Определение № 1428 от 31.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1428 гр. Пловдив, 31.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20235300501848 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 10558/25.03.2024 год., подадена от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023 със седалище и адрес: гр. София, район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, чрез юрк. Д. И., с която на основание чл. 248, ал. 1 ГПК се иска да бъде допуснато изменение на Решение № 264/26.02.2024 год., постановено по настоящото дело в частта за разноските. Молителят е отправил искане присъдената сума от 615,38 лева в полза на насрещната страна, представляваща раноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция, да бъде намалено поради прекомерност с оглед правната и фактическа сложност на делото, неговата продължителност и извършените от процесуалния представител на страната действия.

В срока за отговор от отсрещната страна А. Й. П. е постъпил такъв. Изразено е становище за недопустимост и неоснователност на молбата. Изложени са съображения, че уговореното адвокатско възнаграждение за защита по трите обективно съединени иска е в общ размер под минимума съобразно Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), поради което не следва да бъде намаляно.

Твърди се, че насрещната страна не е посочила до какъв размер да бъде намалено възнаграждението, нито е обосновано защо.

Съдът, като съобрази доводите на страните, намери следното:

Молбата е подадена от легитимирана страна и при наличието на правен интерес от провеждане на настоящото производство. Спазен е едномесечният срок за подаването й, доколкото в настоящия случай решението е необжалваемо и същият тече от постановяването му. Предвид посоченото молбата е допустима, поради което следва да се прецени основателността й.

С Решение № 264/26.02.2024 год. е частично отменено първоинстанционното съдебно решение относно дължимостта на сума, представляваща дължима на ищеца главница, който е молител в настоящото производство. В останалата част относно недължимостта на остатътка от главницата и на договорната лихва и лихвата за забава, първоинстанционното решение е потвърдено. Ето защо и за двете страни в спора възниква правото да претендират сторените от тях разноски в настоящото и в първоинстанционното производство, съобразно 1 с уважената, съответно отхвърлената част от иска, респективно жалбата.

В производството пред настоящата инстанция въззиваемият А. П. е представил Договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено адвокатско възнаграждение в полза на адв. Н. П. в размер на 1000 лева за процесуално представителство по делото. В производството са предявени три обективно съединени искове, като съгласно чл.3 ал.5 от Наредбата адвокатските възнаграждения се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В случая общият размер на адвокатското възнаграждение за защита по трите иска е изчислен дори под минимимума съобразно Наредбата и цената на всеки от исковете. Ето защо съдът не споделя становището на молителя, че размерът на адвокатското възнаграждение е прекомерен и на това основание следва да бъде намален, поради което не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на въззиваемата страна. Като е присъдил сумата от 615.38 лева разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция, вземайки предвид претендирания от въззиваемия размер и отчитайки отхвърлената част от въззвната жалба, съдът е постановил правилен съдебен акт, поради което молбата по чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Колкото до искането за присъждане на разноски в настоящото производство, същото ще бъде оставено без уважение. В трайната практика на ВКС е разяснено, че в производството по реда на чл.248 ГПК относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл.81 ГПК не намира приложение и страните не си дължат разноски (В този смисъл са Определение № 489/17.10.2017 год. по ч.гр.д.№ 3926/2017 год. ГК, ВКС и Определение № 393/17.09.2018 год. по ч.гр.д.№ 2845/2018 год. ГК, ВКС).

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 10558/25.03.2024 год., подадена от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023 със седалище и адрес: гр. София, район Лозенец, ул.

„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 чрез юрк. Д. И., с която е поискано изменение в частта за разноските на Решение № 264/26.02.2024 год., постановено по в.гр.д. № 1848/2023 год. по описа на ОС Пловдив, VIII – ми граждански състав,

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2