Решение № 763 от 08.06.2016, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н И Е

№

…….……./……………..2016 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети май, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Д. ХРИСТОВА при секретар В.П. като разгледа докладваното от съдия Христова гражданско дело 2375 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искове на А.Й.Й. срещу И.Н.К. за прогласяване за недействителен договора за продажба от 24.09.2013г, вписан в СВ № 176 t.LVII д.№ 11964 вх.рег.№ 21777/ 24. 09. 2013г., с който ищцата е продала на И.Н.К. апартамент с идентификатор *** в гр.Варна *** вх.Д ет.6 ап.28 поради това, че страните предварително са уговорили начин за обезпечаване на заема, различен от ипотека и са прехвърлили имота с уговорката за обратното му изкупуване за недействителен, на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД вр.чл.152 ЗЗД, и срещу Д.З.Ж., при участието на И.Н.К. като трето лице-помагач, за приемане за установено, че ищцата е собственик на процесния имот и за предаване на владението му, на основание чл.108 ЗС.

В исковата молба си молба А.Й.Й. излага, че изтеглила кредит в размер на 29 000 лева от „Ай еф джи лизинг" АД, който обезпечила с договорна ипотека от 13.06.2013г. върху жилището си в гр. Варна, ***, вх.

Д, ет. 6, ап. 28. Тъй като не успяла да започне работа, се обърнала към Е. Т., която се занимавала с лихварство, за да изтегли друг заем и с парите от него да погаси предходното си задължение. Тодорова предложила да погаси задължението на А.Й. към „Ай еф джи лизинг" АД, ако тя прехвърли собствения си недвижим имот на името на ответника И.Н.К.. Обещала също да я назначи работа и така да й осигури доказани доходи, необходими за да получи банков кредит. С получените средства А.Й. щяла да възстанови на И.Н.К. платената от него сума за погасяване на задължението на А. към „Ай еф джи лизинг" АД, а той от своя страна - да й върне собствеността върху апартамента. С нот.акт № 170, том 1, дело 170/24.

09.2013г. на нотариус В. Д. ищцата прехвърлила апартамента на И.К., ведно с предварително договорената сума от 5 000 лева, срещу задължението да погаси дълга й към „Ай еф джи лизинг" АД. По настояване на ответника в договора било записано, че имотът се продава на стойност 41 000 евро, въпреки че платеният дълг бил в размер на 30 934,92 лв. В исковата молба се твърди, че остатъкът от изплатената сума до пълния размер от 41 000 евро била преведена по сметката на А.Й., която изтеглила на 02.10.2013 г. и незабавно след това върнала на И.К., а той я депозирал обратно в личната си сметка в „Уникредит Булбанк" АД. Ищцата твърди, че освен платената от ответника сума за погасяване на задължението й към „Ай еф джи лизинг" АД не е получавала други плащания, тъй като уговорката при сключването на продажбата била за обезпечаване на вземането на ответника към А.Й. в размер на 30 934,92лв., като в срок от 6 месеца жилището да й бъде върнато обратно. Въз основа на тези фактически твърдения счита, че договорът за продажба е сключен в противоречие с чл.152 ЗЗД, тъй като бил уговорен друг начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона. Ищцата излага още, че Е. Т. отказала да я назначи на работа според уговорката им, поради което тя не успяла да върне получения заем в уговорения шестмесечен срок. На 15.04.2014г. ответникът И.Н.К. прехвърлил процесния имот на Д.З.Ж., с която се познавали покрай дъщеря й. На 03.04.2014г. ищцата сключила договор за заем за послужване с Ж., като след изтичане на уговорения едногодишен срок в полза на заемодателя била издадена заповед за изпълнение и бил извършен въвод владение, въз основа на който Ж. получила фактическата власт върху жилището.

Ищцата твърди, че предвид нищожността на договора с И.Н.К. от 24.09.2013г. тя е собственик на имота, а ответницата Д.Ж. го е закупила от несобственик и го владее без правно основание.

Ответникът И.Н.К. оспорва иска.Твърди, че договорът за продажба от 24. 09. 2013г. не е привиден и не е сключен с цел да обезпечи връщане на задължение на купувача към продавача.

Твърди, че липсват доказателства в подкрепа на твърдението за уговорка между страните по договора той да се сключи за обезпечение на парично задължение на продавача. Продажната цена е платена изцяло, като от общата цена от 41000 евро 30934,52 лв. са платени за погасяване на задължение на продавача. Оспорва твърдението, че е получавал обратно разликата над 11000 евро. В условие за евентуалност - при уважаване на иска за нищожност, прави възражение по чл. 34 ЗЗД за връщане на платената цена по нищожен договор.

Ответницата Д.З.Ж. е оспорила исковете и изложените от ищцата твърдения за привидност на договора като прикриващ обезпечение на заемно правоотношения между страните. Счита, че не е налице порок на атакуваната продажба от 24.09.2013г., а в условията на евентуалност, че дори при установяване на такъв правата й като добросъвестен приобретател следва да се считат запазени с оглед разпоредбата на чл. 17 ал.2 ЗЗД.

В първото по делото заседание на 10.03.2016г. ищцовата страна е променила фактическите си твърдения, като вместо първоначалното твърдение, че ищцата е получила при продажбата сумата от 41000 евро се твърди, че е получила само сумата от 30000 евро, от които 14124 евро е върнала на И.Н.К. на 02. 10. 2013г. незабавно след като ги е изтеглила от сметката си.

Съдът след като се запозна със становищата на страните, събраните писмени и гласни доказателства, правните норми регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С договор, обективиран в нот.акт № 176 t.LVII вх.р.№

21777/24.09.2013г. А.Й.Й. е продала на И.Н.К. процесното жилище за цена от 41000 евро.Съгласно договора 11000 евро платени по банков път преди сключването на този договор, а разликата от 30000 евро ще се заплати чрез банков кредит следва:

А/за погасяване на дълг към посоченото в акта трето лице- 30934,92лв;

Б/сума в размер, равняващ се на остатъка от продажната цена, представляващ разликата между договорената цена и платеното капаро ще се плати на продавача по банков път на продавача след представяне на доказателства за вписана първа по ред законна ипотека в полза на кредитиращата купувача И.Н.К. „Уникредит Булбанк".

Между страните няма спор, че сумите по точки А и Б от нотариалния акт, 30934,92лева и 14 124 евро са били преведени на продавача. Променените в първото съдебно заседание фактически твърдения са за оспорване на получаването на сумата от 11000 евро.

С договора, обективиран в нот.акт № 23 т.1 рег.№ 711/15.04.2014г., вписан в СВ акт № 63 t.XIX per. № 7712/ 16.

04.2014г., И.Н.К. е продал на от.Д.Ж. процесния имот за цена от 37700 евро, която сума е изплатена изцяло по посочения в акта начин.

Плащането на цената по този договор не е спорно и се установява от представените преводни нареждания и извлечения от сметки.

Представен е предварителен договор от 07.07.2014г., с който Л. В. като пълномощник на собственика продавача И.К., се задължила да прехвърли на Ж. правото на собственост върху описания апартамент за цена от 37700 евро, от които 3770 евро се заплащат като капаро по банков път, а остатъка от 33930 евро се заплаща в деня на окончателния договор, който ще се сключи до 24.04.2014г. Договорът съдържа изричната уговорка, че по отношение на имота има сключени и непрекратени договори за наем /t.IV.4/, а съгласно t.VI.9 в деня на нотариалното изповядване купувачът следвало да сключи със заварения наемател нов договор за наем за срок от една година. Едновременно с това Ж. заплатила в брой на представител на „Дом БГ" ООД предварително уговореното възнаграждение за посредническата услуга в размер 3% от първоначално договорената цена от 40000 евро или 1200 евро, което е удостоверено с представените разписка и фискален бон.

На

23.03.2014г. между А.Й.Й. и купувача Д.З.Ж. е подписан договор с нотариална заверка на подписите peг. № 766/ 23. 04. 2014 г. на нотариус К. Иванов, с който Д.Ж. е предоставила на А.Й.Й. /К./ апартамента за временно безвъзмездно ползване за срок от една година, а Й. се задължила да върне имота при прекратяване действието на договора с изтичане на едногодишния срок, считано от 23.04. 2014г.

Във връзка с изложеното в отговора на Ж. по повод освобождаването на имота са представени нотариална покана от 21. 03. 2015г., констативен протокол от 24. 04. 2015г. на нотариус П. М., заповед № 3080/28. 05. 2015г. по ч.гр.д. № 5018/015 г. на Варн. районен съд XXXIII състав, издадения по това дело изпълнителен лист и протокол за въвод от 16. 07.2015г. за въвод във владение по изп.дело № 2015808400661 по описа на ЧСИ 3. Димитров, рег.№ 808. Не е спорно, че от извършване на въвода, имотът се владее от отв. Ж..

От показанията на разпитаните свидетели се установява следното:

Свидетелката Д. Т. С. се запознала с ищцата случайно при посещение в друг офис. Разбрала, че Й. се притеснява за изплащането на кредита си към „ Ай Еф Джи лизинг". Затова свидетелката завела А. при своя позната- Е. Т., която се занимавала с консултантски услуги по покупко-продажба на имоти с банкови кредити. Присъствала на разговор между двете, на който Тодорова предложила вариант, при който трето лице да изтегли кредит, с който Й. да погаси досегашното си задължение. Е. предложила такова лице да бъде зет й той да изтегли заема за погасяване на кредита на А., като за това ще е необходимо А. да прехвърли апартамента на И., след което тя щяла да има шест месеца за да върне на И. изтеглената сума. Свидетелката възприела това като даден от Е. на А. съвет. Твърди, че е присъствала и на друга среща между А. и Е. но уточнява, че за „движението на нещата" по-нататък знае от Е.. Пак от нея впоследствие научила, че И. не желае да чака повече от шест месеца и продава апартамента на жена, която била съгласна А. да живее още една година. Заявява, че не е присъствала на разговор между И. и А. при който И. да е изразявал съгласие да предостави заем на А. срещу нейното жилище като обезпечение, както и на какъвто и да е разговор между тях. По-нататък в показанията си твърди, че е присъствала на общо три срещи между А. и Е., като обаче отново пояснява, че за уговорките между тях, вкл. тези за участие на И., знае от Е..

Свидетелката Л. М. В. живее на съпружески начала с И.Н.К.. Знае, че А. отишла при майка й Е.

Т. за съвет. Била посъветвана да намери доверен човек, който да изтегли кредит, като с получената сума А. погаси досегашния кредит и след шест месеца да върне парите като си намери работа. От показанията на свидетелката е явно, че има тази информация от майка си. След известно време А. дошла, по израза на свидетелката, „с ясната представа" да си продава апартамента. Искала да получи пари, за да си върне заема. Във връзка с това майката на свидетелката й се обадила, тъй като имотът се продавал изгодно. В. и К. решили да го купят. А. искала да остане година - две като плаща наем и те се съгласили, защото така от наемите щели да си изплащат кредита. Заявява, че предложението от А. е било именно за продажба, което страните впоследствие потвърдили и пред нотариуса. Относно поставеният въпрос - защо пред разследващ полицай И. и майка й са казали друго, че жилището е закупено с цел да подпомогнат А. да плати кредита и след като върне парите след шест месеца, тя да си върне парите, свидетелката отговаря, че заявеното в тези показания не отговаря на истината. В този период тя и нейното семейство, т.е И.К. и майка й Е., били под голям стрес, защото не знаели за какво става дума. Тъй като И.К. е германски гражданин се посъветвали с адвокат в Германия и се оказало, че за извършената продажба в България К. дължи данъци в Германия и там може да бъде обвинен в укриването им. Само поради страха от санкцията те дали на разследващия полицай невярна информация.

В показанията си Свидетелката Л. М. В. обяснява, че А. останала в имота и не пожелала да сключи договор за наем с тях, защото им имала доверие. Когато свидетелката и К. решили да продадат апартамент и го обявили чрез брокерска фирма, там многократно били водени клиенти за оглед. Тъй като А. живеела в апартамента, тя отваряла при всеки от огледите и присъствала на тях и при разговорите с водените от фирмата клиенти. Тя била напълно наясно, че имота се продава, но никога не е имала каквито и да е възражения във връзка с продажбата нито е заявявала пред В. или пред евентуалните купувачи претенции за имота. Уговорката с А. била тя да продължи да живее в имота още две години и да плаща на И. наем от 380лв. месечно. Наемът за тези две години бил платен като след сделката между тях част от общата наемна цена от 8-9 хиляди лева била преведена от А. на И., а друга част му била дадена в брой, които той внесъл в банката.