Решение № 1495 от 13.03.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1495 гр. С., 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Д. М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100513941 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20102148 от 04.09.2023 г. по гр.д. № 47066/2018 г. на Софийски районен съд е признато за установено по предявения от П. Х. К. и Е. Х. К. срещу Д. К.

К. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ЗЗД, че договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 15.09.2017 г., обективиран в нотариален акт № 144, т. ІІІ, рег. № 11917, дело № 446/2017 г. на нотариус с рег. № 053, действащ в района на СРС, с който С.В. К., действаща чрез пълномощника Д. К. К., е прехвърлила на Д. К. К., заради издръжка и гледане, полагани до прехвърлянето, както и срещу задължението да я гледа и издържа, като й осигури спокоен живот, какъвто е водило досега, докато и жива, включително и чрез трето лице, собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 26, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, находящ се в гр. С., ж.к. „*******, заедно с 1,370% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е изградена, е нищожен поради липса на съгласие.

Решението е обжалвано от ищцата Д. К. К. като неправилно и незаконосъобразно, с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което предявените искове се отхвърлят. В жалбата се излага възражение срещу извода на 1 първоинстанционния съд, че сключеният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл.

2, изр. 1 от ЗЗД. Изтъква се, че липса на съгласие по смисъла на посочената разпоредба е тежък порок на сделката, който е налице, когато волеизявлението е направено при т.нар. „съзнавана липса на съгласие” /напр. изтръгнато с насилие, направено без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни/, както е прието в мотивите по т. 2 на ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС във връзка с определяне на вида на недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът. Поддържа се в тази връзка, че първоинстанционният съд след определяне на правното основание на иска е допуснал съществени процесуални нарушения, събирайки по искане на ищеца недопустими и неотносими с предмета на спора доказателства. Изтъкват се аргументи срещу доказателственото значение на заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, както и възражение, че въз основа на това заключение съдът неправилно е направил своя извод, че С. К. не е могла правилно да възприеме и да осмисли адекватно случващото се, и да предвиди последиците от своите действия.

Въззивникът изтъква, че при сключване на договор от дееспособно лице, когато то при сключването на договора не е могло да разбира или да ръководи действията си, договорът е унищожаем, а съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗЗД унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. С оглед на това счита, че изводът на съда, че наследодателката на ищците не е могла да разбира свойството и значението на даденото пълномощно, поради което не е могла да формира воля към датата на сключване на упълномощителната сделка, води до основание за унищожаемост на сделката, но не и до нищожност на същата. Оспорва се и извода на съда, че упълномощителната сделка е опорочена относно извършеното нотариално удостоверяване. Сочи се, че подписаното от С. К. на 13.09.2017 г. пълномощно е изготвено по надлежния ред и отразява волята на упълномощителката, както е отбелязано в самото пълномощно – при условията на чл. 38 от ЗЗД.

Първоинстанцонният съд неправилно бил приел, че не е спазена разпоредбата на чл.

189 от ГПК. Изтъква се, че в пълномощното след думата „декларатор” упълномощителката С. К. се е подписала, а след това на мястото на името си тя е положила пръстов отпечатък, като нотариусът изрично е отбелязал в забележка защо така е удостоверил подписа на С. К., е именно „поради старост”. По делото били събрани достатъчно доказателства, че същата е била на 82 години към този момент, но житейският й път е бил прекратен близо година по-късно.

С писмения си отговор въззиваемите П. Х. К. и Е. Х. К. оспорват жалбата. В 2 отговора се излага довод, че независимо от приетата от първоинстанционния съд правна квалификация на предявения иск по чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ЗЗД – за нищожност поради липса на съгласие, съобразявайки даденото в ТР № 5/2020 г. на ОСГТК на ВКС определение на нищожността на посоченото основание във връзка с въпроса относно вида недействителост на договор, сключен от пълномощник без представитена власт и при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът, с оглед твърденията на ищците за липса на правно валидна воля от страна на упълномощителя, следва да се приеме, че същите са предявили иск по чл. 31 от ЗЗД за унищожаване на сделката. Изтъква се, че съгласно съдебната практика /решение № 50093/09.10.2023 г. по гр.д. № 3268/2022 г. на ВКС, ІІІ г.о, по иск за оспорване на сключения чрез представител договор съдът задължително следва да се произнесе и по унищожението на овластителната сделка. С оглед на това въззиваемите считат, че ако се приеме, че първоинстанционният съд е възприел неправилна правна квалификация на спора, това не се е отразило на събирането на доказателства за изясняването му. В отговора се релевират и аргументи срещу изложеното в жалбата възражение, че процесното пълномощно е изготвено по надлежния ред и отразява волята на упълномощителя. Поддържа се, че нотариалното удостоверяване е нищожно на основание чл. 576 от ГПК – поради нарушаване на изискването на чл. 580, т.1 от ГПК относно посочване на мястото на извършената нотариална заверка, като самата нищожност произтича от представеното пълномощно. На следващо място, в отговора на въззивната жалба се релевира и довод, че ако се приеме наличието на правно валидна воля в процесното пълномощно, то нотариалният акт е сключен без представителна власт, тъй като в пълномощното липсва воля на упълномощителя за издръжка и гледане, полагани „досега”, каквато фигурира в нотариалния акт. В пълномощното липсвала и воля гледането да се извършва чрез трето лице, каквото задължение всъщност било прието в нотариалния акт, изпълнението на което задължение с оглед състоянието на С. К. към момента на даване на пълномощното и при сключване на сделката /същата е била в болница в този момент / било определящо въобще за изпълнението на договора. Това съществено разминаване между волята на С. К. в пълномощното и изразената от ответницата Д. К. /като нейн представител/ воля по отношение на тези обстоятелства в нотариалния акт, обуславяло сключване на нотариалния акт без надлежна представителна власт, или както е било посочено в исковата молба и уточнителната молба – без правно валидна воля. Въззивниците поддържат и въведеното в условията на евентуалност искане на разваляне на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Сочат, че ответницата не е доказала чрез пълно и главно доказване изпълнение на задълженията си по този договор за издръжка и гледане на прехвърлителката. По делото било установено, че ответницата е разполагала с пълномощно и е теглила суми от банковите сметки на С. К., получила е наема от св. Б., 3 и по времето, в което К. е била в болница от дебитната й карта са теглени суми, като датите на тегленията съвпадат с датите на плащане на таксите за хосписа, в който тя е била настанена, а в отговора на исковата молба ответницата изрично признавала, че гледането е извършено със средства от пенсията на К.. Сочи се, че ответницата е изложила в отговора на исковата молба бланкетни твърдения за полагане на т.нар.

„медицински грижи” за С. К., а липсвали и твърдения за закупуване на храна, дрехи и режийни разноски и извършването от ответницата на такива разноски, вкл. и за лекарства, не било доказано. Показанията на водените от ответницата свидетели не установявали нито един факт или обстоятелство, от които да може да се направи извод за полагане на ежедневни грижи и предоставяне на издръжка на К.. От заключението на ССчЕ било установено, че С. К. е разполагала със значителни средства, в т.ч. спестявания, пенсия, заплата, като същата е заплащала режийните си разходи по банков път, и многократно е извършвала тегления в брой от сметките си чрез дебитна карта по времето, в което е била в хосписа. От съпоставката на датите, на които са извършвани тегленията чрез дебитната карта на К., с извършените плащания към хосписа, и съобразявайки, че при постъпването си в хосписа тя е била неподвижна, следвал извод, че именно с нейните собствени средства е било заплатено престоя и лечението, което категорично опровергавало изпълнението на задължения от ответника по процесния договор. Въззиваемите отправят искане да се потвърди обжалваното решение, а в случай на разглеждане на евентуалния иск за разваляне на договора, същият да се уважи.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

В исковата молба ищците П. Х. К. и Е. Х. Карапетрва твърдят, че са наследници по закон /племенници/ на С. Х. К., починала на 28.04.2018 г. в „Хоспис Надежда” от остра сърдечно съдова и дихателна недостатъчност. Твърдят, че приживе леля им С. К. притежавала няколко недвижими имоти, за които впоследствие разбрали, че са прехвърлени на ответницата Д. К. К. срещу издръжка и гледане, сключени от нея чрез пълномощник самата Д. К.. На 20.10.2017 г. бил сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане между С. К. и Д. К., обективиран в нотариален акт, вписан в Служба по вписвания – С. като акт № 50, т.

СХХХІІ, д. № 43521/2017 г., вх. рег. № 60561/15.09.2017 г., относно апартамент № 26, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР, с адрес на имота гр. С., ж.к. „******* 2”, в жилищна сграда на ЕС „Комфорт БС”, бл.

******* със застроена площ 56,42 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема на АГКК: на същия етаж – имот с идентификатор № *** и имот с идентификатор № ***, под обекта – имот с идентификатор № *** и над обекта – имот с идентификатор № ***, ведно с 1,370% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо УПИ І, кв. 6 по плана на гр. С., м. „******* – 2” между 4

******* с площ 605 кв.м.

Твърди се, че С.В. К. никога не е давала съгласие за сключване на такава сделка.

Оспорват удостовереното в нотариалния акт, че е било налице валидно упълномощаване за сключване на сделката. Твърдят също, че С. К. не е давала права на Д. К. да договаря сама със себе си, както и да прави правно-валидни изявления относно полагането на издръжка и грижа за минало време, прехвърлянето на недвижимия имот срещу минала и настояща грижа и издръжка, полагане на грижа и издръжка чрез трето лице. Сочат, че дори и да е налице в договора клауза, даваща право на упълномощения да договаря сам със себе си, при липсата на горните права същият не би могъл да прави правно валидни изявления в горепосочения смисъл, което влияе на действителността на пълномощното, а ако се приеме, че не влияе на действителността му, тези доводи следва да бъдат отнесени към недоказване на изпълнението на договора за миналия период.

Излагат твърдения, че леля им приживе е имала достатъчно средства и никога не е изпадала в нужда от издръжка и гледане. Тя била високообразована и ерудирана, професор и преподавател в Техническия университет, с прилични доходи от преподавателска дейност и от пенсия, притежавала недвижими имоти, които отдавала под наем. Твърдят, че към датата на сделката С. К. не е била издържана и гледана от ответницата, нито е имала такава нужда, тъй като е имала достатъчно средства за издръжката си, а при нужда от гледане и грижи е можела да разчита на ищците и на съседите си. Ответницата не е полагала грижи и издръжка за С. К. за минал период, нито е полагала такива след сключване на договора до смъртта на прехвърлителката.