедно със средното западно мазе, заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата, заедно с ½ ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата.

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 107, том I, с рег. № 1187, н.д. № 89/2003 г., на 10.02.2003 г. Й.Г.Г.е дарил на В.И.В.М.и съпругът й Н. П.М. ½ ид. ч. от тавана (скосен), заедно с ½ ид.ч. от северозападното мазе, находящи се в двуетажна жилищна сграда, находяща се гр. София, ул. „*****.

По силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 185, том III, рег. № 17307, дело № 550/2009 г., В.И.В.М.и съпругът й Н. П.М. са продали на Р.И.М. следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака и представляващ съпружеска имушествена общност, а именно: първи етаж от двуетажната жилищна сграда, находяща се гр. София, ул. „*****, заедно със средното западно мазе, заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата, заедно с ½ ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата.

Видно от нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 68, том VI, рег. № 30990, дело 1010/2011 г. В.И.В.М.и съпругът й Н. П.М. са прехвърлили в полза на О.Т.И. собствената им ½ ид.ч. от следните техни съсобствени с трето лице недвижими имот, а именно: таван (скосен), находящи се в двуетажна жилищна сграда, находяща се гр. София, ул. „***** и северозападното мазе, находящо се в сградата.

По делото не се твърди и не се установява ищецът О.И. да е собственик на друг самостоятелен обект в сградата, в която се намират процесните имоти.

Основният правен спор по настоящето съдебно производство се съсредоточава върху правнорелевантното обстоятелство дали процесния тавански етаж е годен обект на правото на собственост или представлява обща част по предназначение, както и може ли идеална част от него да бъде предмет на разпоредителни сделки самостоятелно, като бъде придобита от лице, което не притежава самостоятелен обект в сградата.

Съгласно формираната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 55 от 21.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2826/2021 г., I г. о., ГК, решение № 211 от 13.09.2011 г. по гр. д. № 1940/2009 г. на ВКС, I г. о., решение № 95 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 524/2015 г. на ВКС, I г. о., решение № 151 от 03.06.2014 г. по гр. д. № 890/2014 г. на ВКС, I г. о., не представляват самостоятелни обекти на собственост – жилища или ателиета приземен или тавански етаж от жилищна сграда, ако същите не отговарят на изискванията на строителните правила и норми за жилища или самостоятелни ателиета, действали към построяването им или към момента на разрешаване на правния спор, включително и на изискванията за минимална светла височина и/или на изискванията за необходимите помещения, които трябва да съдържа жилище или ателие. Когато приземният или таванският етаж от сгради съдържа самостоятелни обекти на собственост (жилища, ателиета, гаражи), тези обекти на собственост могат да бъдат придобивани по давност, чрез сделка или на друго основание, както и да бъдат предмет на делба. Когато приземният и таванският етажи в сграда в режим на етажна собственост не съдържат самостоятелни обекти на собственост, нито съдържат изградени складови помещения - принадлежности към самостоятелните жилищни обекти на собственост в сградата, то същите представляват общи части на сградата по предназначение по смисъла на чл. 38 ЗС, тъй като служат за общо ползване от всички етажни собственици, като общи складови помещения към притежаваните от тях жилищни обекти. Като общи части, те не могат да бъдат придобивани самостоятелно по давност, чрез прехвърлителни сделки или по друг начин, нито да бъдат самостоятелни обекти на делба (чл. 38, ал. 3 ЗС). Идеални части от тях могат да бъдат придобивани или да бъдат предмет на делба само заедно със самостоятелните жилищни обекти в сградата в режим на етажна собственост, като размерите на идеалните части, припадащи се към всеки от самостоятелните жилищни обекти в сградата, се определят по реда на чл. 40 ЗС.

В случая от заключението на изслушаната пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза се установява, че таванският етаж от сградата се състои от две стаи, складово помещение и тоалетна. Вещото лице посочва, че стаите имат прозорци, но площта им е 60/80 см – 0,48 кв.м и не отговарят на нормативните изисквания. Минималната светла височина на помещенията е 1,35 м. Според експертното заключение таванският етаж не отговаря по техническите си характеристики на нормативните изисквания за жилищен обект. В експертизата е прието, че за таванския етаж може да се изготви проект за преустройство и да бъде обособен като жилищен етаж, при спазване на нормативните изисквания.

В открито съдебно заседание вещото лице сочи, че в общината няма одобрена документация за сградата, вкл. за таванския етаж. Изразява становище, че таванския етаж е неизползваем.

Пред въззивната инстанция е допусната нова съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че в техническите архиви при район „Подуяне“ на СО се съхранява одобрен от 1934 г. проект на процесната сграда, въз основа на който е издаден позволителен билет № 89/1934 г., като сградата се състои от мазе (сутерен) и един етаж. При проверка на място вещото лице е установило, че сградата се състои от сутерен, два жилищни етажа и тавански (подпокривен) етаж, които се обслужват от едно общо стълбище. Експертът посочва, че таванският етаж представлява пространствено и функционално обединени помещения, включващи коридор, 2 стаи, кухня, килер и санитарен възел. Достъпът до таванския етаж се осъществява от общо сградно стълбище, поради което функционално обектът отговаря на изискванията за преустройство в жилище или ателие. Минималната светла височина на тавана е 1,40 м., а максималната светла височина на останалата част е 2,30 м., като в случая изискването за минимално светла височина от 2,30 м. е изпълнено за по-малко от 50% от площта на помещенията. Вещото лице отбелязва, че светлите височини са измерени от кота готов под (дюшеме) до обшивката на тавана, като при избор на подходящи настилки и облицовки светлите височини могат да бъдат увеличени до необходимите.