Решение № 233 от 11.05.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Плевен, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослава М. Цонева при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно наказателно дело № 20234430200678 по описа за 2023 година ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0938-003594 от 21.11.2022 година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен, сектор ПП Плевен, с което на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДП на А. А. Ш. от ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП, както и отнемане на 10 контролни точки.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован се явява лично в съдебно заседание. Представлява се от адвокат К. В., Адвокатска колегия ***.

Последният изтъква доводи за нарушения на материалния закон. Твърди, че доверителят му А. Ш., както и собственика на процесният лек автомобил не са били уведомявани по какъвто и да е начин за извършената служебна дерегистрация на автомобила, в нарушение разпоредбата на чл. 574 КЗ ал. I във вр. с чл. 18б от Наредба II-45 от 24.03.2000 година, в която подробно е регламентирана тази дейност на административнонаказващия орган. Като се позовава на събраните по делото гласни и писмени доказателства, моли съда да приеме липсата на субективна страна, а именно умисъл при извършване на 1 нарушението връзка и на това основание да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.

ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован , не се представлява в съдебно заседание. В съпровождащо жалбата писмо с рег. № 316000-11925/22.03.2023 година изразява становище, че наказателното постановление е правилно законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В случай, че жалбата бъде уважена и се претендира адвокатско възнаграждение за оказаната на жалбоподателя защита, моли съда да присъди разноски в размер, съобразен с предвидения в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, разпоредбите на закона и становището на страните, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Видно от приложената към доказателствата по делото в заверено ксерокопие Заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи е, че Началниците на сектор „ПП“ при ОД на МВР са овластени да издават наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДП.

На 11.09.2022 година в *** на жалбоподател А. Ш. бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 18.08.2022 година в *** управлявал моторно превозно средство - влекач МАН ТГА с рег. № ***, което не било регистрирано по надлежния ред. След проверка в информационните масиви на ОД на МВР Плевен било установено, че товарен автомобил влекач МАН ТГА с рег. № *** е собственост на ***, представлявано от Н. Ш., собственост на дружеството била прекратена след уведомление от „ Гаранционния фонд“ за липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

За така установените обстоятелства на жалбоподателят Ш. бил съставен акт за извършени три нарушения, едно от които такова по чл. 140 ал. 1 ЗДП – управление на автомобил, чиито регистрация била служебно прекратена – предмет на настоящото съдебно обжалване. Актът бил съставен в 2 присъствието на жалбоподателя и връчен му по надлежният ред. Същият го подписал без възражения.

Материалите по административно наказателната преписка били изпратени на РП - Плевен по компетентност. След извършване на проверката, производството пред същата приключило с Постановление от 03.11.2022 година за прекратяване на образуваното против жалбоподателя в настоящото производство наказателно такова за извършено престъпление по чл. 345 ал. 2 НК предвид липсата на доказателствата за виновното му поведение.

Материалите по преписката били изпратени на ОД на МВР - Плевен за сведение и ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя.

Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДП на А. Ш. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП, както и отнемане на 10 контролни точки.

Горната фактическа обстановка се установява от приложените в хода на въззивното производство писмени доказателства, а именно: наказателно постановление № 22-0938-003594 от 21.11.2022 година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен, сектор ПП - Плевен; акт за установяване на административно нарушение № 629340 от 11.09.2022 година на младши автоконтрольор при ОДМВР - Плевен, сектор ПП – Плевен в копие и оргигинал, представен от жалбоподателя; постановление за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 5423 от 04.11.2022 година на Районна прокуратура - Плевен; справка за нарушител на името на жалбоподателя А. А. Ш.; Заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи заверени копия от свидетелство за регистрация Част I за влекач с регистрационен № *** и електронна разпечатка от Търговския регистър на „Гаранция Транс“ ЕООД с управител Н. А. Ш.; справка от ОД на МВР - Плевен с регистрационен № 316000¬14900 от 11.04.2023 година, ведно с приложената към нея справка по история за ПС с регистрационен № ***; писмо от Гаранционен фонд с изходящ № 10-00-287 от 12.04.2023 година, ведно с уведомление № 008940 от 12.06.2022 година и справка от базата данни на ИЦ към ГФ - 2 броя; заверено копие от 3 наказателно постановление № 22-0938¬003594 от 21.11.2022 година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен, сектор ПП - Плевен; заверено копие от наказателно постановление № 22-0938¬003477 от 23.09.2022 година на Началник сектор в ОДМВР - Плевен, сектор ПП - Плевен; заверено копие от обявление до жалбоподателя по НАХД № 2465 от 2022 година по описа на Районен съд – Плевен.

В подкрепа на възприетата и изложена по – горе фактическа обстановка са и показанията на свидетелите М. Г. и Н. Ш., разпитани непосредствено в съдебно заседание.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери депозираната жалба за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на преценка в настоящото съдебно производство е както материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.

Наказателното постановление, като краен санкционен акт на наказващият орган цели реализирането на административно наказателна отговорност за субектите, извършили административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН. Последното съставлява действие или бездействие, което нарушава обществения ред на държавно управление в конкретна област, обявено е от закона за наказуемо и е извършено виновно. По отношение на вината по аргумент от разпоредбата на чл. 11 ЗАНН следва да се спазват правилата на чл. 11 ал. 2 НК, а именно: виновно е извършеното деяние тогава когато деецът е осъзнавал обществената опасност на извършваното, това че е забранено от закона и да е искал настъпването на съответните забранени от закона последици.

Събраните в хода на административното, а и въззивното производство доказателства/ тези от Сектор ПП при ОД на МВР- Плевен, както и извлечение от Търговски регистър/установяват по категоричен начин, че към датата на извършване на проверката и съставянето на АУАН, МПС влекач МАН ТГА с рег. № *** е собственост на ***, представлявано от Н. Ш., а не на жалбоподателя.

Представеното и прието към доказателствата писмо от Гаранционен фонд с изходящ № 10-00-287 от 12.04.2023 година установява, че на 12.06.2022 година, във връзка с изтекла застраховка „Гражданска 4 отговорност“ на товарен автомобил влекач МАН ТГА с рег. № *** било изпратено уведомление по чл. 574 ал. 10 КЗ не на собственика - ***, представлявано от Н. Ш., а на И.Г.Р. от ***. В същото уведомление № 008940 от 12.06.2022 година на същото лице било указано в 14 - дневен срок от изпращане на уведомлението да представи пред Гаранционния фонд доказателства за сключена задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“. Такива не били представени, поради което и била изпратена информация до сектор ПП при ОД на МВР - Плевен, която от своя страна извършила служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, считано от 13.07.2020 година. Приложените към писмото от Гаранционен фонд по настоящото дело три броя уведомления касаят друго превозно средство с рег.

№ *** с номер на рама ***, но не и МПС влекач МАН ТГА с рег. № ***.

Доказателствата по делото установяват по несъмнен начин, че нито жалбоподателят, който управлявал автомобила на посочената дата, нито действителния собственик - ***, представлявано от Н. Ш. са били уведомявани по надлежния ред за служебното дерегистриране на МПС влекач МАН ТГА с рег. № ***.

Действително собственикът на автомобила е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което води и до служебно прекратяване на регистрацията.

Незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност, но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност – за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобил на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, т.е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.

Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.

Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при 5 непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.

Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание.

Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

В конкретният случай, незнанието и на жалбоподателя и на собственика на конкретното моторно превозно средство, се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност – незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация.

В хода на въззивното производство, въпреки проявената процесуална активност от страна на съда, не се събраха доказателства за надлежно уведомяване или узнаване на собственика и / оттам и на жалбоподателя/ за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, считано от 13.07.2022 година. Ето защо, констатираното на 18.08.2022 година от страна на полицейските служителя деяние по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е несъставомерно. Липсват доказателства за виновно поведение от страна на жалбоподателя, а вината в административнонаказателния процес не се предполага.