Решение № 5494 от 12.05.2026, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Касационно административно дело 344/2026
- Вид
- Решение № 5494
- Подписан
- 12.05.2026
- В сила
- 12.05.2026
- Състав
- Милена Несторова – Дичева, Светомир Бабаков, Дарина Матеева
Други актове по делото
- Разпореждане № 1646 от 13.02.2026 · Милена Несторова – Дичева
Цитирани разпоредби
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.5 ал.4 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 5494
Пловдив, 12.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXXI Касационен състав, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА
Членове:
ДАРИНА МАТЕЕВА
СВЕТОМИР БАБАКОВ
При секретар ДАРЕНА ЙОРДАНОВА и с участието на прокурора МИРОСЛАВ ЕМИЛОВ ЙОСИФОВ като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА административно дело № 20267180700344 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл.285 ал.1 ЗИНЗС.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. М. Р., [ЕГН], чрез адв.Х., срещу решение № 538 от 15.01.2026 г. по адм.дело № 1441/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Твърди се обжалваното решение да е неправилно и необосновано, поради това, че не е съобразено с действителните вреди, които касаторът е претърпял при престоите си в Затвора Пловдив и Арест Пловдив.
Според изложеното в жалбата, следва напълно да се кредитират свидетелските показания на св.П., който има преки и непосредствени впечатления от условията, при които касаторът е живял по време на процесните периоди в Затвора Пловдив.
Сочи се, че от събраните по делото доказателства се установява, че са налице посочените в исковата молба нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, което прави обжалваното решение незаконосъобразно и неправилно.
В крайна сметка се иска да бъде отменено изцяло решение № 538 от 15.01.2026 г. по адм.дело № 1441/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, като се присъди обезщетение в пълния претендиран размер съобразно процесните периоди в Затвора Пловдив и Арест Пловдив и да се уважи изцяло исковата претенция.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, редовно призована, не изпраща представител. Чрез процесуалният представител ст. юриск. Ч. е депозиран писмен отговор по касационната жалба, в който се излагат доводи за нейната неоснователност и моли съда да я остави без уважение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на подадената касационна жалба.
Административен съд-Пловдив, XXХI състав, като разгледа, поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и доводите по тях, намира за установено следното:
Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно, подадена е в срок, поради което е ДОПУСТИМА за разглеждане по същество.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството е по искова молба на Б. М. Р. срещу ГДИН.
С обжалваното решение е прекратено производството по адм.д.№ 1441/2025г. на Административен съд Пловдив в частта, в която Б. М. Р. е предявил против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"-София искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на поставяне при неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода/задържането под стража в Затвора Пловдив и в Ареста Пловдив: -за периода от 10.07.2020г. до 28.04.2023г. вкл.; -за периода от 08.07.2023г. до 04.09.2023г. вкл.; -за периода от 23.05.2023г. до 08.07.2023г. вкл. и е отхвърлил предявеният от Б. М. Р. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"-София иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв./10225,84 евро/ в резултат на поставяне при неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пловдив за периода от 28.04.2023 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.07.2025г. до окончателното изплащане. Отхвърлен е и предявеният от Б. М. Р. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"-София иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. /7669,38 евро/ в резултат на поставяне при неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пловдив за периода от 04.09.2023 г. до 18.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.07.2025г. до окончателното изплащане. Отхвърлен е и предявеният от Б. М. Р. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"-София иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева /2556,46 евро/ в резултат на поставяне при неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Ареста Пловдив за периода от 09.05.2023 г. до 22.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.07.2025г. до окончателното изплащане.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора, вкл. е разпитан искания от касатора свидетел П.. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка.
С обжалваното решение съдът, след обсъждане на събраните по делото доказателства и анализ на чл.284 от ЗИНЗС е стигнал до извод, че така предявените искове са неоснователни.
За да стигне до този резултат, решаващият съд е заключил, че не се установяват и доказван твърдените нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, при което на лицето не следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Доколкото не е осъществено доказване на твърдените нарушения правилно са отхвърлени от съда претендираните обезщетения.
Решението на съда е валидно, допустимо и правилно.
Видно от мотивите на съдебния акт, първоинстанционният съд е приложил изцяло стандартите на ЕКПЧ. В случая, съдът е процедирал правилно, като е приложил както нормата на чл.284 от ЗИНЗС, така и нормата на чл.3 от ЕКПЧ – разпоредба от международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от тази на българския закон /чл.5 ал.4 от КРБ/, а за защита на основните права е приложил стандартите, установени в практиката по чл.3 на ЕКПЧ, макар и да не ги е посочил изрично.
С оглед изложеното, като взе предвид, че решаващият съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл.3 от ЕКПЧ по отношение на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че съдът е постановил решението си изцяло в съответствие с материалния закон, без наличие на нарушение на съдопроизводствените правила.
Доводите, наведени в касационната жалба, освен, че носят бланкетен характер и не коментират никакви конкретни за случая факти, са идентични с възраженията, изложени в първоинстаннционното производство, като съдът е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Настоящият съдебен състав намира, че правилно съдът е преценил показанията на свидетеля П. в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото. Доколкото в свидетелските показания на П. се съдържат данни за условията в килиите от страна на ГДИН са налице ангажирани писмени справки, с които според настоящия съдебен състав, страната е успяла да обори твърденията на П. относно спорните обстоятелства.
По отношение на наличието на хлебарки и дървеници, според касационната инстанция в обжалваното решение правилно се приема, че от страна на затворническата администрация са представени достатъчно доказателства относно предприети действия по дезинфекция и дератизация на помещенията, обитавани от затворника. В хода на първоинстанционното производство са представени протоколи за ДДД обработка в Затвора Пловдив за извършени по график ДДД обработки против хлебарки и дървеници, съставени на съответните дати, на които е била осъществена обработката. Видно от тях е извършена цялостна дезинсекция на общи помещения – килии, вишки, дюшеци, кухня, стени, бани шкафчета, коридори, без установени наличия на вредители. Обработката е механична и биоцидна и е била срещу хлебарки, бълхи, дървеници, мишки и плъхове. Явно задълженията на изпълнителя по договора са изпълнявани регулярно за процесните период и е направено необходимото и изискуемо от ответника.
От друга страна, съгласно разпоредбата на чл.21 ал.2 от ППЗИНЗС, а видно и от справките на длъжностните лица на затворническата администрация, поддържането на хигиената в помещенията е задължение на лишените от свобода. Предвид горното, не може да се обоснове извод за поставяне на ищеца в неблагоприятни условия от посочения вид, по смисъл на чл.3 от ЗИНЗС, при положение, че от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по дезинсекция и дератизация, което изключва наличието на незаконосъобразно бездействие.
Що се отнася до другите наведени основания за неправилност на решението на първоинстанционния съд, настоящата инстанция намира, че нови доказателства в тази насока не се представят.
Предвид горното настоящият състав намира за неоснователна касационната жалба.
По изложените съображения решението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Неоснователно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Нормите на чл.286 ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл.78 ал.3 от ГПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XXХI касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 538 от 15.01.2026 г. по адм.дело № 1441/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: