Решение № 587 от 21.10.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. Благоевград, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Пенка Ив. Чалъкова като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210100654 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от К. М. Н., ЕГН **********, от гр. Б., чрез пълномощника адв. Г. Б. против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от управителя Р. Ив. М.-Т..

Ищецът заявява, че с изпълнителен лист /ИЛ/ от 17.06.2013г., издаден на основание чл.

417 ГПК, по ч.гр.д. № 1479/2013г., по описа на Районен съд Благоевград, в полза на „Юробанк България“ АД, бил осъден да заплати общата сума от 6 063,77 лв. Навежда, че въз основа на издадения в полза на „Юробанк България“ АД ИЛ било образувано на 20.08.2013г. изп.д. № 931/2013г. по описа на ЧСИ В. Т., с район на действие ОСБлагоевград. Поддържа, че след образуването на това изп.д. не са били извършвани изпълнителни действия спрямо него, поради което вземането е погасено по давност, изтекла в периода 20.08.2013г. – 20.08.2018г. Твърди, че впоследствие вземанията по ИЛ са били прехвърлени с договор за цесия от „Юробанк България“ АД на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Сочи, че по молба на ответника-цесионер „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД при ЧСИ В. Т. било образувано на 29.04.2020г. ново изп.д. № 178/2020г., взискател по което бил само ответникът "ЕОС МАТРИКС" ЕООД. Смята, че последното изпълнително действие, което прекъсвало давността било образуването на 20.08.2013г. на предходното изп.д. № 931/2013г. по описа на ЧСИ В. Т., като след тази дата не били извършвани други изпълнителни действия. Счита, че вземанията на ответника по процесния ИЛ били погасени по давност на основание чл. 110 ЗЗД.

Ответникът изцяло оспорва предявения иск. Тази си процесуална позиция обосновава с доводи, че давността по отношения на вземанията по процесния ИЛ е била прекъсвана.

Счита, че новото изп.д. № 178/2020г. по описа на ЧСИ В. Т. било образувано преди изтичане 1 на предвидения в закона петгодишен давностен срок.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника общата сума от 6 063,77 лв. /шест хиляди и шестдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки/ лв., представляваща сбор от сумите по изпълнителен лист от 17.06.2013г., издаден на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 1479/2013 г., по описа на Районен съд Благоевград, в полза на „Юробанк България“ АД, както следва: 5 510,58 лв.- главница; 502,61 лв.- договорна лихва за периода 13.10.2010г.24.09.2012г., вкл.; 50,58 лв.- наказателна лихва по просрочена главница за периода 13.02.2012г.- 24.09.2012г., вкл., ведно със законната лихва върху главницата от 5 510. 58 лв.

/пет хиляди петстотин и десет лева и петдесет и осем стотинки/, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК- 13.06.2013г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 513,42 лв., от които: 121,28 лв.- внесена държавна такса; 386,60 лв.- адвокатско възнаграждение и 5,54 лв.- разходи за куриер.

От данните по делото може да се заключи, че предявената претенция е допустима, тъй като ищецът има правен интерес от търсената с нея защита. В тази връзка следва да се изтъкне, че чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (в случая погасяване на правото на принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност; водещо до отпадане на процесното изпълняемо право, а именно настъпила петгодишна погасителна давност).

Уважаването на посочената искова претенция е предпоставено от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ищецът е бил осъден въз основа на несъдебно изпълнително основание да заплати сумите, предмет на издадения Изпълнителен лист от 17.06.2013г. по ч.гр.д. № 1479/2013г. по описа на РС-Благоевград; 2 / наличието на образувани въз основа на процесния ИЛ изпълнителни производства; 3/ вземанията по ИЛ са погасени по давност, и 4/ да не са извършвани изпълнителни действия, които прекъсват или спират петгодишния давностен период, респ. наличието на други обстоятелства, водещи до запазване действието и възможността за принудително осъществяване на притезанията, предмет на издадения Изпълнителен лист.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три от посочените изисквания. В тежест на ответника е да установи извършването на изпълнителни действия, които прекъсват или спират петгодишния давностен период, респ. наличието на други обстоятелства, водещи до запазване действието и възможността за принудително осъществяване на притезанията, предмет на издадения Изпълнителен лист.

Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

Безспорни са по делото следните обстоятелства:

1/ Че на 17.06.2013г. по ч.гр.д.№ 1479/2013г. по описа на РС-Благоевград бил издаден ИЛ в полза на „Юробанк България“ АД, с който ищецът К. М. Н. е бил осъден да заплати на „Юробанк България“ АД следните суми: 5 510,58 лв.- главница; 502,61 лв.- договорна лихва за периода 13.10.2010г.- 24.09.2012г., вкл.; 50,58 лв.- наказателна лихва по просрочена главница за периода 13.02.2012г.- 24.09.2012г., вкл., ведно със законната лихва върху главницата от 5 510. 58 лв. /пет хиляди петстотин и десет лева и петдесет и осем стотинки/, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК - 13.06.2013г. до окончателното й изплащане, сумата от 513,42 лв., от които :121,28 лв.- внесена държавна такса; 386,60 лв.- адвокатско възнаграждение и 5,54 лв.- разходи за 2 куриер;

2 / Гореописаните вземания произтичат от Договор за потребителски кредит № FL550012/13.09.2010г., по който ищецът К. М. Н. има качеството на кредитополучател;

3/ Въз основа на издадения в полза на „Юробанк България“ АД ИЛ е образувано на 20.08.2013г. изп.д. № 931/2013г. по описа на ЧСИ В. Т., с район на действие ОСБлагоевград;

4/ Че изп.д. № 931/2013г. по описа на ЧСИ В. Т. е прекратено;

5/ Че вземанията по процесния ИЛ от 17.06.2013г. са цедирани от „Юробанк България“ АД на ответника "ЕОС МАТРИКС" ЕООД;

6 / Че цесионерът "ЕОС МАТРИКС" ЕООД е образувал при ЧСИ В. Т. ново изп.д. № 178/2020г.

Спорно по делото е обстоятелството кое е последното извършено изпълнително действие, което е прекъснало или спряло петгодишния давностен период по чл. 110 ЗЗД.

Фактологията, значима за произнасянето по изясняване на това спорно обстоятелство се изяснява от материалите по горецитираните изпълнителни дела, копия от които са приети като писмени доказателства. Те не са оспорени от никоя от страните и от тяхното съдържание се констатира, че:

- Изпълнителният лист, посочени от ищеца, действително е бил издаден срещу него и в полза на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, за процесните вземания. Изпълнителното основание, послужило за неговото издаване, е влязла в сила заповед по чл. 417 ГПК.

- Първото изпълнително дело за събирането на вземанията по изпълнителния лист (изп.д. № 931/2013г. по описа на ЧСИ В. Т.) е започнало на 20.08.2013г., въз основа на молба, подадена от кредитора по него “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД.

- С тази молба е било поискано осъществяване на изпълнителни действия (възбрана върху недвижимо имущество, запор върху трудово възнаграждение, запор върху превозни средства), като на органа по принудителното изпълнение, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, е било възложено и сам да определя начина на изпълнението.

- На 21.09.2013г. ЧСИ В. Т. с протокол постановила образуване на изп.д.

- От страна на съдебния изпълнител са били предприети действия по проучване на имущественото състояние на длъжника (чрез справки от Агенцията по вписванията, от НАП, от КАТ-гр. Благоевград и от общ. Благоевград), и по връчване на покана за доброволно изпълнение.

- На 18.11.2013 г. до длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение.

- С поканата е насрочен опис на движими вещи в жилището на длъжника на 15.01.2014г. от 10:00 ч. в гр. Благоевград, ул. „Броди“ № 36, вх. В, ет. 4, ап. 12.

- Насроченият за 15.01.2014г. от 10:00 ч. опис на движими вещи на длъжника не се състоял поради нередовното му уведомяване.

- По изпълнително дело № 931/2013г. на 04.03.2014г. ЧСИ В. Т. е наложила възбрана върху недвижим имот, който е собственост на ищеца К. М. Н..

- Изпратената покана за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК на 05.04.2014г.

- На 07.08.2015г. взискателят “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД поискал от ЧСИ В. Т. да извършил справки в НАП за наличието на имущество, банкови сметки и трудови договори на длъжника. Съдебният изпълнител извършил исканите справки, но не открил имущество на длъжника, като не предприел изпълнителни действия.

- Първоначално заявените изпълнителни действия от взискателя (опис на движими вещи от 15.01.2014г.) не са били приложени.

- На 11.03.2016г. ответникът "ЕОС МАТРИКС" ЕООД депозирал молба по изп.д. № 931/2013г. по описа на ЧСИ В. Т., с която го е уведомил, че е сключен договор за цесия между него и “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, като вземанията по процесния ИЛ били прехвърлени на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД . С молбата поискал да бъде конституиран като взискател по изп.д., както и също така постъпващите суми по изпълнителното дело да 3 бъдели превеждани по сметка на новия кредитор "ЕОС МАТРИКС" ЕООД.

- На 28.04.2020г. новият кредитор "ЕОС МАТРИКС" ЕООД поискал на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК прекратяване на изп.д. № 931/2013г. и връщане на ИЛ.

- На 28.04.2020г. ЧСИ В. Т. издала разпореждане за приключване на изп.д. № 931/2013г. , като с приемо-предавателен протокол бил върнат на ответника "ЕОС МАТРИКС" ЕООД процесният ИЛ.

- Изпълнително действие с практически ефект по първото изп.д. № 931/2013г. по описа на ЧСИ В. Т. е била само наложената на 04.03.2014г. възбрана върху недвижим имот на длъжника.

- На 29.04.2020г. цесионерът "ЕОС МАТРИКС" ЕООД депозирал молба пред ЧСИ В. Т. молба за образуване на ново изп.д. въз основа на процесния ИЛ.

- С разпореждане от 11.05.2020г. ЧСИ В. Т. образувал изп.д. № 178/2020г. по неговия опис, като с разпореждането било постановено да се извършат действия по чл. 18 ЗЧСИ.

- На 16.07.2020г. ЧСИ В. Т. изпратил запорно съобщение до „Банка ДСК“ ЕАД, която на 30.07.2020г. с писмо уведомила съдебния изпълнител, че длъжникът няма сметки, подлежащи на запориране.

- По новото изп.д. № 178/2020г. ЧСИ В. Т. насрочила два описа на движими вещи на длъжника в жилището му, както следва: на 05.10.2020г. и на 26.07.2021г. Насрочените описи не са били извършени поради нередовното уведомяване на длъжника и поради неплащането на дължимите се авансови такси от взискателя.

- На 17.01.2022 г. ответникът "ЕОС МАТРИКС" ЕООД е депозирал молба пред съдебния изпълнител Тозева, с която поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Те-Дже Зираат Банкасъ-клон България“.

- На 31.01.2022г. ЧСИ Тозева изпратил запорно съобщение до третото задължено лице „ТеДже Зираат Банкасъ-клон България“, получено от него на 02.02.2022г.

- На 02.02.2022г. третото задължено лице „Те-Дже Зираат Банкасъ-клон България“, изпратило съобщение до ЧСИ Тозева, с което на основание чл. 508 ГПК го уведомил, че длъжникът няма банкови сметки при него.