Решение № 757 от 20.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 757 гр. Пловдив, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20255330112186 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД – гр. София, против Й. П. С. от с. С., обл. П., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.99 ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, а именно: сумата от 3271,73 евро (с левова равностойност 6398,95 лв.), представляваща главница по договор за банкова кредит № **** от ****г., сключен между ответника и „Първа инвестицоинна банка“ АД, вземанията по който по прехвърлени на ищеца с договор за цесия от **** г.; сумата от 407,44 евро (с левова равностойност 796,88 лв.) – договорна възнаградителна лихва, начислена съгласно чл.4 от договора, за периода от 12.05.2022 г. до 02.04.2024 г.; сумата от 543,85 евро (с левова равностойност 1063,67 лв.) – лихва за забава за периода от 02.04.2024 г. до 02.05.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда – **** г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД и ответника е сключен договор за банкова кредит № *** от ****г., при общи условия, по силата на който на кредитополучателя е предоставена в заем сумата от 8000 лв., като била уговорена и годишна лихва в размер на 9,6%, считано от отпускане на кредита до **** г., а след тази дата – годишна лихва в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на СЛП на банката, увеличен с надбавка от 8,84 пункта, като към датата на сключване на договора за кредит СЛП е 0,76 % годишно.

Посочва, че кредитът следвало да се върне на 120 месечни погасителни вноски, с краен срок на погасяване – **** г., подробно описани по размер и падежи в погасителния план. Сочи, че към сключване на договора ГПР бил 10,18 %, а общата дължима сума възлизала на 12540,89 лв. Поддържа, че банката изпълнила задължението си да предостави заемната сума от длъжника, но последният не изпълнявал изцяло и в срок задълженията си по кредита, преустановил плащанията си и изпаднал в забава, като падежът на първата просрочена вноска настъпил на *** г.

1

Излага твърдения, че е придобил процесните вземания от банката по силата на договор за цесия от**** г., индивидуализирани съгласно приложение № 1 към договора. Сочи, че цедентът го упълномощил да уведоми длъжника за извършената цесия по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД, като уведомлението било получено от съпругата на ответника. Излага твърдения, че е обявил кредита за предсрочно изискуем, като на *** г. изпратил съобщение за този факт на длъжника, което не било получено от него.

Въпреки това, поддържа, че е налице фингирано връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост съгласно чл.15 от договора за кредит. Сочи, че е подал заявление по чл.410 ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение, но същото било отхвърлено с разпореждане № **** г., по ч.гр.д. № ***** г., ПРС, *** гр.с., поради което предявява настоящите искове по реда на чл.415, ал.1, т.3 ГПК, моли за тяхното уважаване и присъждане на сторените разноски, в това число и за заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Й. П.

С.. Същият не се явява в откритото съдебно заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът е уведомен за последиците на чл.238 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Предявените осъдителни искове са по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.99 ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, след отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с разпореждане № **** г., постановено по ч.гр.д. № *** по описа за *** г. на РС Пловдив, ** гр.с. С посочения съдебен акт съдът е дал указания на заявителя в едномесечен срок от уведомяването да предяви осъдителен иск за процесните вземания. В указания срок са предявени настоящите осъдителни искове.

Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищцовото дружество с писмено становище от ****г. преди датата на откритото съдебно заседание прави искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание чрез лице от домашните съгласно да получи съобщението – л.68 от делото.

Препис от исковата молба също е връчен на ответника чрез лице от домашните съгласно чл.46, ал.2 ГПК – л.54 от делото.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените искове да се уважат. Като законна последица от уважаването на исковете е присъждането на законна лихва върху главницата от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – ***** г., до окончателното изплащане на вземането.

По отношение на разноските:

2

При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна за заплатена държавна такса в размер на 58,39 евро, както и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 евро, или общо 258,39 евро. Следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за държавна такса от 114,17 евро, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Така мотивиран, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА Й. П. С., ЕГН: **********, адрес: село С., ул. „Й. Н.“ № 17 да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 109-115, бизнес сграда „ТАО”, ет.6, по предявените искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.99 ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следните суми, а именно: сумата от 3271,73 евро (с левова равностойност 6398,95 лв.), представляваща главница по договор за банкова кредит № **** от *** г., сключен между ответника и „Първа инвестицоинна банка“ АД, вземанията по който по прехвърлени на ищеца с договор за цесия от *** г.; сумата от 407,44 евро (с левова равностойност 796,88 лв.) – договорна възнаградителна лихва, начислена съгласно чл.4 от договора, за периода от 12.05.2022 г. до 02.04.2024 г.; сумата от 543,85 евро (с левова равностойност 1063,67 лв.) – лихва за забава за периода от 02.04.2024 г. до 02.05.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда – *** г., до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 258,39 евро (двеста петдесет и осем евро и тридесет и девет евроцента) – разноски пред първата инстанция за ДТ и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 114,17 евро (сто и четиринадесет евро и седемнадесет евроцента) – разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № *** по описа за ***г. на РС Пловдив, ***гр.с.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Препис от решението да се изпрати на РС Пловдив, ** гр.с., ведно с приложеното за послужване ч.гр.д. №*** по описа за ** г.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3