Решение № 447 от 12.11.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. ХАСКОВО, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря С. Г. Д. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20245600500788 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

Обжалвания акт

С решение №559/15. VII.2024 г. постановено по гражданско дело №946/2023 г. Районен съд-Хасково отхвърля предявения от Ю. Х. Ю., ЕГН ********** и Н. С. Ю., ЕГН **********, двамата с адрес: с.***, общ.Хасково, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“Преслав“ № 28, ет.1, офис 7, адв. И.В. от АК Хасково против А. С. М., ЕГН **********, с адрес: с.***, общ.Хасково, съдебен адрес: гр.Хасково, бул. „България“ № 142, вх.А, ет.1, адв. М.Г. от АК – Хасково, иск за съдебна делба на следния техен съсобствен недвижим имот, а именно: урегулиран поземлен имот /УПИ/ *** целия с площ 4807 кв., находящ се в кв.*** по плана на с.***, общ.Хасково, одобрен със заповед № 955/1963г., 1180/2004г. и 982/2021г., при съседи: от две страни улица, УПИ XXVI-153, 1

УПИ XXII-151, УПИ XXVIII-153 и УПИ XXV -154.

С решението се осъжда Ю. Х. Ю., ЕГН ********** и Н. С. Ю., ЕГН **********, двамата с адрес: с.***, общ.Хасково, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“Преслав“ № 28, ет.1, офис 7, адв. И.В. от АК - Хасково, да заплатят по сметка на Районен съд - Хасково сумата от 50,00 лева, представляваща държавна такса, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.

Съдът осъжда Ю. Х. Ю., ЕГН ********** и Н. С. Ю., ЕГН **********, двамата с адрес: с.***, общ.Хасково, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“Преслав“ № 28, ет.1, офис 7, адв. И.В. от АК - Хасково, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на А. С. М., ЕГН **********, с адрес: с.***, общ.Хасково, съдебен адрес: гр.Хасково, бул. „България“ № 142, вх.А, ет.1, адв. М.Г. от АК – Хасково, сумата от 2 000 лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението е постановено по предявен иск с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността Ю. Х. Ю., ЕГН ********** и Н. С. Ю., ЕГН **********, против А. С. М., ЕГН **********, с който се претендира извършването на делба на техен съсобствен недвижим имот - УПИ *** целия с площ 4807 кв., находящ се в кв.*** с.***, общ.Хасково, одобрен със заповед № 955/1963г., 1180/2004г. и 982/2021г., при съседи: от две страни улица, УПИ 26-153, УПИ 22-151, УПИ 28-153 и УПИ 25 -154.

Обстоятелства по въззива.

Ю. Х. Ю., ЕГН ********** и Н. С. Ю., ЕГН ********** са останали недоволни от постановеното решение,поради което обжалват като,необосновано, неправилно,постановено при допуснати нарушения на производствените правила,в противоречие с материалния закон,с искане същото да се отмени и да се допусне до делба процесния имот.

Решаващия мотив на съда да постанови акта си и да отхвърли исковата претенция се обосновал с решение №115/02.VII.2019 г. на ВКС по гр.дело №3211/2018 г. I г.о.,с което бил възприето,че допустимостта на делба на застроено място,в което има постройки индивидуална собственост,се преценяла с оглед състоянието на имота към разглеждането на делото за делба 2 в първата фаза на производството.

Въззивниците извеждат,че в последната практика на ВКС-определение №2282/13.V.2024 г. по гр.дело №3998/2023 г. на ВКС,1 гр.о. се приемало,че в първата фаза на делбата се решавали само въпросите относно съсобствеността,между кои лица и при какви квоти.Въпросите относно поделяемостта на имота при спазване правилата на чл.201 от ЗУТ,респ. способа на извършване на делбата се решавали само във втората фаза на делбеното производство.Според въззивниците дори да се допусната делба на имот без да се изчака приключване на започнатата административна процедура по разделяне на имота на няколко части,нямало пречка това разделяне да се съобрази във втората фаза,тъй-като тя се занимавала с поделяемостта на имотите.

Поради това и като съобразил остаряла практика на ВКС,съдът постановил неправилно решение и в разрез със закона приел,че липсвала завършена процедура по чл.201 от ЗУТ,вместо да се произнесе по въпросите за съсобствеността,имотите и титулярите.

Въззивниците сочат и че първата инстанция приела,че делба на съсобствения УПИ била недопустима,тъй-като според изискванията на чл.19 ал.I т.4 или т.5 от ЗУТ и чл.200 ал. I от ЗУТ от УПи не можели да се обособят два самостоятелни урегулирани поземлени имота,всеки с лице най-малко 12,14 или 16 метра.

Позоваването от страна на съда на чл.19 ал. I от ЗУТ било грубо нарушение на материалния закон.Видно от приетите по делото експертизи в процесния имот нямало осъществени постройки за жилищно застрояване,каквито били обект на регулацията на посочената норма.За процесния имот имала отношение нормата на чл.19 ал.VI от ЗУТ,която обаче първата инстанция не съобразила.

Неправилни били и изводите на РС-Хасково,че с оглед на установените в имота сгради би се създало недопустимо по закон разположение на две от тези сгради-северен навес за тютюн,собственост на ищците и склад за зърно,собственост на ответника,съгласно чл.35 ал.II от ЗУТ.Въззивниците извеждат,че тази норма касаела разстояние между сгради и вътрешни граници на УПИ при свободно застрояване,докато имота имал свързано застрояване.

Неправилно и първата инстанция отхвърлила искането на ищците по 3 чл.201 ал.V от ЗУТ за упражняване на контрол от съда на становището на главния архитект на общината,което било незаконосъобразно,тъй-като имота бил неподеляем на основание чл.35 ал.II от ЗУТ.Текста обаче бил относим за свободно,а не за свързано застрояване.

Въззиваемият А. С. М. извежда неоснователността на въззивната жалба с представения отговор на същата и иска потвърждаване решението на РСХасково,като правилно и законосъобразно.

Позоваването от страна на въззивниците на посочената от тях съдебна практика било некоректно,тъй-като визираното определение на ВКС предвиждало,че възможността съсобствения имот да се раздели следвало да се цени във втората фаза на делбата но при различна фактическа обстановка от процесната-предмет на разгледания с това определения случай бил незастроен съсобствен имот,а настоящия случая касаел съсобствен УПИ с налични сгради,инидивдуална собственост на страните.

Решението на съда съборазило актуалната практика на ВКС,тъй-като същата извеждала,че според чл.201 ал.II от ЗУТ поземлените имоти били неподеляеми,когато не можел да се изготви проект за разделянето им без да се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи,и без да се създават УПИ с лице и повърхност под минимално установените по закон.За поделяемостт на имоти като процесния следвало да са налични съвместно предпоставките-възможност за разделяне на имота на самостоятелни УПИ,това разделяне да не създава недопустимо по закон разположение на съществуваща сграда или разрешен строеж,след разделянето обособените УПИ да нямат лице и повърхност под минимално определените по закон.

Съобразно изложеното въззиваемият иска потвърждаване на обжалваното решение.

В съдебно заседание страните поддържат доводите и възраженията си.

Правни съображения

В рамките на задължителната проверка от страна на въззивния съд по чл.269 от ГПК се установи,че обжалваното решение е валидно и допустимо.

4

Представената въззивна жалба е израз на налично субективно право на активно легитимирани страни,породено от постановения негативен за тях правен резултат с първонистанционното решение.Ето защо същата следва да се разгледа по същество,като се прецени правилността и законосъобразността на акта на районния съд, в каквато насока са и изцяло доводите по въззивната жалба.

Решението на Районен съд-Хасково е правилно и законосъобразно като обективиран резултат и последици, постановено е при напълно изяснена фактическа обстановка,възприета изцяло от страните и от съда ,адекватно тълкуване на доказателствените средства и точно прилагане на материалния и процесуален закон спрямо установените факти..В хода на производството пред първата инстанция страните са участвали надлежно съобразно действащото законодателство в процеса и са имали възможност да упражнят адекватно наличните им процесуални права.Съдебния акт е и точно измерение на обвързващата практика на ВКС.

Безспорно по делото е,че Ю. Х. Ю. и Н. С. Ю. са съпрузи и по време на брака помежду си в режим на съпружеска имуществена общност са закупили от А. С. М. 4257/4807 ид.ч. от УПИ ***, целия с площ 4807 кв., находящ се в кв.*** по плана на с.***, общ.Хасково, одобрен със заповеди №№ 955/1963г., 1180/2004г. и 982/2021г., при съседи: от две страни улица, УПИ 26-153, УПИ 22-151, УПИ 28-153 и УПИ 25 -154, ведно с целите построени в имота навес за тютюн среден, представляващ едноетажна сграда - полумасивна конструкция на 312 кв.м. и навес за тютюн – северен, представляващ едноетажна сграда полумасивна конструкция на 272 кв.м., съгласно нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № ***, том I, рег. № ***, дело № *** г. от 21.01.2013 г. на нотариус Христина Колева с № 081 по регистъра на Нотариалната камара на РБългария, с район на действие – района на Хасковски районен съд, вписан в Служба по вписванията с вх. № ***/21.01.2013 г., акт № ***, том I, дело № *** г.

След тази сделка А. С. М. е останала собственик на 550/4807 идеални части от УПИ и на склад за зърно /навес/, съставляващ едноетажна сграда с полумасивна конструкция, със застроена площ от 270 кв.м.

Налице е възникнала съсобственост между страните по делото по отношение на описания УПИ съобразно посочените идеални

5 части.Построените сгради в този имот не са жилищни и не са съсобствени между трите лица.Съответно навес за тютюн среден, представляващ едноетажна сграда - полумасивна конструкция на 312 кв.м. и навес за тютюн – северен, представляващ едноетажна сграда -полумасивна конструкция на 272 кв.м. са съпружеска имуществена общност на Ю. Ю. и Н. Ю. ,а склад за зърно /навес/, съставляващ едноетажна сграда с полумасивна конструкция, със застроена площ от 270 кв.м. е собственост само на А. С. М.. Първите две сгради са разположени в свързано надлъжно застрояване по цялата западна граница с улицата на УПИ ***,а сградата на М. е разположена по цялата северна граница на този УПИ с УПИ *** ,като западния й край е опрян в сградата пМС2 на съпрузите,а източния й край завършва в съседния източен УПИ ***.Двете сгради на съпрузите и сградата на М. се опират една в друга под прав ъгъл.В тази насока ясно сочи представената скица по приетото заключение на вещото лице.

В случая е налице свързано застрояване между сградите,които са собственост на съсобствениците на УПИ.Тази хипотеза на собственически отношения извежда статута на терена като обща част на оформилата се хоризонтална етажна собственост,която не подлежи на делба съобразно императива на чл.38 ал.III от Закона за собствеността.Процесния случай несъмнено е обхванат от действието на Постановление № 2 от 4.V.1982 г., на Пленума на ВС,което предписва в б.“Д“ че „По съображенията, посочени в предходната б. "г", недопустима е делбата и на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици. Парцелът е общ, а сградите принадлежат на отделни собственици, които са съсобственици и на парцела.“.В тази насока е и константната практика на ВКС и досега- Решение № 481 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 979/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 192 от 26.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 409/2012 г., II г. о., ГК,Решение № 242 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1459/2010 г., II г. о., ГК.

Същевременно по делото няма положителен акт на съответната администрация по чл.201 от ЗУТ относно възможността за поделяемост на терена,съобразно представените изявления на същата.Безспорно е,че за с.*** ,Хасковска област няма одобрена и действаща кадастрална карта и кадастрални регистри за урбанизираната територия,в която попада и процесния имот.

6

Становището по чл.201 от ЗУТ от Главния архитект на Община-Хасково сочи неподеляемост на терена,обект на иска,тъй-като с представените проекти на вещото лице се създава недопустимо по закон разположение на съществуващите сгради 2 и 3,съобразно чл.35 ал.II от ЗУТ-разстоянието на нежилищните сгради до вътрешните граници на УПИ при свободно застрояване не може да бъде по-малко от 3 метра.Това становище е правилно.Безспорно е,че трите сгради съставляват свързано застрояване съобразно §5 т.22 от ДРЗУТ.При тяхното разположение обаче е налице описаната по-горе особеност-двете сгради на въззиваемите са в класическото надлъжно застрояване.Третата сграда,собственост на въззиваемата обаче е в режим на свързано застрояване със сграда пМС3 на съпрузите не надлъжно,като нейно продължение,а под прав ъгъл.Това особено разположение не изключва действието на чл.35 ал.II от ЗУТ относно свободното застрояване,тъй-като същото води отново до поставяне въпроса за отстоянията на перпендикулярните една спрямо сгради от дадената от вещото лице имотна граница,която започва от техния допир в общия имот-т.3 и завършва по права линия в т.2 навътре в УПИ.Тази граница се явява диагонал на сключения почти прав ъгъл между двете обсъждани сгради,видно от представените със заключението на вещото лице скици и трасировъчни планове.В началото на тази граница от т.3 същата е с нулево разстояние и от двете сгради пМС 2 и пМС 3 и в обозрима част по продължението си е на помалко от изискуемите три метра по закон и от двете постройки.При това особено разположение на имотната граница и конфигурацията на свързаното нежилищно застрояване следва да се прилагат изискванията за отстоянията за свободно застрояване от самата нея на двете сгради ,тъй-като се охраняват идентични права.Не би била такава хипотезата ако процесното свързано застрояване беше в класическия си надлъжен вариант,където подобни въпроси практически не могат да възникнат,тъй-като допирната равнина на сградите е и граница между имотите.Поради това и изразеното становище на главния архитект поради противоречие с чл.35 ал.II от ЗУТ относно неподеляемост е основателно.