Определение № 25988 от 18.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25988 гр. София, 18.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно частно гражданско дело № 20251100513581 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 363057/05.11.2025 г. по регистъра на СРС от адв. К. Б. срещу Определение № 44462/24.10.2025 г. по ч.гр.д. № 26554/2023 г. по описа на СРС, 141 състав, с което районният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК за допълване на Определение № 31560/03.08.2024 г. по ч.гр.д. № 26554/2023 г. по описа на СРС, 141 състав, като бъдат присъдени 450 лв. адвокатско възнаграждение в полза на адв. Б..

Жалбоподателят излага подробни съображения защо в заповедното производство се дължат разноски на длъжника. Желае обжалваното определение да бъде отменено и да бъде присъдено справедливо адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок за отговор на частната жалба е постъпил такъв от „Софийска вода“ АД. Счита, че обжалваното определение е правилно и моли да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 137418/17.05.2023 г. за заплащане на следните суми: 680,87 лв. главница за 1 предоставени ВиК услуги за периода от 25.04.2018 г. до 23.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /17.05.2023 г./ до окончателното плащане, и 311,92 лв. мораторна лихва за периода 25.06.2018 г . – 23.12.2022 г.

Срещу издадената на 02.06.2023 г. заповед за изпълнение и в срока по чл.

414 ГПК е подадено възражение с вх. № 206186/19.07.2023 г. В същото адв. К.

Б., пълномощник на длъжника Н.П.П., е посочила, че доверителят не дължи главницата и мораторната лихва, тъй като вземането не е индивидуализирано, като е направено възражение за изтекла погасителна давност; че доверителят декларира, че е материално затруднено лице, поради което на основание чл.

38, ал. 2 ЗАдв. претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. Във възражението е инкорпориран и списък по чл. 80 ГПК, от който е видно, че 480 лв. се претендират за иска за главница и 480 лв. – за иска за лихва. Представен е и договор за правна помощ и съдействие от 27.06.2023 г., както и пълномощно в полза на адв. Б..

С Разпореждане № 9560/18.01.2024 г. по ч.гр.д. № 26554/2023 г. по описа на СРС, 141 състав, са дадени указания на заявителя да предяви установителен иск в срока по чл. 415 ГПК.

С Определение № 31560/03.08.2024 г. по ч.гр.д. № 26554/2023 г. по описа на СРС, 141 състав, районният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е прекратил производството по делото.

С молба с вх. № 348298/31.10.2024 г. адв. Б. е направила искане по чл. 248 ГПК за допълване на горното определение в частта за разноските, като е аргументирала защо следва да бъде присъдена сума от 450 лв.

В законоустановения срок е постъпил отговор от заявителя, с който оспорва молбата по чл. 248 ГПК.

С обжалваното Определение № 44462/24.10.2025 г. по ч.гр.д. № 26554/2023 г. по описа на СРС, 141 състав, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване с частна жалба 2 съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Съдебната практика е константна в разбирането си, че твърдението на адвоката, че доверителят му е материално затруднено лице, е достатъчно, за да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

При определяне на размера на адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ следва да бъдат съобразени извършените от процесуалния представител правни действия, както и правната и фактическата сложност на делото.

Подаването на възражение по чл. 414 ГПК представлява формална пречка за влизане в сила на заповедта за изпълнение. Процесуалният закон не е поставил изисквания относно съдържанието на същото, като то следва да бъде обосновано само при възражение по чл. 414а ГПК – плащане на претендираното задължение в срока по чл. 412, т. 8 ГПК. Възражението може да бъде абсолютно немотивирано, което е в унисон със същността на заповедното производство като такова по предварителна проверка дали вземането, претендирано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е спорно или не.

В настоящия случай съдът не споделя изводите на СРС за недължимост на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в заповедното производство. Положеният адвокатски труд следва да бъде овъзмезден.

В настоящото производство действията на процесуалния представител адв. Б. се изразяват единствено в подготвяне на бланкетно възражение по чл.

414 ГПК. Отразената в същото декларация за материална затрудненост на доверителя, направеното искане за присъждане на сума в размер на 960 лв. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., както и представеният списък с разноски не могат да бъдат квалифицирани като предоставена адвокатска защита.

С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. Съдът на ЕС прие, че наредба от национално ниво, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер, противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС. СЕС е категоричен, че националният съд следва да откаже да приложи такова национално право, дори то да отразява 3 реалните пазарни цени на услугите в страната. Следователно НМРАВ има само ориентировъчен характер и съдът не е задължен да се съобразява с посочените в нея минимални размери.

В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 г. и С-428/16 г. на СЕС също е посочено, че за да не се стигне до ограничаване на конкуренцията, съдът е длъжен при присъждане на разноските да се съобрази с легитимните цели.

Съгласно Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на I Т.О. на ВКС „нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото“. В този смисъл са и Определение № 1954/19.04.2024 г. по ч.гр.д. № 3695/2023 г. на III Г.О. на ВКС, Определение № 892/10.04.2024 г. по ч.т.д. № 954/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 638/18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 2199/08.08.2024 г. по т.д. № 1884/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 3149/20.06.2024 г. по ч.гр.д. № 2221/2024 г. на III Г.О. на ВКС, Определение № 4107/18.09.2024 г. по ч.гр.д. № 3089/2024 г. на II Г.О. на ВКС и много други.

По отношение на правната и фактическата сложност на делото следва единствено да бъде отбелязано, че предявените претенции са за предоставени ВиК услуги за определен период и за мораторна лихва върху главницата, т.е. с ниска правна и фактическа сложност, тъй като това са масови облигационни претенции, разглеждани от районните съдилища.

Именно с оглед бланкетността на подаденото от адв. Б. възражение по чл.

414 ГПК въззивният съд приема, че справедливото овъзмездяване на положения от последната труд, изчислен съобразно чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв., използвайки като ориентир чл. 6, ал. 1, т. 5 НВАР и в съответствие с 4 решението на СЕС, е в размер на 50 лв. Следователно определението, с което е отказано допълване на определението за обезсилване на заповедта за изпълнение, е неправилно и следва да бъде отменено.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 44462/24.10.2025 г. по ч.гр.д. № 26554/2023 г. по описа на СРС, 141 състав, В ЧАСТТА, с която районният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК срещу заявителя „Софийска вода“ АД за допълване на Определение № 31560/03.08.2024 г. по ч.гр.д. № 26554/2023 г. по описа на СРС, 141 състав, като бъдат присъдени 50 лв. адвокатско възнаграждение в полза на адв. Б., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА Определение № 31560/03.08.2024 г. по ч.гр.д. № 26554/2023 г. по описа на СРС, 141 състав, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, да заплати на адв. К. И. Б., ЕГН **********, сумата от 50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 44462/24.10.2025 г. по ч.гр.д. № 26554/2023 г. по описа на СРС, 141 състав, в останалата обжалвана част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5