Решение № 460 от 07.08.2026, Районен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. Враца, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря А.Л.М. като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20231420102734 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от Р. И. Т. с ЕГН ********** и адрес гр. ************ срещу първоначалните ответници Е. Д. Д. с ЕГН ********** и адрес гр. ************, Д. П. К. с ЕГН ********** и адрес с. ************ и М. П. П. с ЕГН ********** и адрес гр. ************.

След внесените от ищцата и допуснати от съда уточнения, исковата молба е предявена от Р. И. Т. с ЕГН ********** и адрес гр. ************ срещу Държавата Република България, представлявана от министъра на РРБ и от министъра на финансите, Е. Д. Д. с ЕГН ********** и адрес гр. ************, Д. П. К. с ЕГН ********** и адрес с. ************ и М. П. П. с ЕГН ********** и адрес гр.

************ искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за обявяване на нищожността, до размера от 1/2 идеална част, като сключени в противоречие със закона на следните договори: договор за покупко-продажба, за който е съставен нотариален акт № 33, т. IV, рег. № 4300, дело № 388/2020 г. на нотариус С. П. с рег. № 006 в Нотариалната камара, с който М.Д. Т. с ЕГН **********, Е. Н. Т. с ЕГН ********** и Е. Д. Д. с ЕГН ********** са продали на Д. П. К. с ЕГН ********** поземлен имот с идентификатор 501.539, за който е образуван УПИ II в квартал 59 по застроителния и регулационен план на с.

************, одобрен със заповед № 1/03.01.2011 г. на кмета на Община Криводол, с административен адрес с. ************, с площ на УПИ II 1380 кв.м., незастроен и поземлен имот с идентификатор 501.180, за който е образуван УПИ X в квартал 25 по 1 застроителния и регулационен план на с. ************, одобрен със заповед № 1/03.01.2011 г. на кмета на Община Криводол, с административен адрес с.

************, с площ на УПИ Х 834 кв.м., заедно с построените там три сгради: № 501.180.1 на два етажа, масивна жилищна сграда-еднофамилна с площ 41 кв.м., № 501.180.2 на един етаж, масивна селскостопанска сграда на един етаж с площ 13 кв.м., № 501.180.3 на един етаж, паянтова селскостопанска сграда с площ 51 кв.м. и договор за покупко-продажба, за който е съставен нотариален акт № 124, т. III, рег. № 6241, дело № 375/2021 г. на нотариус С.Б. с рег. № 482 в Нотариалната камара, с който Д. П.

К. с ЕГН ********** е продала на М. П. П. с ЕГН ********** поземлен имот с идентификатор 501.539, за който е образуван УПИ II в квартал 59 по застроителния и регулационен план на с. ************, одобрен със заповед № 1/03.01.2011 г. на кмета на Община Криводол, с административен адрес с. ************, с площ на УПИ II 1380 кв.м., незастроен и поземлен имот с идентификатор 501.180, за който е образуван УПИ X в квартал 25 по застроителния и регулационен план на с. ************, одобрен със заповед № 1/03.01.2011 г. на кмета на Община Криводол, с административен адрес с. ************, с площ на УПИ Х 834 кв.м., заедно с построените там три сгради: № 501.180.1 на два етажа, масивна жилищна сградаеднофамилна с площ 41 кв.м., № 501.180.2 на един етаж, масивна селскостопанска сграда на един етаж с площ 13 кв.м., № 501.180.3 на един етаж, паянтова селскостопанска сграда с площ 51 кв.м., както и за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК на същите два нотариални акта.

С влязло в законна сила определение № 2002 от 15.12.2023 г. съдът е прекратил на основание чл. 232 от ГПК производството по настоящото дело в частта по отношение на предявения иск за признаване за установено спрямо ответниците Е. Д.

Д., Д. П. К. и М. П. П., че ищцата Р. И. Т. е собственик на 1/2 идеална част от имотите, посочени в нотариален акт № 33, т. IV, рег. № 4300 и нотариален акт № 124, т. III, рег.

№ 6341, с административни адреси с. ************ и с. ************ и за осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху 1/2 идеална част от същите имоти, поради оттегляне на исковата молба.

С влязло в законна сила определение № 434 от 22.02.2026 г. съдът е прекратил, поради представени доказателства за отказ от наследство, производството по настоящото дело в частта по отношение на Б. М. Т. и К. М. Т..

С оглед гореизложеното, съдът приема, че ответници по делото към датата на приключване на съдебното дирене са М. П. П., Е. Д. Д., Д. П. К. и Държавата Република България.

В исковата молба се твърди, че с договор за покупко-продажба на наследствени права с рег. № 2543/07.07.2015 г. на нотариус С. П. с рег. № 006 в Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията гр. Враца с дв. вх. рег. № 4551/07.07.2015 г., 2

М.Д. Т. с ЕГН ********** и Е. Д. Д. с ЕГН ********** са продали на ищцата Р. И. Т. с ЕГН ********** наследствените си права като съвкупност от права и задължения, оставени им от наследодателя М.Е. Т. с ЕГН **********. Поддържа също, че М.Е. Т. към момента на смъртта си е бил собственик само на 1/2 идеална част от посочените в исковата молба имоти (въз основа на възмездното им придобиване като семейна имуществена общност със съпругата му Е. Н. Т. по време на брака, който впоследствие е бил прекратен с влязло в сила съдебно решение) и че не предявява претенции към останалата 1/2 идеална част от имотите. Твърди, че сделките по горепосочените нотариални актове са нищожни като противоречащи на закона поради това, че прехвърлителите по тях не са притежавали правото на собственост върху 1/2 идеална част от имотите с оглед обстоятелството, че тази идеална част е била придобита от ищцата още през 2015 г. с договора за продажба на наследство.

В подадения в срока и по реда на чл. 131 от ГПК отговор ответницата Д. К. оспорва предявените искове като процесуално допустими, но неоснователни.

Поддържа, че оспорените договори за продажба са действителни, тъй като са сключени в предвидената от закона форма и не противоречат на нормативен акт или мораториум на Народното събрание, а нотариусите при сключването на договорите са се уверили от представените им документи, че продавачите са собственици на продаваемите имоти. Излага също, твърденията на ищцата, че продавачите не са били собственици, не биха могли да доведат до нищожност на сделките, а единствено биха могли да обусловят извод за липса на вещно-транслативен ефект на сделките. Сочи, че процесните нотариални актове са за правни сделки, а не са констативни и следователно не подлежат на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК. Твърди, че договор за покупко-продажба на наследствени права с рег. № 2543/07.07.2015 г. на нотариус С. П. с рег. № 006 в Нотариалната камара не е бил вписан по партидите на процесните имоти. Прави възражение с правно основание чл. 79 от Закона за собствеността, че Е. Н. Т. е придобила по давностно владение 1/2 идеална част от процесните имоти след прекратяването на брака й с М. Т. през 1990 г., като до смъртта си през 2025 г. е живяла в имота с адрес с. ************ и е стопанисвала имота с адрес с. ************ и владението й е било несмущавано и не е било прекъсвано, включително през 2015 г.

По отношение на протоколно определение от 16.07.2026 г., с което съдът отхвърли като неоснователна подадената от ищцата молба с вх. № 14444/22.06.2026 г. на ВрРС за допускане на изменение на предявения иск:

Трайната съдебна практика приема, че правният интерес от предявяване на установителен иск е налице и когато този интерес е евентуален, а не пряк, а собственическите права на ищеца само се смущават от ответника, без да се оспорват, включително и в случаите, когато несигурността на застрашеното право или 3 правоотношение не е явна, но за нейното наличие може да се направи разумна субективна преценка, т.е. не следва да се отрече възможността на ищцата да предяви установителен иск за собственост, макар да разполага с по-силната защита, каквато дава ревандикационния иск за собственост. В случая обаче е предявен иск за обявяване на нищожността на правна сделка с предмет недвижим имот и не е възможно преминаването към установителен или осъдителен иск за собственост, които представляват изцяло нови искове, чието разглеждане би било недопустимо в рамките на вече образуваното исково производство.

С оглед гореизложеното относно неоснователността на молба с вх. № 14444/22.06.2026 г. на ВрРС за допускане на изменение на предявения иск, съдът приема, че постъпилата с вх. № 11574/22.05.2026 г. на ВрРС спогодба е с предмет, който е напълно различен от предмета на доказване по настоящото дело, като същевременно не е сключена между всички страни по делото и следователно не може да бъде одобрена в настоящото производство.

С окончателния съдебен доклад по чл. 140 от ГПК съдът указа на ищцата, че в нейна тежест е да докаже следните обстоятелства: че договор за покупко-продажба, за който е съставен нотариален акт № 33, т. IV, рег. № 4300, дело № 388/2020 г. на нотариус С. П. с рег. № 006 в Нотариалната камара и договор за покупко-продажба, за който е съставен нотариален акт № 124, т. III, рег. № 6241, дело № 375/2021 г. на нотариус С.Б. с рег. № 482 в Нотариалната камара, до размера от 1/2 идеална част, противоречат на закона поради това, че към момента на сключването им прехвърлителите по договорите не са били собственици на същата идеална част, а действителен собственик е била ищцата, както и указа на ответниците, че следва да докажат обстоятелствата, от които черпят изгодни за себе си правни последици.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:

С договор за покупко-продажба на наследствени права от 07.07.2015 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 2543/07.07.2015 г. на нотариус С. П. с рег. № 006 в Нотариалната камара, с дв. вх. рег. № 4559/07.07.2015 г. на Служба по вписванията гр. Враца, М.Д. Т. с ЕГН ********** и Е. Д. Д. с ЕГН ********** са продали на Р. И. Т., в качеството й на купувач, наследствените си права, представляващи съвкупност от права и задължения, оставени от наследодателя М.Е. Т. с ЕГН **********, бивш жител на с. ************, починал на 01.07.2015 г., за сумата от 100,00 лева за всеки един от продавачите, като сумата е изплатена лично на продавачите от купувача пред нотариуса в момента на сделката.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 126, т. I, дело № 285/1987 г. на нотариус С. К.А.Д.Н. и Н.П.П. са продали срещу задължение за гледане 4 и издръжка на дъщеря си Е. Н. Т. с ЕГН ********** поземлен имот с идентификатор 501.180, за който е образуван УПИ X в квартал 25 по застроителния и регулационен план на с. ************, одобрен със заповед № 1/03.01.2011 г. на кмета на Община Криводол, с административен адрес с. ************, с площ на УПИ Х 834 кв.м., заедно с построените там три сгради: № 501.180.1 на два етажа, масивна жилищна сграда-еднофамилна с площ 41 кв.м., № 501.180.2 на един етаж, масивна селскостопанска сграда на един етаж с площ 13 кв.м., № 501.180.3 на един етаж, паянтова селскостопанска сграда с площ 51 кв.м. и поземлен имот с идентификатор 501.539, за който е образуван УПИ II в квартал 59 по застроителния и регулационен план на с. ************, одобрен със заповед № 1/03.01.2011 г. на кмета на Община Криводол, с административен адрес с. ************, с площ на УПИ II 1380 кв.м., незастроен и поземлен имот с идентификатор 501.180, за който е образуван УПИ X в квартал 25 по застроителния и регулационен план на с. ************, одобрен със заповед № 1/03.01.2011 г. на кмета на Община Криводол, с административен адрес с.

************, с площ на УПИ Х 834 кв.м., заедно с построените там три сгради: № 501.180.1 на два етажа, масивна жилищна сграда-еднофамилна с площ 41 кв.м., № 501.180.2 на един етаж, масивна селскостопанска сграда на един етаж с площ 13 кв.м., № 501.180.3 на един етаж, паянтова селскостопанска сграда с площ 51 кв.м., като договорът е сключен по време на брака на купувачката с Д.Е. Т. (акт № 14 от 24.11.1963 г. на Кметство с. Р.), който граждански брак е прекратен по силата на решение № 181 от 16.10.1990 г. по гр. дело № 570/1990 г. на Окръжен съд гр. Враца.

Разпечатката съдържа 28 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e57d99fb-cbd4-4312-8019-a51d4883ae51