Решение № 132 от 15.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Пловдив, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20245000500239 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба от Я. Д. Я. вх.

№ 3366/08.04.2024г. против решение № 128/ 27.03.2024г.,постановено по гр.д.809/2023г.. по описа на ОС – Х. , в частта , в която е отхвърлен предявения от жалбоподателката против П. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ за разликата над уважения размер от 3 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв.

Жалбоподателката счита решението в обжалваната му част за неправилно поради неправилно определен размер на обезщетението и по съображенията ,изложени в жалбата заявява искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго , с което искът й бъде уважен в пълен размер .

Предмет на разглеждане е и въззивна жалба вх.№ 3387/08.04.2024г. от П. против същото решение в частта ,в която е уважен предявеният от Я. Д. Я. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ в размер на 3 000 лв. и по съображенията ,изложени в жалбата жалбоподателят заявява искане същото да бъде отменено и присъденият размер на обезщетението да бъде намален на 1 000лв.

От страните отговори не са постъпили като в с.з. адв.З. е взел становище ,че поддръжа жалбата и пледира за нейното уважаване,а контролираща страна АП-Пловдив е взела становище в подкрепа на депозираната от ответника въззивна жалба .

1

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивните жалби са допустими ,постъпили са в срок,изхождат от легитимирани страни ,имащи интерес от обжалване и са против подлежащ на въззивно обжалване акт ,а решението е валидно и допустимо като постановено по очертания с обстоятелствената част и петитум допустим предмет на иска.

Предмет на въззивно разглеждане е иск ,предявен от Я. Д. Я. против П. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

Ищцата е твърдяла, че с постановление от 29.09.2023 год. е прекратено наказателно производство по ДП №*** / 2023 год. по описа на РУ - Х., представляващо преписка №**** / 2023 год. по описа на Районна прокуратура - Х., Териториално отделение - Х., за престъпление по чл.343 б, ал.3 от НК - за това, че на 17.03.2023 год. в гр.Х. при направен полеви тест на ищцата като водач на МПС, е установено наличие на наркотици.Посочила е ,че впоследствие лабораторната проба отчела отрицателен резултат. За повече от шест месеца ищцата била лишена от възможност да управлява МПС, за което заплатила застраховка, пътен данък и винетка, а за да получи обратно свидетелството си за управление била заставена да заплати лабораторния тест, който доказал, че тя не е употребила наркотици. Поддържала е по нататък ,че страдала от множество заболявания - бронхиална астма с тежки пристъпи и остра хронична сърдечно съдова недостатъчност, които в резултат на наказателното производство се задълбочили. Същото , макар и да не е била привлечена като обвиняем, се отразило зле на психиката й , предвид внушението по отношение на околните , че е наркоман, поставящ околните в риск при шофиране в неадекватно състояние. При тези твърдения е заявила искане да й бъде присъдена сумата в размер на 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, понесени от воденото наказателното производство.

Претендира присъждане на законна лихва върху обезщетението, считано от 29.09.2023 год. и деловодни разноски.

Ответникът от своя страна ,е оспорил иска. Поддържал е, че тъй като по воденото досъдебно производство на ищцата не е повдигнато обвинение в извършване на престъпление и понятието „обвинение в извършване на престъпление „ следва да се тълкува в тесния му наказателно процесуален смисъл ,то основание за ангажиране отговорността на прокуратурата липсва.

Посочил е ,че за вреди от съставения АУАН ,отнемане на свидетелството за управление и прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца П. също не е легитимирана да отговаря. Настоявал е,че представената медицинска документация не сочи наличието на причинна връзка между здравословното състояние на ищцата и воденото досъдебно производство, 2 както и че в същия период от време против ищцата е водено паралелно друго наказателно производство,което сочи на невъзможност да се разграничат вредите.Оспорил е претендираното обезщетение по размер ,както и началния момент на претендираната законна лихва.

Съдът , с решението ,предмет на обжалване , е приел като безспорно това, че на 17.03.2023 год., ищцата като водач на лек автомобил „М.С.С.“, с рег. №********* е била спряна за проверка от полицейски служители и тествана с техническо средство, отчело наличие на амфетамин, за което било образувано досъдебно производство от същата дата №***/2023г. за престъпление по чл.343 б, ал.3 от НК, издадена е заповед за задържане за 24 часа, съставен е акт за установяване на административно нарушение, временно иззето е свидетелство за управление на МПС и временно прекратяване на регистрацията на ППС.Приел е също така ,че от заключението на допуснатата по наказателното производство, химическа експертиза е установено, че няма данни за употреба на наркотични вещества,поради и което с постановление от 29.09.2023 год. производството е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление.

При тази фактическа обстановка съдът е приел ,че доколкото образуването на наказателно производство, както и действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение,то при прекратяване на наказателното производство без да е повдигнато обвинение срещу това лице , П. ще носи отговорност по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Посочил е ,че неоснователно упражнената принуда в този случай обхваща мерките срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно производство е необходимо и достатъчно условие за осъществяването им, например - мерки за процесуална принуда срещу уличеното лице, както и принудителните административни мерки /ПАМ/, които се налагат при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство, доколкото административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, за да прецени дали да ги наложи като за тези си доводи съдът се е позовал на решение № 50084 от 30.05.2023 год. на ВКС по гр.д. № 1961 / 2022 год., III г.о., ГК и е приел за неоснователно възражението на ответника за липса на материално правна легитимация да отговаря по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за вреди, търпени от лице, което не е привлечено в качеството на обвиняем и причинени от наложени принудителни мерки - „задържане за 24 часа“, „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността“ и временно прекратяване на регистрацията на ППС, при образувано наказателно производство по чл.343 „б“, ал.3 от НК, което е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение.

Изложил и по нататък съображения

,че чрез неоснователно упражнената принуда срещу ищцата като уличено лице са били нарушени 3 правото й на лична свобода, засегнати са честта и достойнството й, била е лишена от право на управление на МПС. Ищцата е изпитала чувство на срам пред близки и приятели от слуховете, че е наркоман, разпространявани в населеното място, в което живее. Изпитала е чувство за несигурност и притеснения от материални затруднения заради невъзможността да упражнява работата, свързана с управление на МПС, носеща й доходи за издръжка на семейството й, което в този момент е разчитало единствено на тях.

Заболяванията от които е страдала - „астма с преобладаващ алергичен компонент“ и „хипертонично сърце със /застойна/ сърдечна недостатъчност“ са се изострили, което наложило и хоспитализирането й в периода от 03.07.2023 год. до 06.07.2023 год. и от 13.07.2023 год. до 17.07.2023 год., данни в каквато насока съдът е извлякъл от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

Отчитайки горното ,както и съобразявайки това, че наказателното производство е приключило в рамките на шест месеца; че престъплението по чл.343 б, ал.3 от НК не е тежко такова по смисъла на чл.93, т.7 от НК; че с ищцата не са извършвани процесуални действия; че не е повдигнато обвинение, не е била взета мярка за неотклонение, поради което преживените страдания не са били със завишен интензитет , както и че в рамките на образуваното наказателно производство срещу ищцата е било водено и друго такова, впоследствие прекратено, съдът е приел , че претърпените от ищцата вреди следва да бъдат овъзмездени със сума в размер на 3 000 лева, до който размер е уважил иска,а в останалия предявен такъв го е отхвърлил.

Решението е обжалвано в неговата цялост като жалбоподателят ищец е поддържал размерът на присъденото обезщетение да е занижен като съдът не е взел предвид продължителността на наказателното производство, както и свързаното с него обстоятелството ,че лишаването й от правото на управление на МПС е отнело възможността й да се прехранва ,както и специалните нужди от лечение във връзка със заболяването и обикновеното й общуване с близки и приятели.

Жалбоподателят ответник също оспорва размера на присъденото обезщетение ,считайки го за завишен като поддържа ,че не е налице причинно следствена връзка между обострянето на здравосолвното състояние на ищцата и воденото наказателно производство,още повече че по същото не били извършвани следствени действия с нейно участие . Акцентира и върху това ,че против ищцата паралелно било водено и друго наказателно производство ,по което същата била привлечена като обвиняема,поради което жалбоподателят счита ,че не може да се приеме ,че именно наказателното производство ,предмет на настоящето дело е довело до обществено злепоставяне и слухове ,както и че именно то е засегнало упражняваната от ищцата работа.Счита ,че интензитетът на болките и страданията не е правилно оценен въз основа на посочени жалбата критерии- продължителност ,липса на повдигнато обвинение ,липса на мярка за неотклонение.

Фактическата обстановка ,приета за безспорна и установена по делото 4

,не е оспорена с въззивните жалби.

За да мотивира пасивната материално права легитимация на ответника в хипотезата ,в която е било образувано наказателно производство за престъпление по чл.343 б, ал.3 от НК,впоследствие прекратено ,във връзка с което на ищцата са били наложени принудителни административни мерки задържане за 24 часа по ЗМВР , отнемане на свидетелство да управление на ППС и прекратяване на регистрацията на същото ,без против лицето да е било повдигнато обвинение в извършване на горното престъпление съдът се е позовал на формирана съдебна практика с решение № 50084 от 30.05.2023 год. на ВКС по гр.д. № 1961 / 2022 год., III г.о., ГК. В допълнение следва да се каже ,че е налице и формирана практика ,в която се приема ,че независимо от това ,че наказателното производство е било образувано против неизвестен извършител ,но са предприемани процесуални действия единствено против ищеца,и производството е прекратено без същия де е било привлечен като обвиняем , прокуратурата отговаря за вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ ,тъй като обвинение в престъпление следва да се тълкува в по-широк смисъл,а не в тесния му наказателно процесуален такъв / решение № 50009 / 08.02.2023г. ,постановено по гр.д.932/2022 г. на ВКС ,III г.о. / В конкретния случай , в светлината на така формираната практика , пасивната материално правната легитимация на ответника да отговаря за вреди е несъмнена.