Определение № 2026 от 24.04.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2026 гр. София, 24.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20248002101712 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

С решение от 09.01.2024 г. по гр.д.№ 11198/2021 г. на СГС е отменено решение № 20027511/29.01.2021 г. по гр. д. № 2632/2018 г. по описа на Софийски РС, в частта, с която предявеният от И. С. А. ЕГН [ЕГН] срещу М. П. К. – В. ЕГН [ЕГН], иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 000 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди в апартамент на втория етаж в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], в северозападната част, с вход откъм [улица], с площ 100.10 кв.м., изразяващи се в напуквания по боята на стените и петна от влага, настъпили в резултат на прекъсване на покривната конструкция над прозорец и теч от тръбите от терасата на апартамент с идентификатор № ***, на трети тавански етаж на сградата, собственост на ответника, ведно със законната лихва от 13.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, е отхвърлен за сумата над уважения размер от 1635,37 лв. до размера от 2 513,41 лв., и вместо това този иск е уважен до размера от 2 513,41 лв с вкл. ДДС.

Потвърдено е решението в останалата част, с която този иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 3000 лв. Потвърдено е решението на РС, в частта, в която е отхвърлен иск по чл.

45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7200 лв., представляваща сумата, с която ищцата се е обеднила, понеже е заплащала за наем на гараж за периода от м.

07.2013 г. до 13.07.2015 г., като била лишена от ответницата от възможността да ползва дворното място, ведно със законната лихва от 13.07.2015 г. до окончателното й изплащане, но при квалификация на иска чл. 59 ЗЗД. Потвърдено е решението и в частта, с която ответницата М. П. К. – В. е осъдена да заплати на И. С. А. на основание чл. 45 от ЗЗД сумата от 2280,44 лв. с ДДС, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в 1 мазето на ищцата И. С. А., изразяващи се в напукана мазилка и боя на стените, настъпили в резултат на теч от тоалетна на ъгловия югозападен магазин на долното ниво, равняващо се на нивото на мазетата, находящ се в [населено място], [улица], собственост на ответника, ведно със законната лихва от 13.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от 2 280,44 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., както и изцяло иска по чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да премести ел. табло, да ремонтира тоалетната, находяща се в съседно на ищцата мазе и отдушника, находящи се на адрес: [населено място], [улица].

Касационни жалби са постъпили и от двете страни.

Касаторката-ответница по иска М. П. К.–В. обжалва въззивното решение по иска с цена 3000 лв., в частта, с която след частична отмяна решението на РС, е осъдена да заплати 2 513,41 лв с вкл. ДДС - обезщетение за причинени имуществени вреди в собствения на ищцата апартамент на втория етаж в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], в северозападната част, с вход откъм [улица], с площ 100.10 кв.м., изразяващи се в напуквания по боята на стените и петна от влага, настъпили в резултат на прекъсване на покривната конструкция над прозорец и теч от тръбите от терасата на собствения на ответницата апартамент с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица], на трети тавански етаж, на кота +11,36 м. на сградата, със застроена площ от 141,88 кв.м, собственост на ответника, ведно със законната лихва от 13.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Развити са оплаквания за неправилност на решението и в частта, с която ответницата е осъдена да плати на ищцата И. С. А., на основание чл. 45 от ЗЗД сумата от 2280,44 лв. с ДДС, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в собственото й мазе, изразяващи се в напукана мазилка и боя на стените, настъпили в резултат на теч от тоалетна на ъгловия югозападен магазин на долното ниво, равняващо се на нивото на мазетата, находящ се в [населено място], [улица], собственост на ответника, ведно със законната лихва от 13.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. /Иска за разликата над уважения размер от 2280,44 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв. е отхвърлен./

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към тази касационна жалба се твърди противоречие с Решение № 147 от 10.06.2012 г. по гр.д.№ 582/2011 г. на ВКС, ІV гр.о., в което е прието, че:

„Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие (неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се предполага (чл. 45, ал.2 ЗЗД) до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Ищецът, с всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на твърденията си за релевантните факти.“. Основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се твърди по 2 два въпроса: 1.При иск за непозволено увреждане трябва ли ищецът да установи правото си на собственост върху недвижим имот и неговите граници, върху който се твърди, че има нанесени вреди? 2. Въззивният съд обвързан ли е с приетия доклад по делото относно вида на търсената защита: дали се касае за обезвреда на имуществени вреди, които не са отстранени или се касае за възстановяване на извършени разходи за възстановяване на претърпени имуществени вреди?

Касаторката-ищца И. С. А. обжалва решението на СГС в частта, с която не са дадени правилни указания относно това, в коя част въззивното решение подлежи на обжалване; в частта, с която е потвърдено решение № 20027511/29.01.2021 г. по гр. д. № 2632/2018 г. по описа на Софийски РС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. С. А. срещу ответницата М. П. К. – В. иск по чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7200 лв., представляваща сумата, с която ищцата се е обеднила, понеже е заплащала наем на гараж за периода от м. 07.2013 г. до 13.07.2015 г., като била лишена от ответницата от възможността да ползва дворното място, ведно със законната лихва от 13.07.2015 г. до окончателното й изплащане, но при квалификация на иска чл. 59 ЗЗД. В тази част твърди недопустимост на решението. В касационната жалба се прави оплакване за непроизнасяне на съда по молба от 30.04.2018 г., с която е оспорен констативен нот. акт № 116/01.04.2008 г., с който Т. е призната за собственик на апартамент на трети етаж, както и по молба от 28.11.2019 г. и неправилни изводи на въззивния съд, че не е налице злоупотреба с права от ответницата, от чиито действия ищцата счита, че са засегнати правата й. Оспорва се решението по иска по чл. 45 ЗЗД за обезщетение за вреди в размер на 10 000 лв. за разликата над уважения размер от 2 280,44 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към тази касационна жалба се навежда основанието по чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК в частта, в която е преквалифициран третия предявен иск за обезщетение в размер на 7200 лв. от иск по чл. 45 ЗЗД в иск по чл. 59 ЗЗД, като се позовава на това, че исковата молба е покана за обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС, но същевременно твърди увреждащи действия от ответницата, изразяващи се в непремахване на направени от нея незакони постройки в имота, които я лишават от правото да ползва имота. Навежда се и основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради неразглеждане на по молба от 30.04.2018 г., с която е оспорен констативен нот. акт № 116/01.04.2008 г., с който Т. е призната за собственик на апартамент на трети етаж, както и по молба от 28.11.2019 г., която, ако се приема от съда за нередовна е следвало да се процедира по правилото на чл. 129, ал.2 ГПК. Твърди злоупотреба с права от ответницата, която по време на висящ делбен процес е купила от Т. обекти от сградата, извършва преустройства докато ищцата е в чужбина и без да е дала съгласие за тях. По последните твърдения се позовава на основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК.

Всяка от страните оспорва касационната жалба, подадена от насрещната страна.

Касационните жалби са постъпили в срок и изхождат от процесуално легитимирани страни.

Касационната жалба, подадена от ответницата по иска М. П. К. – В. е недопустима на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК, в частта й против въззивното решение, в частта му по иска за обезщетение за 3000 лв., с която, след частична отмяна решението на РС, е осъдена да 3 заплати 2513,41 лв с вкл. ДДС - обезщетение за причинени имуществени вреди в собствения на ищцата апартамент на втория етаж в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], в северозападната част, с вход откъм [улица], с площ 100.10 кв.м., изразяващи се в напуквания по боята на стените и петна от влага, настъпили в резултат на прекъсване на покривната конструкция над прозорец и теч от тръбите от терасата на собствения на ответницата апартамент с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица], на трети тавански етаж, на кота +11,36 м. на сградата, със застроена площ от 141,88 кв.м, собственост на ответника, ведно със законната лихва от 13.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Това е въззивното решение по предявения иск по чл. 45 ЗЗД с цена 3000 лв. Съгласно чл. 280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по искове с цена до 5000 лв. В тази част касационната жалба ще се остави без разглеждане.

Макар да не е ясно посочено, предвид формулираният петитум и по двете касационни жалби, касационния съд приема, че е сезиран с допустими касационни жалби против възивното решение в частта му по иска за обезщетение с цена 10 000 лв., с което ответницата М. К. – В. е осъдена да плати на ищцата И. А. на основание чл. 45 от ЗЗД сумата от 2280,44 лв. с ДДС, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в собственото й мазе, изразяващи се в напукана мазилка и боя на стените, настъпили в резултат на теч от тоалетна на ъгловия югозападен магазин на долното ниво, равняващо се на нивото на мазетата, находящ се в [населено място], [улица], собственост на ответника, ведно със законната лихва от 13.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, а за разликата над 2280,44 лв. до пълния предявен размер от 10000 лв. този иск е отхвърлен.

Допустима е касационната жалба на ищцата, в частта й против въззивното решение по иска за обезщетение с цена 7200 лв., с което е потвърдено решението на РС, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата М. К. – В. да заплати на ищеца сумата от 7200 лв., представляваща сумата, с която ищцата се е обеднила, понеже е заплащала наем на гараж за периода от м. 07.2013 г. до 13.07.2015 г., като била лишена от ответницата от възможността да ползва дворното място, но при квалификация на иска чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва от 13.07.2015 г. до окончателното й изплащане.

Не подлежи на касационно обжалване и не е обжалвано от ищцата А. въззивното решение по исковете, които са с цена до 5000 лв., съгласно чл. 280, ал.3, т.1 ГПК. Това се отнася и за исковете с цена точно 5000 лв. /В този смисъл: определение № 4327 от 05.12.2022 г. по ч. гр. д. № 4240/2022 г. на ВКС, I г. о., определение № 257/28.10.2011 г. по гр. д. № 1452/2011 г. на ВКС, IIІ г. о., определение № 551 от 8.02.2024 г. по ч. гр. д. № 336/2024 г. на ВКС, II г. о., определение № 423/23.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4061/2015 г. на ВКС, I г. о., определение № 50229 от 11.10.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3409/2022 г., I г. о. и др./ Въззивният съд е посочил, че касационно обжалване е допустимо по исковете по чл. 7200 лв. и по иска с цена 10000 лв.