Решение № 230 от 17.07.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Враца, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20231420200125 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящето съдебно производство е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е второ по ред, след като със съответно определение на ВКС по реда на чл.43,т.3 НПК е извършена промяна на местната подсъдност, с изпращане на ВРС за разглеждане на НАХД№1241/22 г. по описа на РС-Монтана. На свой ред това първоначално НАХ дело е образувано по жалба на И. Ц.

К. от гр.Б.град против НП№22-0996-000431/08.04.2022 г. на Началник сектор към ОДМВРМонтана, сектор „ПП”-Монтана, с което за извършено нарушение по чл.174, ал.3,пр.1 ЗДвП и на същото основание, на жалбоподателя е наложено административно наказание -глоба от 2000.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца. В жалбата, поддържана и в с.з., се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП, поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. На тази база и се отправя искане за отмяна на НП.

Ответната страна, редовно призована не е ангажирала представител и становище по жалбата.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице в законово установения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН.Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

На 06.03.22 г. около 03.20 ч., в гр.Монтана, на бул.“Трети март“, полицейските 1 служители към сектор „ПП“-Монтана-св.В.В. и св.П.П. спрели за проверка т.а.”Фолксфаген” с рег.№******, управляван от настоящият жалбоподател. Поводът за спирането на автомобила бил забелязана от полицейските служители техническа неизправност на автомобила. В хода на последващата проверка и поради усетен от полицейските служители мирис на алкохол, водачът-настоящ жалбоподател бил приканен за тестване с техническо следство “Алкотест Дрегер 7510”. Водачът отказал такова тестване, поради което и на място срещу него е съставен АУАН№567332/06.03.22 г. за извършено административно нарушение по чл.174, ал.3,пр.1 ЗДвП, подписан и връчен на жалбоподателя без възражения.

Едновременно с АУАН е издаден и талон за медицинско изследване, с вписан изначален отказ за тестване с техническо средство, също подписан от жалбоподателя без възражения.

На 08.04.22 г., въз основа на горепосочения АУАН и при липса на подадени възражения против АУАН, е издадено и обжалваното НП, с което за извършеното нарушение по чл.174, ал.3,пр.1 ЗДвП и на същото основание, жалбоподателят е санкциониран с глоба от 2000.00 лв. и лишаване от правоуправление за срок от 24 месеца.

Изложената до тук фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички налични доказателствени източници по делото- св.показания на актосъставителя В.В. и очевидеца П.П., подкрепени и от останалите материали от приложената административна преписка-АУАН, НП, талон за медицинско изследване, справка за нарушител и др. Както се посочи по-горе, в случая жалбоподателят също не оспорва конкретни факти относно нарушението и неговото констатиране, поради което и не се налага по-подробно обсъждане на горепосочените доказателствени източници.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съдът не констатира допуснати при съставяне на АУАН и НП процесуални нарушения от категорията на съществените и представляващи формално основание за отмяна на НП. АУАН и НП са съставени от компетентни органи, съгласно приложените по делото заповеди и в сроковете по чл.34 ЗАНН.Същите съдържат и всички задължителни реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 ЗАНН. В тази насока не се споделя никое от възраженията на жалбоподателя за налични процесуални нарушения, свързани със съдържанието на АУАН и НП, а именно:

1.Действително в АУАН и в НП са посочени два различни часа, свързани с извършената проверка на процесното МПС на 06.03.22 г., съответно в „03.20 ч.“ и в „03.40 ч.“, но видно от цялостното съдържание на двата акта и съгласно изложените в тях фактически констатации, става ясно и недвусмислено, че първият посочен час е този на констатираното първоначално управление на процесното МПС и спиране на водача му за проверка, а вторият- този на последващо извършения в хода на проверката съставомерен отказ за употреба на алкохол. В този смисъл и не е налице противоречие и неяснота относно времето на извършване на нарушението, едновременно като съставомерен обективен елемент на нарушението, а от друга –като задължителен реквизит на АУАН и НП, съобразно чл.42, т.3 и чл.57, ал.1,т.5 ЗАНН.Отделен е въпроса, че с оглед спецификите на конкретното 2 нарушение, времева разлика от около 10-на минути, дори при налично противоречие, няма как да се приеме, че съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя да разбере за какво конкретно нарушение е обвинен;

2.Все във връзка с цялостното съдържание на процесните АУАН и НП, изложените в тях конкретни фактически констатации и дадена цифрова квалификация на нарушението, няма никаво съмнение, че в случая жалбоподателят е административно обвинен и санкциониран за нарушение по чл.174, ал.3,пр.1 ЗДвП.,т.е. за отказ за изпробване за употреба на алкохол, а не за отказ за употреба на наркотични вещества, като втора алтернатива на изпълнителното деяние по чл.174, ал.1,пр.2 ЗДвП. Между впрочем, това изрично е конкретизирано от АНО в процесното НП, видно от частта на правното основание за налагане на административните наказания. Ето защо и това възражение на жалбоподателя, се явява неоснователно.

От материално-правна страна, процесното НП също се явява напълно правилно и обосновано. По делото безспорно се установи, че на инкриминираните време и място, жалбоподателят е управлявал МПС, като след спирането му и извършената му надлежно полицейска проверка, е отказал тестване с техническо средство за употреба на алкохол. С това е осъществил от обективна и субективна страна нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП, за което следва да понесе съответна административно –наказателна отговорност.

Наложените с обжалваното НП административни наказания са правилно наложени в абсолютните им видове и размери, поради което и като краен резултат, обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло.

В случая от бюджетните средства на ВРС са направени служебно разноски, свързани с явяването на св.П.П. /пътни разноски/ в размер на 9.05 лв. в с.з. на 01.03.23 г. Предвид изхода от делото и на основание чл.189, ал.3 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, въпросните разноски следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя, ведно и с тези за служебно издаване на изпълнителен лист.

При горните съображения и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП№ 22-0966-000431/08.04.2022 г. на Началник сектор към ОДМВРМонтана, сектор „ПП”-Монтана, с което на И. Ц. К. от гр.Б.град, с ЕГН:**********, са наложени административни наказания глоба в размер на 2000.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3,пр.1 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП.

ОСЪЖДА И. Ц. К. от гр.Б.град, с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС сумата от 9.05 лв.-деловодни разноски, както и сумата от 5.00 лв.-държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 143 дневен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

4