Решение № 656 от 08.04.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 656 гр. Бургас, 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20212120107681 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявения от И. Т. Г. против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ” ЕООД иск за приемане за установено, че сключеният между страните Договор за предоставяне на поръчителство № *****/****** г. е нищожен поради накърняване на добрите нрави и поради противоречие със закона - с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Моли се на ищеца да бъдат присъдени направените разноски по делото. Ищецът твърди, че процесният договор е бил сключен във връзка с договор за паричен заем № ******/****** г., сключен между него и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, по който му е бил отпуснат заем в размер на 350 лв., а ищецът е следвало да върне сума в размер на 367,80 лв. на 12 вноски. Твърди също така, че по силата на договора за поръчителство ищецът е следвало да заплати на ответното дружество възнаграждение в размер на 112,20 лв., платимо разсрочено на вноски в размер на по 9,35 лв. Според ищеца процесният договор за поръчителство противоречи на добрите нрави и на принципа на съразмерност, тъй като възнаграждението по него е в размер на 1/3 от сумата на отпуснатия му заем. Твърди също така, че договорът за поръчителство е неравноправен по смисъл на чл.

143 от ЗЗП, тъй като е сключен във вреда да потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, не е разбираем и не позволява потребителят да прецени икономическите последици от сключването му. На следващо място се твърди, че при сключването на процесния договор е нарушена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди се също така, че едноличен собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ” ЕООД е „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и със сключване на договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, а допълнително оскъпяване на този договор и допълнително възнаграждение за кредитора, което е уговорено по друго правоотношение, за 1 да се избегне ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договорът за поръчителство е недействителен. Ищецът не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител, но с писмена молба е заявено поддържане на иска, представени са писмени доказателства.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, като същият е допустим.

В законоустановения срок ответното дружество е подало писмен отговор, в който е оспорило иска. Твърди, че договорът за поръчителство не противоречи на добрите нрави и същият е сключен при спазване принципа на чл. 9 от ЗЗД за свобода на договарянето, като дружеството е действало в качеството си на търговец и следва да получи възнаграждение по сключената гаранционна сделка. Оспорено е твърдението на ищеца за нееквивалентност на насрещните престации. Посочено е също така, че дори договорът за заем да е нищожен, на ответника се дължи уговореното възнаграждение по договора за поръчителство, тъй като той е изпълнил задължението си по него. Изложено е, че твърдяната нищожност на осн. чл.

19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП е относима към договора за заем, по който ответникът не е страна, а не към договора за поръчителство. Моли се искът да бъде отхвърлен и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото. При условие на евентуалност, а именно ако искът бъде уважен, е направено възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, ако то надвишава законоустановения минимум. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ответника, не са ангажирани доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен Договор за предоставяне на поръчителство № *******/******* г., сключен между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД (поръчител) и И. Т.

Г. (потребител), с който потребителят е възложил, а поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД за изпълнението на всички негови задължения по Договор за паричен заем № *******/********г., както и за всички последици от неизпълнението на задължението по този договор. Посочено е, че договорът за предоставяне на поръчителство влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или по чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем в указания срок.

В чл. 3, ал. 1 на договора за поръчителство е уговорено, че потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 112,20 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 9,35 лв., които вноски са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, а съгласно ал. 3 на същия член „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнението на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за поръчителство и всички други вземания на поръчителя по този договор.

По делото е представено и копие на сключения между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и И. Т. Г. Договор за паричен заем № ******/******* г., с който на ищеца е бил отпуснат заем в размер на 350 лв., като сумата е следвало да бъде върната на 12 седмични вноски, всяка от които в размер на 30,65 лв., или общо 367,80 лв., при годишен лихвен процент в размер на 40 % и ГПР в размер на 45,59 %.

При съпоставка на клаузите на двата договора се установява, че уговореното възнаграждение за поръчителя „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД (112,20 лв.) е в размер на приблизително 1/3 от размера на отпуснатия на ищеца заем (350 лв.) по горепосочения 2 договор за паричен заем, за изпълнението на който поръчителят е поел задължение да отговаря. Това съотношение според съда представлява нарушение на добрите нрави, тъй като възнаграждението за поръчителя по договора за поръчителство е необосновано високо с оглед размера на задълженията, за обепечаването на които е сключен този договор.

Видно е също така при справка в Търговския регистър, че „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е едноличен собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, съответно на осн. чл. 123 и чл. 133 от ТЗ цялата печалба на дружеството - поръчител по процесния договор се разпределя на едноличния собственик на капитала му – „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, което дружество е и заемодател по сключения с ищеца договор за заем, за задълженията по който е гарант „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД. С оглед на това и при така установената свързаност на двете дружества, съдът намира, че уговореното възнаграждение по договора за поръчителство всъщност представлява печалба за заемодателя „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, без тази печалба да е посочена в договора за паричен заем и без същата да е взета предвид при изчисляването на ГПР по този договор, като по този начин се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С оглед на това съдът намира, че целта на сключения договор за поръчителство в случая не е била да се предостави реално обезпечение на заемодателя „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, а се е целяло същият да получи допълнителна печалба, без тя да е обективирана в договора за заем и да е била включена в разходите за потребителя, които формират ГПР по договора за заем.

При горните данни се налага и изводът, че договорът за поръчителство противоречи на добрите нрави, тъй като единствената му цел е обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя, който е икономически по-слабата страна, без това обогатяване да е регламентирано в договора за заем като възнаграждение за заемодателя.

С оглед на горното съдът намира, че процесният договор за поръчителство е нищожен, поради което предявеният иск за прогласяване на тази нищожност е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Предвид основателността на иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото, които са в размер на 50 лв. – платена държавна такса.

Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, на ищеца е била оказана безплатна адвокатска помощ, поради което на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв на представляващия го адвокат следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 300 лв.

(съобразно цената на предявения иск), платимо от ответното дружество.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. Т. Г., ЕГН **********, от гр.

С*****, ул. *******, против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ” ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр. С*****, ж.к. ************, установителен иск, че сключеният между страните Договор за предоставяне на поръчителство № ********/****** г. е нищожен поради противоречие със закона и с добрите нрави.

ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С****, ж.к. **************, да заплати на И. Т. Г., ЕГН **********, от гр. С****, ул. ********, сумата от 50,00 лв. (петдесет лв.), представляваща направените от него разноски по делото.

ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ” ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление гр. С****, ж.к. **********, да заплати на адв. Д.В. М. от АК-Пловдив, 3 с адрес на кантората гр. П****, бул. ***********, в качеството му на процесуален представител на И. Т. Г., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на 300,00 лв. (триста лв.).

Присъдените разноски могат да бъдат платени по следната банкова сметка:

***************************,

УниКредит Булбанк, титуляр на сметката: Д.В. М..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4