Решение № 7343 от 09.11.2012, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№............./……...........2012г., гр. С.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, VІІ състав, в публичното заседание на девети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА при участието на секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдия Е. Андреева гр.дело № 4505 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по делото е образувано по искова молба от П.Б.В., ЕГН ********** ***, срещу Б.П.В., ЕГН ********** и Л.С.В., ЕГН **********, и двамата от гр. С., кв.”С.Р.” бл.*** ет.*, ап.*, с правно основание на иска чл.26 ал.1 т.3 от ЗЗД за обявяване на нищожност на договора за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № **, том ІV, рег.№ 21104, дело № 608/2007г. на нотариус Б.Я., поради противоречие с добрите нрави, обективно евентуално съединен с иск с правно основание чл.29 от ЗЗД – за унищожаване на същия договор, поради сключването му при измама и иск с правно основание чл.31 ал.1 от ЗЗД – за унищожаване на горепосочения договор, поради невъзможност на лицето да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

В исковата молба и уточняващите същата молби се твърди, че ответникът , при условията на чл.38 от ЗЗД е продал сам на себе си жилището на баба си З.М. В., като в противоречие с добрите нрави е извършил морално укорими действия, целящи да лишат баща му/ищеца/ и леля му от законните им наследствени права върху апартамента, као се поддържа, че поради наличието на тези обстоятелства договорът за покупко-продажба се явява нишожен, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД. Твърди се, че е налице измама, тъй като прехвърлителката умишлено е била подведена от своя внук за характера на документа, който подписва без същата да съзнава правните последици от това, като се поддържа, че определената в нотариалния акт цена не е била плащана от ответника преди сделката, поради което и в условията на евентуалност, се прави искане договорът да бъде унищожен. Излага се че към датата на подписване на пълномощното – 01.08.2007г., прехвърлителката е била недееспособна, като до смъртта си същата не е осъзнавала факта, че е продала апартамента на своя внук и че е получила пари за това. По време на продажбата прехвърлителката е била на 93 години и от около две години преди това е страдала от развиваща се тежка склероза, оплаквала се е от отслабено зрение и слух, обща физическа отпадналост. Твърди се, че същата не е разбирала значението и последствията от действията си, като след датата на сделката прехвърлитлката не е споменавала пред сина си и други лица, че се е разпоредила с имота.

В съдебно заседание предявените главен и евентуални искове се поддържат от ищеца и пълномощника му, като се претендира и присъждане на сторените по делото разноски. Подробни съображения за основателността им са изложени в писмена защита вх.№ 105876/18.10.2012г.

Ответниците Б.П.В. и Л.С.В. са депозирали в срок отговори на исковата молба, в които оспорват предявените искове, като съображения за неоснователността им са развити в пледоарията на процесуалния им представител след даване на ход на делото по същество.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид твърденията в исковата молба и възраженията на ответниците, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от нот.акт № 0**, том ІV, рег.№

21104, дело № 608/2007г. на нотариус Б.Я. е, че на 01.08.2007г. ответникът Б.П.В. лично и като пълномощник на З.М. В. ***, надлежно упълномощен с Пълномощно рег.№ 21102 от 01.08.2007г. на помощник-нотариус Г.Н. при нотариус Б.Я. с район на действие СРС, рег.№ 258 на Нотариалната камара, действащ при условията на чл.38 от ЗЗД е придобил чрез правна сделка покупко-продажба правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент № 8, находящ се в гр. С., Столична община, Район „Л.”, ул.”Ч.В.”/стара ул.”Г.Т.”/, в жилищен блок № **, на І етаж, състоящ се от: две стаи, кухня, столова и други сервизни помещения, с площ от 70 кв.м., при граници: изток – апартамент М.Л., запад – двор, север – двор, юг – двор, отгоре – държавен апартамент, отдолу – мазета, заедно с Мазе № 8, без отбелязана площ и съседи по документ за собственост, заедно с 1,787% ид.ч. от общите части на сградата и с отстъпено право на строеж върху мястото, за сумата от 49 400лв., която сума Продавачът е получил предварително и напълно от Купувача, преди подписване на договора. Съгласно отразеното в нот.акт данъчната оценка на имота е 49 390,20лв., като продавачът З.М. В. си запазва правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху продавания недвижим имот.

От приложеното към изисканото и представено в заверено за вярност копие от нот.дело № 608/2007г. на нотариална кантора „Б.Я.” пълномощно рег.№ 21102/01.08.2007г., заверено от нотариус Б.Я. извън нотариалната кантора, се установява, че със същото З.М. В. ***, ЕГН **********, с л.к.№ ********, изд.

На ********. от МВР – С., с постоянен адрес: гр. С., ул.”Ч.В.” № **, ет.*, ап.* е упълномощила внука си Б.П.В. ***, с ЕГН **********, с л.к.№ ********, изд. На ********. от МВР- С., с постоянен адрес: гр. С., ж.к.”С.Р.”, бл.***, ет.2, ап.4, да я представлява пред нотариус Б.Я. с район на действие СРС, рег.№ 258 на Нотариалната камара, като продаде сам на себе си, договаряйки на основание чл.38 от ЗЗД, собствения й недвижимия имот, описан по същия начин като в горепосочения нот.акт, като прехвърлителката си запази правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху продавания недвижим имот, за сумата от 49 400лв., която е получила предварително и напълно от упълномощеното лице. Със същото пълномощно З.М. В. е упълномощила ответника по настоящото дело да подпише от нейно име нотариалния акт за описания в пълномощното недвижим имот.

В съдебно заседание от 06.03.2012г. съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че З.М. В. е упражнила правото си на глас в проведените избори за общински съветници и кметове и за евродепутати през 2007г., като и свид.П., живуща в същия блок като прехвърлителката в показанията си заявява, че заедно с нея са ходили да гласуват на изборите за народни представители и за президент.

Показанията на свид. П. съдът изцяло кредитира, доколкото същата не е заинтересована от изхода на делото и има непосредствени впечатления от състоянието на З.М. В.. Видно от същите показания, двете ежедневно са контактували, а прехвърлителката е била интелигентна и много приятен събеседник, грижела се за себе си, пиела витамини и се поддържала, сама си пазарувала и около три години преди смъртта й свидетелката я е виждала да излиза сама от апартамента и блока. Според свидетелката взаимоотношенията със снаха й/съпругата на ищеца/ и внучката й не били добри, като последната я обиждала, а З. не смеела да си покани гости вкъщи когато те са там. Споделила й, че е написала завещание и че иска жилището си да остави на своя внук/ответника/, който често идвал при баба си, носел й плодове и други продукти.

По делото е представено заверено за вярност копие от саморъчно завещание, справка с оригинала на което е направен от съда и е установена тяхната идентичност. Същото е от дата 09.10.2002г., като в него е заявена волята на З.М. В. нейния внук Б.П.В. да получи разполагаемата част от имуществото й. Този документ е оспорен от ищеца по делото, като е открито производство по оспорване авторството на документа, но доказателства не са ангажирани по делото, поради което и съдът не го взема предвид като релевнтно за спора относно намеренията на прехвърлителката.

От показанията на свид.Ч., който е живял няколко месеца в жилището на прехвърлителката – откъм месец септември 2007г. докъм месец април 2008г./ в период, близък до датата на изповядване на сделката и упълномощаването на ответника/ и има непосредствени впечатления от състоянието на З.М. В., а и е незаинтересован от изхода на спора, поради което съдът изцяло кредитира показанията му, се установява, че двамата са разговаряли ежедневно, вкл. за управляващата партия, като тя е говорела спокойно и нормално. Свидетелят я е виждал да се разхожда около блока сама с чанта в ръка, да полива саксиите във входа. Свидетелят е категоричен, че тя сама се е обслужвала, готвела си е също сама и си е служела сама с всички електроуреди.

От показанията на свид. С. не се установява какво е било психическото състояние на прехвърлителката към датата на изповядване на сделката, поради което и съдът не ги взема предвид. Свид. К. в показанията си заявява, че е ходила през 2007г. в дома на З.М. В., която не е могла да познае нито нея, нито внучката й. Свидетелката заявява, че много се е говорело, че Зора вече не е в състояние да се оправя сама и е опасна сама за себе си, но доколкото същата няма непосредствени впечатления, а епизодични такива от състоянието й, съдът не кредитира тези показания.

Видно от показанията на свид.Д., който е личен лекар на ищеца, същият многократно е преглеждал майка му, като през 2007г. тя е имала бронхит, сърдечна недостатъчност, появил се и силен дементен синдром – без свидетелят да уточнява кои действия на прегледаната му дават основания да прави този извод. Свидетелят има впечатления от психичното състояние на прехвърлителката от м.май 2008г., когато тя е направила инфекция „червен вятър” и състоянието й е било такова, че не е било възможно да се контактува с нея – с нея се осъществявал много труден контакт, на моменти е била дезориентирана, не била ориентирана и за своята личност, а година преди смъртта й дори не го познавала.

От показанията на свид.А., изготвил съдебно-психиатрична консултация, приложена към исковата молба, която обаче не е годно доказателство, което да може да бъде взето предвид от съда, се установява, че той е психиатър в медицински център”С.Т.”. Същият е видял прехвърлителката за първи път на 07.08.2008г./година след прехвърлителната сделка/ и при извършената консултация за психичното й здраве е констатирал, че е налице тежка деменция, с тежък интелектуален и мисловен дефицит, като дори не познавала сина си. Свидетелят заявява, че такъв процес от гледна точка на медицината протича много години.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-психиатрична експертиза /послесмъртна/, изготвено от в.л. д-р А., се установява, че ако се вземат предвид всички свидетелски показания и приетите по делото медицински документи, отнасящи се до психичното състояние на осв. З.М. В., починала на 94 години от гр. С./такива, освен съдебно-психиатричната консултация, която не следва да се счита като доказателство по делото, няма/, медицинската логика сочи, че най-вероятно преди 01.08.2007г. и на посочения ден същата е страдала от съдова деменция – тежка степен, както е било преценено след последвалите консултации 11 месеца по-късно. Заключението е дадено като вероятно.

Видно от заключението на допълнителната съдебно-психиатрична експертиза/СПЕ/ и обсъждането, направено от експерта е, че ако се кредитират показанията на свидетелите К., Стаматов, А., Д., кореспондиращи с приетите по делото медицински документи, отнасящи се за психичното състояние на осв. З.М. В./такива по делото липсват, предвид изложеното по-горе по отношение съдебно-психиатричната консултация, приложена към исковата молба/, починала на 94 години от гр. С. медицинската логика сочи, че най-вероятно преди 01.08.2007г. и на посочения ден същата е страдала от съдова деменция – тежка степен, както е било преценено след последвалите консултации 11 месеца по-късно, както и че ако съдът даде вяра само на показанията на свидетелите П. и Ч., следва да се приеме, че най-вероятно преди 01.08.2007г. и на посочения ден същата е била със запазени психически годности и тежката степен на деменция при нея се е развила през следващите 11 месеца. Вещото лице дава заключение, че от медицинска гледна точка това допускане е малко вероятно, а и не е подплатено с никаква медицинска документация.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Законово допустимо е договаряне сам със себе си, ако такива права са предоставени с пълномощното – чл.38 ал.1 от ЗЗД, какъвто е настоящият случай, като липсва законова забрана нотариалното удостоверяване на полагането на подписа върху пълномощното да бъде извършено извън нотариалната кантора.