Решение № 27 от 12.03.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Плевен, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Търговско дело № 20254400900140 по описа за 2025 година

1.ТВЪРДЕНИЯ ОТ ИСКОВАТА МОЛБА :

С ИСКОВАТА МОЛБА от П. В. П. от гр.Плевен, бул.“*** ,ЕГН ********** със съдебен адрес за призоваване:гр.Плевен, ул.*** ,адв.Р. И.-ПлАК против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ със седалище и адрес на управление: гр.София, бул*** ЕИК 121130788 представлявано от изпълнителните директори В.В.И. и В.В.М. са предявени обективно съединени искове с правно осн.чл.432 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,първият от които е за обезщетение за претърпени имуществени вреди с цена на този иск 1986,70 лв. , а вторият е за обезщетение за претърпени неимуществени вреди с цена на втория иск- 50 000 лв., като заедно с това се претендират и законната лихва върху всяка от тези две суми ,считано от 02.02.2022г. до окончателното и изплащане.

Претендира и направените по делото разноски.

В исковата молба си сочи ,че ищеца е пострадал от пътно-транспортно произшествие, което се изразява в следното: на 02.02.2022 г. в гр.Плевен, кръстовището на ул.“*** и ул.“***, П.И.Р. от гр.Плевен, при управление на МПС-л.а марка „***“ модел „***“, per. № *** на пешеходна пътека, нарушавайки правилата за движение по пътищата установени в ЗДвП, както следва: чл.5, ал.1, т.1-Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вредим чл.5, ал.2, .1-Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средство; чл.116- Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към 1 хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора; чл.119, ат. 1-При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре; чл.119, ал.4 -Водачите на завиващите нерелсови пътни превозно средство са длъжни да пропуснат пешеходците и по непредпазливост, причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на дясната коленна става, което е довело до трайно затруднение на движението на десния крак и което деяние представлява престъпление по чл.343, ал.З, пр.7-мо, буква „а“, пр.1, във вр. с чл.343, ал.1, буква „б“, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

Сочи се ,че по повод на извършеното престъпление било образувано досъдебно производство и след приключването му бил внесен обвинителен акт в Районен съд-Плевен,както и че Съдебното производство се провело под № 634/2024 г. по описа на РС-Плевен, както и че на проведеното на 17.04.2024 г. съдебно заседание подсъдимият Р. се признал за виновен в извършване на деянието, сключил споразумение с РП-Плевен и това споразумение било одобрено от съда с определение.

Сочи се също така ,че Водача ,причинил уврежданията към дата 02.02.2022 г. е имал сключена валидна застраховка „ГО“ в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.Полицата е с № ***

Ищецът твърди ,че след настъпилото пътно-транспортно произшествие многократно посетил специалист-ортопед, пролежал няколко пъти в болница за лечение и рехабилитация, посетил и санаториум. Твърди ,че и към момента изпитва болки, периодично коляното му отича, движенията в областта на коляното са все още ограничени.

Освен това сочи ,че от датата на пътно-транспортното произшествие до момента в следствие на травмата не може да води обучения като помощник инструктор в *** спортен клуб „***“-гр.Плевен,какъвто бил до 02.02.2022г.

Твърди също така ,че в резултат на ПТП-то и продължителното лечение и възстановяване не успял в срок да завърши висшето си образование във ВСУ „Любен Каравелов“, Строителен факултет, специалност „***“,като колегите му от випуска завършили семестриално през 2022 г., а той успял едва през 2024г.

Сочи също така ,че на 18.02.2025 г. изпратил писмена претенция до ответника на основание чл.380 от КЗ, като в срока по чл.496 от КЗ устно му бе отговорено, че обезщетението, което застрахователя предлага да заплати е 17 000 лв. Ищецът обаче счита тази сума за прекалено ниска с оглед претърпените от него вреди.

Сочи ,че претърпените от него имуществени вреди ,свързани с причинената му на 02.02.2022г. травма представляват платени суми за:

-извършена магнитно-резонансна томография на дясна коленна става от 03.02.2022г. в размер на 250 лв;

2

-заплатен тутор Фикс 2М р-р -80 лв. на 04.02.2022 г.

-заплатено СМЕ удостоверение в размер на 100 лв. на 11.02.2022 г.

-платена експертиза за временна неработоспособност ЛКК на 16.02.2022 г. в размер на 20 лв.

-направени разноски за физиотерапия-извършена услуга и потребителска такса на 28.03.2022 г. общо в размер на 290, 60 лв., потребителска такса в размер на 2, 90 лв, както и закупен Тендивал емулгел за сумата от 25.30 лв. на 21.03.2022 г.-общо сума в размер на 318,80 лв.

-такса за пролежаване в болнично заведение в размер на 17, 40 лв. платена на 17.05.2024 г.

-такса за експертиза за временна неработоспособност ЖК в размер на 20 лв. заплатена на 15.06.2022 г.

-заплатени суми за престой в балнеохотел „Стряма“ с *** община Карлово525,20 лв. —фактура № 1000110079/06.07.2022 г. и фактура № 1000109751/26.06.2022 г. на стойност 170 лв., закупен медикамент Репарил Н гел, 40 мл. на 27.06.2022 г. за сумата 11, 80 лв.-обща стойност- 707 лв.

-закупен медикамент и такси-на 07.07.2022 г. -Тендивал емулгел за 24 лв., на 19.09.2022 г.-потребителска такса в размер на 2,90 лв. -общо 26,90 лв.

-платени разходи при престой в клиника по физикална и рехабилитационна медицина при „УМБАЛ д.р Г.Странски“ Плевен за периода 20-27.09.2022 г.платена потребителска такса-40, 60 лв. на 27.09.2022 г. и закупен

Тендивал за 40 лв. на 23.09.2022 г.-общо 80, 60 лв. -закупена ортеза за крак на стойност 66 лв. на 09.02.2023 г.

- платен адвокатски хонорар за представителство пред застрахователно дружество-300лв. ; или Общо направените от него разходи , представляващи имуществени вреди са в размер на 1986,70 лв.

Ищецът оценява неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания, обездвижване, които и в момента търпи , в размер на 50 000 лв.

/петдесет хиляди лева/, тъй като лечението му продължило дълго, все още получава оток на коляното, има болки и движенията в областта на коляното са ограничени.

2. ТВЪРДЕНИЯ И ВЪЗРАЖЕНИЯ ОТ ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР :

С писмения отговор от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК 121130788,с адрес за призоваване гр. София, бул. „***, представлявана заедно от В.И. и В.М. - Изпълнителни директори,чрез пълномощника юрисконсулт К. М. се оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер.

Сочи се ,че от представената по делото медицинска документация ставало ясно, че процесния инцидент представлява трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 от Кодекс за социално осигуряване - болничен лист № ***, болничен лист № *** и други,което според ответника води до извод, че във връзка със същата са приложими разпоредбите на Глава X, раздел I от КТ.Сочи ,че в чл. 200 от същите е уредено, че за вреди от трудова злополука 3 или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Позовава се и на това ,че в чл. 212 от КТ е предвидено, че за неуредените в тази глава въпроси по имуществената отговорност на работодателя за причиняване на смърт или увреждане на здравето на работника или служителя, както и по имуществената отговорност на работника или служителя към работодателя, се прилага гражданският закон от което по аргумент за противното ,прави извод, че за уредените в КТ въпроси, разпоредбите на гражданския закон са неприложими. Сочи ТР № 45/1990 г. на ОСГК на ВКС. Оттук ответникът прави извода ,че при наличие на трудова злополука правата на пострадалия работник за претърпените от това неимуществени вреди подлежат на уреждане по реда на чл. 200 и сл. от КТ и по отношение на тях не са приложими тези на гражданския закон, т.е. тези на чл. 45-54 от ЗЗД.Според ответника този тип злополука поражда специална трудовоправна отговорност, която е различна от гражданската отговорност, уредена в разпоредбите на чл. 45-54 от ЗЗД и явяваща се обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Според ответника след като процесния инцидента е признат като "трудова злополука",той не е обект на застраховане по задължителната застраховка

"Гражданска отговорност на автомобилистите",следователно за ЗК „Лев Ине” АД не е възникнало задължението да обезщети на основание тази застраховка претърпените от ищцата вреди от тази трудова злополука, което правело претенцията по чл. 432 от КЗ неоснователна. Сочи съдебна практика в този смисъл - Определение № 50305 от 4.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1276/2022 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Б.Б..

Освен това ответникът твърди ,че ищеца е получил обезщетение от Националния осигурителен институт или от застраховател по задължителната застраховка „Трудова злополука на работодателя, тъй като инцидентът, довел до уврежданията му, е бил признат за трудова злополука,като сочи ,че независимо дали това обезщетение е изплатено от НОИ или чрез застрахователя по задължителната застраховка „Трудова злополука“ на работодателя, по своята същност то представлява обезщетение за същия вредоносен резултат.

Оттук и с оглед принципа за недопускане на свръхобезщетение и предвид правилата на чл. 52 от ЗЗД, при определяне на евентуално обезщетение по реда на деликтната отговорност спрямо виновно причинилия ПТП водач или неговия застраховател по гражданска отговорност,ответникът намира ,че следва да бъде отчетен вече изплатеният размер на обезщетение,тъй като в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване, при положение, че ищеца получава кумулирано обезщетение за едно и също събитие от различни правни източници.

Поради това се прави искане съдът да редуцира евентуално присъденото обезщетение, отчитайки вече полученото по линия на осигуряването или 4 застраховането при трудова злополука.

Сочи ,че в рамките на настоящото производство е от съществено значение да се отчете принципът, установен в чл. 200, ал. 3 и ал. 4 от КТ,където Законодателят изрично е предвидил, че обезщетението, което се присъжда от съда при отговорност на работодателя, се определя като разлика между претърпените вреди и получените суми от общественото осигуряване и други релевантни застраховки, включително тези по задължителната застраховка „Трудова злополука“, доброволните животозастраховки и дори евентуалните обезщетения по задължителната застраховка

„Гражданска отговорност“.Акцентира върху това ,че Нормата има императивен характер и е въведена с оглед недопускането на неоснователно обогатяване на пострадалия или неговите наследници чрез получаване на кумулативни обезщетения за едно и също увреждане от различни източници.

Поради това намира ,че в настоящия случай следвало да се установи какви суми вече са изплатени на ищеца от НОИ като обезщетения за трудова злополука, както и какви обезщетения са изплатени от застрахователите по действащите застрахователни договори,тъй като съгласно закона тези плащания били релевантни и подлежали на приспадане при определяне на евентуално дължимо обезщетение.

Ответникът също така оспорва и предявения иск за неимуществени вреди по размер.

Счита , че същият е прекомерен с оглед представената медицинска документация по делото, както и установената съдебна практика за подобен тип увреждания. Размерът на претендираното обезщетение от 50,000.00 лв. за изкълчване на дясната коленна става според ответника е изключително завишен и не съответства нито на характера на увреждането, нито на установената съдебна практика при аналогични случаи. Травмата, макар и медицински квалифицирана като средна телесна повреда поради временното затруднение на движението на крайника, не е от такова естество, че да обоснове обезщетение, близко до максималните граници, които се присъждат при тежки трайни последици, водещи до инвалидизация, постоянна нетрудоспособност или значително нарушено качество на живот.

Разпечатката съдържа 43 от 114 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e582325f-ea42-4f93-90db-86595af80cf4