Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4071 от 15.11.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 4819/2024
Вид
Решение № 4071
Подписан
15.11.2024
В сила
11.12.2024
Състав
Елена Иванова Стоилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4071 гр. Варна, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20243110104819 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от ***** ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ***** срещу Д. Н. Д. ЕГН:

**********, с настоящ адрес: *****

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по чл.422 ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че Д. Н. Д. ЕГН: **********, дължи на „*****" ЕАД, с ЕИК *****, следните суми, за които е издадена Заповед № *****/06.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № *****/2024г. на Районен съд - Варна, а именно: 7430,52 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № *****, сключен на 31.08.2015 г. между ***** ЕАД и Д. Н. Д. (кредитополучател), прехвърлено от страна на ***** ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 12.02.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017 г. в полза на „*****" ЕАД, 2247,84 лева- договорна лихва по договор за заем за периода от 20.10.2017 г. /падеж на първата неплатена погасителна вноска/ до 20.09.2022 г./падеж на последната погасителна вноска/, 5077,1 лева- обезщетение за забава за периода от 21.10.2017 г. до 26.02.2024г.

(датата на подаване на заявлението), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 26.02.2024г. до 1 окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 12.02.2019 г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г., сключен между ***** ЕАД и ***** ЕАД, по силата на което вземането на " ***** ЕАД, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ***** от дата 31.08.2015 г. изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-БНП/***** от 16.04.2024 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „*****“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента на ответника.

В извлечение от Приложение 1 от 12.02.2019 г. към договора за цесия 27.07.2017г. са описани данните на ответника и прехвърленото вземане.

Съгласно договора за цесия, ***** ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което ***** има изрично пълномощно от цедента "*****” ЕООД за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал.

3 от ЗЗД.

Н а 31.08.2015 г. между ***** ЕАД, като Кредитор и Д. Н. Д. като Кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с № *****, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита", а именно: 10000 лв. Застрахователната премия е в размер на 4704 лв.

Предоставянето на посочената по-горе сума съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран за 2 срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 20398.56 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 5694.56 лв.

На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.09.2022 г., на 84 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 242.84 лв.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.09.2022 г. (дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит), предвид което по отношение на вземанията по договора на кредит не е обявявана предсрочна изискуемост.

Съдът е уважил претенцията на ищеца по образуваното ч. гр. д.

*****/2024г. на ВРС като е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което от своя страна обуславя правния интерес на ищеца от подаването на настоящата искова молба.

Иска се уважаване на предявените искове. Претендира разноски по заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника.

В него твърди, че предявените искове са допустими, но неоснователни.

Оспорва исковете по основани и размер.

Заявява, че сключеният на 31.08.2015г. процесен договор за кредит е недействителен поради наличие на неравноправни клаузи.

Твърди нищожност на основание чл.26, ал.1, ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави и по чл.22 ЗПК вр. чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2, и чл. 12, ал. 1, т.7-9 ЗПК.

Твърди, че клаузите, с които са уговорени ГЛП и ГРП са нищожни, не пораждат правно действие, като недействителността им влече недействителност на целия договор.

Прави възражения за погасяване на вземанията по договора с общата 5 годишна давност по чл. 110 от ЗЗД.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В писмена молба поддържа предявените искове на изложените в исковата молба основания и моли за тяхното уважаване.

3

Представител на ответника се явява в насроченото съдебно заседание като моли за отхвърляне на предявените искове на основанията изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приетите по делото доказателства: Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***** от 31.08.2015 г., ведно с Общи условия, Сертификат за застраховка № *****, ведно с Общи условия, Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 27.07.2017 г., ведно с допълнителни споразумения и Приложение № 1 от 12.02.2019 г. към договора – препис – извлечение, Потвърждение за извършена цесия на вземания на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, Пълномощно от ***** С.А., клон *****, уведомително писмо за извършена цесия, ведно с известие за доставяне, обратна разписка се установява, че 31.08.2015 г. между ***** ЕАД, като Кредитор и Д. Н. Д. като Кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с № *****, за сума в размер на 10000 лв. Застрахователната премия в размер на 4704 лв., такса ангажимент 350 лева, средно месечен размер на вноската 242,84 лева, ГПР 15,90%, лихвен процент 13 %, обща стойност на плащанията 20 398,56 лева. В обективираният в договора погасителен план е посочена падежната дата на всяка месечна погасителна вноска общо 84 погасителни вноски и размерът на вноската – 242,84 лева, не е посочено какво е включено в тази погасителна вноска. Крайният срок за погасяване на кредита е 20.09.2022г.

В условията по договора не е посочено как е формиран ГПР и какво е включено в него.

Ответникът е сключил с „***** Животозастраховане Клон *****“ и „***** Общо застраховане клон *****“ застраховка „защита на плащанията“ по процесия кредит с ползващо лице „*****“ ЕАД, застрахователните плащания, по която се правят по процесния кредит.

На 12.02.2019 г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г., сключен между ***** ЕАД и ***** ЕАД, по силата на което вземането на " ***** ЕАД, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ***** от дата 31.08.2015 г. изцяло с 4 всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви е продадено на ищеца. В извлечение от Приложение 1 от 12.02.2019 г. към договора за цесия 27.07.2017г. са индивидуализирани процесните вземния.

Съгласно договора за цесия, ***** ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което ***** има изрично пълномощно от цедента "*****” ЕООД за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал.

3 от ЗЗД.

С Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-БНП/***** от 16.04.2024 г., изпратено с известие за доставяне от ищеца, в качеството й на пълномощник на цедента ответника е уведомен за настъпилата цесия. Уведомлението е получено лично от ответника на 08.03.2019г.

От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че Главницата по процесния договор за кредит е усвоена на 01.09.2015 г., като сумата на превода е 9 650.00 лева.

Същата се получава като размера на главницата (10 000.00 лева) е намалена с 350.00 лева. Размерът на неплатената главница по договора за кредит е 7 094.52 лева. С исковата молба се претендира главница в размер на 7 430.52 лева, като тази сума е формирана от непогасената главница в размер на 7 094.52 лева плюс неплатената застрахователна премия в размер на 336.00 лева.

Размерът на договорната лихва е 2 247.84 лева, като сумата е дължима за периода от 20.07.2018 г. до 20.09.2022 г.

От представените на вещото лице документи от страна на „*****“ ЕАД няма данни за начислени и платени суми във връзка с обезщетение за забава.

В същото време съобразно договора за продажба на вземане е вписана сума в размер на 356.43 лева. Тази сума се получава като върху цялото задължение за главница и застрахователна премия се начисли законна лихва за периода от 21.08.2018 г. (втората непогасена вноска за главница) до датата на цесията.

След датата на цесията при ищеца е начислявана законна лихва върху сумата от 7 430.52 лева за периода от датата на цесията до 26.02.2024 г., като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. такава лихва не е начислявана.

Размерът на тази лихва е 4720.67 лева

От чгд № *****/2024 г. на ВРС се установява, че на 27.02.2024г. ищецът 5 е подал заявление по чл.422 ГПК, по което е издадена Заповед № *****/06.03.2024г., с която е разпоредено на длъжника ответник да заплати на ищеца следните суми: 7430,52 лв., представляваща главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ***** от 31.08.2015 г., сключен между „***** ЕАД и Д. Н. Д., ЕГН **********, вземането по който е прехвърлено в полза на заявителя ***** ЕАД по силата на Приложение № 1 от 12.02.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляния на вземания от 27.07.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.02.2024 г., до окончателното изплащане на вземането; 2247,84 лв. договорна лихва, начислена за периода от 20.10.2017 г., падеж на първа неплатена погасителна вноска, до 20.09.2022 г., падеж на последна погасителна вноска, 5077,10 лв. – обезщетение за забава, считано от 21.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 23.02.2024 г., като за периода 13.03.2020 г. – 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС, както и сторените по делото разноски в размер на 295,11 лв. платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.

Срещу така издадената заповед е подадено възражение от длъжника ответник в законоустановения срок.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по чл.422 ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че Д. Н. Д. ЕГН: **********, дължи на „*****" ЕАД, с ЕИК *****, следните суми, за които е издадена Заповед № *****/06.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № *****/2024г. на Районен съд - Варна, а именно: 7430,52 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № *****, сключен на 31.08.2015 г. между ***** ЕАД и Д. Н. Д. (кредитополучател), прехвърлено от страна на ***** ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 12.02.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017 г. в полза на „*****" ЕАД, 2247,84 лева- договорна лихва по договор за заем за периода от 20.10.2017 г. /падеж на първата неплатена погасителна вноска/ до 20.09.2022 г./падеж на последната погасителна вноска/, 6