Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 46 от 20.07.2026, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Административно наказателно дело 56/2026
Вид
Решение № 46
Подписан
20.07.2026
Състав
ГЕОРГИ КОСТАДИНОВ МИЛКОТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, ал. 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. гр.Велинград, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря ДИЯНА АЛ. КОШЕРИЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Административно наказателно дело № 20265210200056 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Н. Л., ЕГН **********, адрес общ.

Самоков, с. Доспей, ул. „13-та“ № 3 против Наказателно постановление (НП) № 25-0367-000084/06.03.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв., както и на основание Наредба № І-з-2539/17.12.2012 г. на МВР е постановено отнемането на 10 контролни точки.

В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на НП.

Жалбоподателят твърди, че констатациите в НП не отговарят на фактическата обстановка. Изтъква, че не му е връчван екземпляр от АУАН. Моли за отмяна на НП, при условията на евентуалност – да се отмени отнемането на контролни точки.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява. Постъпило е становище от процесуалния й представител юрк. Пенова. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

1

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Съдът, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:

На жалбоподателя е издадено Наказателно постановление № 25-0367000084/06.03.2025 г. за това, че на 02.02.2025 г. около 12:19 часа, в гр. Сърница на ул. „Свобода“, пред бензиностанция „Целев“, управлявал в посока от гр.

Сърница към гр. Велинград лек автомобил Ауди А8 с ДКН СВЗЗЗЗВА, собственост на Н. Иванов Л., ЕГН **********, без поставен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът – нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

На 02.02.2025 г. около обяд Н. Л. управлявал в гр. Сърница лек автомобил Ауди А8 с ДКН СВЗЗЗЗВА, собственост на Н. Иванов Л..

Автомобилът се движел по ул. „Свобода“, в посока гр. Велинград. Пред бензиностанция „Целев“ процесното МПС било спряно за проверка от свидетелите Ю. М. и К. Т. - младши инспектори към РУ на МВР Велинград при ОД на МВР Пазарджик. Двамата полицейски служители възприели липсата на поставен обезопасителен колан на водача – нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

За извършеното нарушение св. Ю. М. съставил против жалбоподателя АУАН серия GA № 3451801/02.02.2025 г. Н. Л. отказал да подпише АУАН и да получи препис от същия, което било удостоверено с подписите на св. К. Т.. Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП. То било връчено на жалбоподателя на 26.01.2026 г. Жалбата против НП била подадена чрез наказващия орган на 09.02.2026 г.

Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване.

По делото са събрани както писмени доказателства - приложените към административнонаказателната преписка и представеният оригинал на НП, 2 попълнен в частта на разписката за връчване, така и гласни доказателства – разпитани са свидетелите Ю. М. и К. Т..

Съдът кредитира показанията на свидетелите М. и Т., доколкото същите са последователни, безпротиворечиви и логични. Същите се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал. Разгледани в съвкупност, доказателствата изграждат еднопосочна и непротиворечива фактическа картина. Установява се, че на 02.02.2025 г. около обяд Н. Л. управлявал в гр. Сърница лек автомобил Ауди А8 с ДКН СВЗЗЗЗВА без поставен обезопасителен колан, като и двамата свидетели лично са възприели това обстоятелство непосредствено след спирането на управлявания от водача автомобил за извършването на проверка по ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП (в действащата редакция към 02.02.2025 г.) като му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Спазени са формата и са налице задължителните реквизити на АУАН и НП, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. От изложеното както в съставения АУАН, така и в НП, се установява, че ясно и конкретно е формулирано извършеното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят.

Противно на изложеното в жалбата относимата фактическа обстановка е изяснена в цялост и не се установяват противоречия или неясноти в тази насока. Твърденията на жалбоподателя за фактология, различна от изложената, остават изолирани и не се подкрепят от нито едно доказателство, събрано в хода на производството. По аргумент от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Иницииралият производството АУАН серия GA № 3451801/02.02.2025 г., както съдът вече посочи, е съставен в съответствие с разпоредбите на ЗАНН и доказателствената му сила не е оборена.

Напълно прав е Н. Л., че не му е връчен препис от АУАН. Това е така, тъй като Л. е отказал да подпише АУАН серия GA № 3451801/02.02.2025 г., а също така е отказал да получи и препис от акта. Спазена е процедурата по чл.

3

43, ал. 2 от ЗАНН, като изразените от нарушителя откази са надлежно удостоверени с подписа на един свидетел – К. Т., като адресът на този свидетел е отбелязан в АУАН.

Извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение на чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП, като основание за налагане на административна санкция по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП, е доказано по несъмнен начин.

Установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието, с оглед конкретните обективни условия, като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените нарушения от този вид и съответно като маловажен случай по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, което да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН.

За констатираното нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП Наредба № 1з2539/17.12.2012 г. (в текста по чл. 6, ал. 1, т. 18) предвижда отнемане на 10 контролни точки, поради което правилно на жалбоподателя е наложена и тази санкция.

Всичко изложено формира краен извод, че Наказателно постановление № 25-0367-000084/06.03.2025 г. следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото съгласно чл. 63д, ал. 1 вр. ал. 4 от ЗАНН съдът следва да се произнесе по въпроса за разноските. От страна на процесуалния представител на въззиваемата страна е претендирано юрисконсултско възнаграждение. В случая НП се потвърждава, претендирано е възнаграждение и такова следва да се възложи в тежест на жалбоподателя в размер на 66,47 евро, определен съгласно чл. 37 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ

На основание чл. 63, ал. 1, т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0367-000084/06.03.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, с което на Н. Н. Л., ЕГН **********, адрес общ. Самоков, с. Доспей, ул. „13-та“ № 3, на основание чл.

183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба 4 в размер на 50 лв., както и на основание Наредба № І-з-2539/17.12.2012 г. на МВР е постановено отнемането на 10 контролни точки.

ОСЪЖДА Н. Н. Л., ЕГН **********, адрес общ. Самоков, с. Доспей, ул. „13-та“ № 3, да заплати на ОДМВР – Пазарджик, разноски в размер на 66,47 евро - юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС - Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 5