Определение № 22906 от 17.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22906 гр. София, 17.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Богдана Желявска

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно частно гражданско дело № 20251100509486 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 274 – чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Я. В. С. – САК, процесуален представител на М.И.И., срещу определение № 23838 от 02.06.2025 г. по ч.гр.д. № 15238/2024 г., с което СРС, 87 състав е оставил без уважение искането му за изменение на Определение № 51057 от 16.12.2024 г. на СРС, ГО, 87 с-в, постановено по ч.гр.д.№ 15238/2024 г. в частта за разноските, присъдени в полза на страната в заповедното производство.

Сочи се, че адвокатското възнаграждение в заповедното производство се изчислява съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв .възнаграждения на базата на половината от стойностите на претендираните суми, а не както първоинстанционния съд го е определил по чл. 6, т. 5 от Наредбата. Частният жалбоподател счита, че му се дължат разноски в размер 1 120,54 лв., а не както СРС е определил – 240 лв.

Моли съда да отмени атакуваното определение и да му присъди разноски в пълен размер.

Претендира разноски в настоящото производство в размер на 15 лв. за ДТ.

Насрещната страна по частната жалба „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение с подробно изложени в тази насока съображения. По - конкретно поддържа, че подаването на възражение няма самостоятелен характер, а е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, поради което и адв. възнаграждение не се дължи по смисъла на чл. 7, ал. 2 НМРАВ. Отделно от това счита, че извършеното от адвоката на длъжника действие следва да се приравни по 1 сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 от Наредбата – изготвяне на молба, за което законодателят е предвидил минимално възнаграждение в размер на 200 лв.

Софийски градски съд намира частната жалба за процесуално допустима, а по същество неоснователна.

Производството пред СРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.03.2024 г., депозирано от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД срещу длъжника М.И.И. за заплащане на парични задължения по договор за потребителски кредит от 09.10.2008 г., които са цедирани на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г.

Издадена е заповед № 11491 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.04.2024 г., с която е разпоредено М.И.И. да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД посочените в заповедта суми.

На 29.08.2024 г. длъжникът М.И.И., чрез адв. Я. С. е депозирала възражение. Приложено е пълномощно, ведно с договор за правна защита и е претендирано адв. възнаграждение в размер 1 308 лв. с ДДС.

С Разпореждане № 134625 от 22.09.2024 г. са дадени указания на заявителя по смисъла на чл. 415, ал. 1 ГПК в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

С Определение № 51057 от 16.12.2024 г., съдът, като е констатирал, че в указания срок заявителят не е предявил иск, е обезсилил издадената заповед за изпълнение на парично задължение от 16.04.2024 г. и е осъдил „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД да заплати на М.И.И. сумата от 240 лв. разноски в заповедното производство.

Постъпила е частна жалба срещу Определение № 51057 от 16.12.2024 г., в частта за разноските, която е изпратена на СГС, като същата е върната за произнасяне на СРС, като е прието, че има характер на молба по чл. 248 ГПК и компетентен да се произнесе по нея е първостепенния съд.

С обжалваното определение № 23838 от 02.06.2025 г., СРС, ГО, 87 с-в е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 248 ГПК в срока за обжалване на решението, ако същото е обжалваемо, по искане на страната съдът може да измени или допълни решението в частта разноските. При подадена молба по чл. 248 ГПК на насрещната страна се дава възможност за становище, като съдът се произнася в закрито заседание и определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

По разноските в заповедното производство, съдът намира следното:

Претендираните от длъжника разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер 1 308 лв., заплатено на процесуалния му представител, са доказани с представения в 2 заповедното производство договор за правна защита от 28.08.2024 г., имащ характер на разписка. Ето защо, разноските са дължими на длъжника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Подаденото възражение е пряк и непосредствен първи правен способ за реализиране на защита на длъжника в рамките на заповедното производство, тъй като чрез него заявеното от кредитора вземане става спорно, поради което и разноски се дължат. На следващо място, съгласно общото правило, тежестта на разноски в гражданския процес, част от който процес е и заповедното производство, се понася от страната, която неоснователно е предизвикала правния спор - в случая заявителят и неоснователно е въвлякла в разрешаването му пред съда насрещната страна. И именно поради това - на последната - в случая длъжникът, се дължат разноските по делото, включително и тези, направени в заповедното производство.

Настоящият съдебен състав, обаче, намира за основателно намаляването на заплатеното от длъжника адвокатско възнаграждение, тъй като съдът е отчел фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от пълномощника на страната процесуални действия. За възражението е налице утвърден с Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието образец. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към заповедта винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника, и която съдържа указания за попълването й, включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично. При тези данни, и с оглед извършените от адвоката действия по изготвяне на възражението, правилно първостепенния съд е приложил разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 - възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чиито размер е 200 лева, доколкото тези действия на адвоката са най-близко до действията му свързани с подаване на възражение по чл. 414 от ГПК.

При съобразяване както на ниската степен на фактическа и правна сложност на делото, така и обстоятелството, че единственото извършено от адвоката процесуално действие се изчерпва с подаване на възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК със заявено бланкетно оспорване на вземането, претендираното възнаграждение правилно е било определено в размер 200 лв.

Настоящият съдебен състав приема, че съдът не е ограничен от минимума, установен с нормата чл. 7, ал. 7, вр. с ал. 2 от Наредба № 1/ 2004 г., като счита, съгласно задължителното разрешение, дадено с Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела № С-427/2016 г. и С-428/2016 г., че нормата на чл. 7, ал. 7, вр. с ал. 2 от Наредбата в приложимата редакция не обезпечава постигането на легитимните цели на тежестта за разноски в конкретния случай.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на адв. Я. В. С. – САК, процесуален представител на М.И.И., срещу Определение № 23838 от 02.06.2025 г. по ч.гр.д. № 15238/2024 г., с което СРС, 87 състав е оставил без уважение искането му за изменение на Определение № 51057 от 16.12.2024 г. на СРС, ГО, 87 с-в, постановено по ч.гр.д.№ 15238/2024 г. в частта за 3 разноските, присъдени в полза на страната в заповедното производство, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4