Акт от 09.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3759 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20261110209523 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от „С. Ю.С.“ ООД, чрез адв. Б. срещу наказателно постановление № ******************, издадено от директора на Д „Инспекция по труда” Софийска област, към ГИТ с което на „С. Ю. С.“ ООД, в качеството на работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 800 евро за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.

В подадената жалба се оспорват фактическите констатации в акта.

Твърди се, че неправилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Твърди се, че неправилно е определен размер на имуществена санкция. Иска се от съда да отмени издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Въззиваемата страна се представлява от юрк.Г., която иска от съда да потвърди атакуваното наказателно постановление. Счита, че нарушението е несъмнено установено, а административното наказание е правилно 1 определено. Претендира разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.02.2026г. е връчен протокол за извършена проверка на дружеството „СОЛАР ЮРО СИСТЕМ“ ООД, в който протокол са констатирани нарушения на трудовото законодателство и дадени задължителни предписания за изпълнението им. Дадено е задължително предписание за дружеството под № 17, а именно дружеството да изплати на В. С. А. уговорено трудово възнаграждение за месец декември 2025г. уговорено трудово възнаграждение. Срокът за изпълнение на даденото предписание бил двадесет и пет дни след получаване на протокола.

На 16.03.2026г., момента на приключване на проверката, било установено, че дружеството не е изпълнило задължителното предписание, дадено при предходна такава. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.415 от КТ. Свидетелката Е. А. съставила АУАН, в който описала констатациите си и дала правна квалификация на нарушението.

Актът бил връчен.

Посочено е, че нарушението е извършено на 10.03.2026г..

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което при същото словесно описание и правна квалификация на нарушението на „С. Ю.С.“ ООД е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 800 евро.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите на основание чл 283 НПК писмени доказателства-заповед, протоколи за извършени проверки, декларация, пълномощно, служебни бележки, както и въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св. Е. Аврамова.

Гореизброените доказателства не съдържат противоречия и несъответствия помежду си, с оглед на което и съдът ги кредитира в цялост.

Изложеното от св. Аврамова е хронологично, последователно и в пълнота възпроизвеждащо пред съда начина на осъществяване на проверката, наличието на предходно дадено предписание и изтеклия срок на същото. В 2 синхрон с изведеното от свидетеля е въведеното в протоколите за проверка на обекта на контрол, а именно дружеството на жалбоподателя. Видно е от представените констативни протоколи за проверка, че при предходна проверка е била констатирана необходимостта да се изплати на посоченото лице уговореното трудово възнаграждение за месец декември 2025г. и именно в тази насока контролният орган е дал задължително предписание, като точно е определил срокът за изпълнението му. По делото липсват доказателства, от които да се установи изпълнението на предписанието в срок.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган.

При описанието на нарушението в АУАН са посочени всички елементи от състава на нарушението.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, като формата на изпълнителното деяние - действие или бездействие зависи от съдържанието на предписанието. В случая се касае за бездействие, тъй като не е изпълненото задължително предписание изискващо активно поведение.

Неизпълнението на предписанието е юридически факт, пораждащ административно-наказателната отговорност на неговия адресат.

От събраните по делото доказателства се установи, че предписанието не е било изпълнено и на 10.03.2026г. е осъществено нарушението, с оглед на което и са налице всички законови предпоставки за носене от страна на жалбоподателя на административно-наказателна отговорност.

Тъй като се касае за ангажиране на административно-наказателна 3 отговорност на юридическо лице, не следва да се обсъжда въпросът за субективната страна, тъй като се ангажира обективна отговорност.

Административно-наказващият орган правилно е определил приложимостта на разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ и наложил имуществена санкция в размер от 800 евро, явяващ се адекватен на вида и тежестта на извършеното нарушение, пропорционален на степеннта на негативна относимост на същото към закриляните общестевни отношения, поради което размерът й не следва да се редуцира.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, касаещ незаконосъобразност на наложеното наказание. Видът на същото – имуществена санкция и размер за въведени в правната норма. Приложимия ЗВЕ ясно са посочени принципи и правила за превалутиране, така щото в конкретната хипотеза за субекта на отговорността е ясно какво по вид и съответно размер административно наказание е наложено и съобразно какви правила.

Следва да се отчете, че случаят не разкрива признаците на маловажен такъв. Същото не сочи на обстоятелства, определящи го като такова с по-ниска степен за засягане на регулираните общестевни отношения, съобразно други нарушения от този вид.

Дружеството предвид изхода на делото следва да заплати в полза на Д ИТ – София област сумата от 66.47 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН, Софийски районен съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № *********************г., издадено от директора на Д „Инспекция по труда” Софийска област, към ГИТ с което на „С. Ю.С.“ ООД, в качеството на работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 800 евро за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.

4

ОСЪЖДА „СМАРТ САЙБЕР“ ЕООД да заплати в полза на Д „Инспекция по труда” София област, сумата от 66.47 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

София в 14-дневен срок от датата на получаване от страните на съобщението, че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5