Решение № 488 от 29.05.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. Стара Загора, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова в присъствието на прокурора И. Т. Р. като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело № 20245530100142 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно осн. чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.6 §1 от ЕКЗПЧ, и чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът Д. А. Д., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че откакто е навършил пълнолетие, е служил в Българската армия, като има чин „Капитан“. От 1995 година служил във военно формирование 26 940 - Стара Загора, а от 01.07.2011г. заемал длъжност Началник участък „Изпитване на артилерийски системи и боеприпаси за тях в ЦАТИП на ПИОБВВПИОИ.

Многократно бил награждаван по време на службата си.

На 19.11.2018г. по време на изпитване на якостта на военно изделие РПГ 8 Warrior се случил трагичен инцидент, заради който негов колега и приятел - цивилен служител В. М., пострадал тежко, като му била причинена слепота на едното око. На място пристигнала военна полиция като било образувано ДП № 72/2018г., по описа на ВОП - Пловдив, което впоследствие било предадено за продължаване на действията по разследването на следовател С. Й. от ТП Стара Загора към следствен отдел при ВОП Пловдив. Малко след инцидента- в началото на 2019 година, въпреки наличните данни за отговорност на други лица, ищецът, с постановление за привличане на обвиняем по чл. 219 НПК, бил привлечен като обвиняем за 1 причиняването на тежка телесна повреда по непредпазливост на В. М. престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 вр. чл. 128, ал. 1 от НК.

Първоначално, ищецът по повод защитата си, ангажирал един адвокат П. Х., на когото платил 800 лева за първото привличане като обвиняем. Тъй като адвокатът не успял да му обясни в какво точно е обвинен, ищецът ангажирал още адвокати – адв. Д. М., на когото платил 1 500 лева, адв. Д. С., на когото платил 1 600 лева, и адв. В. В., на когото не платил хонорар, защото били роднини. Общият размер на платените от ищеца разходи за адвокати бил 3 900 лева.

По време на безкрайното за ищеца досъдебно производство имал поне пет постановления за привличане на обвиняем, нито едно от които разбираемо. Счита, че Полковник Й., в израз на безкрайното си правно безсилие решил да му вмени отговорност, че бланкетните правни норми, които нарушил били от някакви учебници по артилерийска стрелба, издадени далеч преди изобретяването на военно изделие - РПГ 8 Warrior, които учебници не съдържали правни норми и нямало как да бъдат част от едно смислено обвинение, работно по чл. 219 НПК или окончателно, обективирано в обвинителен акт. Досъдебното производство се проточило с години, като полковник Й. избрал за „вещо лице“ също негов земляк от Казанлък - Г. Я., който освен, че приложил своя диплома за завършено виеше образование със среден успех 3.50, бил колега в поделението на ищеца и имал конфликти с него. Твърди, че същото вещо лице, въпреки, че не разбирал нищо от военно дело, изготвил „нещо, което помпозно нарекъл „експертиза““, срещу възнаграждение от 2 850 лева, платимо от бюджета на Прокуратурата.

След повече от две години за воденето на досъдебно производство, делото било внесено в съда с обвинителен акт, по който първо било образувано НОХД № 80/2021г., което съдебно производство било прекратено поради неразбираемост на обвинителния акт. Впоследствие, отново бил внесен почти същия обвинителен акт и било образувано ново НОХД № 100/2020г. на Военен съд - Пловдив, а самото дело отново приключило още на разпоредително заседание с унищожително критично определение за прекратяване на съдебното производство поради неразбираемост на обвинителния акт. Последвал протест, от страна на прокурор Станимир Стоянов, който бил отхвърлен от Военно - апелативния съд в гр. София и 2 делото било върнато на прокуратурата. Няколко месеца по – късно, с постановление от 18.10.2021г. по ДП № 72/2018г. наказателното производство било прекратено поради недоказаност на обвинението. Същото определение, било обжалвано от адв.В. В., като с Определение № 2 от 14.01.2022г. по ЧНД № 132/2021 г. по описа на Военен съд – Пловдив, било прието, че наказателното производство следва да се счита прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т.1 във вр. чл. 24, ал.1, т. 1, предложение 1-во от НПК, тъй като престъплението на обвиняемия не съставлявало престъпление.

Последното определение било потвърдено с окончателно Определение № 38 от 01.06.2022г. по ВЧНД 36/2022г. на Военно - апелативен съд, поради което и срещу ищеца било доказано, че повдигнатото срещу ищеца обвинение е за деяние, което не съставлява престъпление.

В исковата молба се твърди, че в резултат на така повдигнатото обвинение за ищеца се появили редица проблеми. Първо, честите призовки от Военна прокуратура накарали прекия му ръководител в работа да стане мнителен спрямо него, особено предвид факта, че в кориците на делото имало достатъчно данни и за неговата отговорност, но такава не била потърсена.

Твърди още, че преди обвинението, не е стъпвал в съда. Като военнослужещ е бил възпитаван на „ред и дисциплина“. Спазвал всички правила в обществото и никога не е бил наказван за нищо, освен „мъмрене“ в армията.

Не бил обвиняван в каквото и да е нарушение.

Твърди, че образуваното производство по делото му се отразило изключително тежко. От една страна, ищецът и пострадалият М. били приятели, а той бил обвинен, че причинил слепотата му. От друга страна, бил обвинен, че не работил качествено, че не служил добре в армията, което било на практика целият негов живот, извън семейството му. Почувствал се изключително несправедливо и поради постоянното и редовно призоваване за връчване на поредното „поправено постановление за привличане“, което продължило с години.Освен това, за „независим експерт“ бил назначен не кой да е, а лицето Г. Я., когото ищецът лично упреквал, че е немарлив в работата си и с когото имал конфликти. Счита, че с предприетите срещу него действия, всъщност не била потърсена отговорност на хората, които реално били виновни за инцидента с неговия приятел и колега.

От целия му причинен стрес, ищецът побелял, не можел да говори за 3 друго, дистанцирал се дори от семейството си, защото никой не обичал да говори постоянно за едно наказателно дело, не желаел да излиза с никого.

Станал мнителен и започнал да се съмнява във всичко, което правел.

Почувствал се изключително унизен от всичко, в това число от обстоятелството, че делото продължило повече от три години, както и от факта, че прокуратурата не се отказала от обвинението си, въпреки указанията на съда за неразбираемост на обвинението.

По повод защитата си, ищецът ангажирал адвокати, на които заплатил общо възнаграждение от 3 900 лева, от които 800 лева за адвокат П. Х. за първото привличане като обвиняем, 1 500 лева за процесуално представителство на адвокат Д. М., и 1 600 лева на адвокат Д. С., също за представителство.

Счита, че причинените му от Прокуратурата душевни болки, страдания и стрес, причинени вследствие привличането му като обвиняем за деяние, което не представлявало престъпление, следва да бъдат обезщетени, като същите оценява в общ размер на 20 000 лева. Същевременно, претендира и обезщетение за вреди от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото му в разумен срок. В тази връзка твърди, че подаденото от него заявление по глава III-а от ЗСВ е извън шестмесчения срок за това, което, съобразно Определение № 2939 от 10.10.2023 по ч.гр.д. № 4012/2023 на ВКС IV ГО, не представлява пречка за водене на настоящия иск.

Според ищеца, цялото наказателно производство било неоснователно забавено: неколкократно предявяване на негодно предварително обвинение по чл. 219 НК; Двукратно внасяне на обвинителен акт, като и двата пъти съдебното производство било прекратено поради неразбираемост на обвинителния акт; Подаване на очевидно неоснователен протест срещу определение за прекратяване на съдебното производство от 19.10.2020г.;

Подаване на очевидно неоснователен протест срещу определение за прекратяване на съдебното производство от 23.08.2021г.; Назначаването на господин Г. Я. за вещо лице, при положение, че лицето очевидно не само, че не разполагало със специални знания, но дори имал успех от 3.50 в дипломата си за виеше образование; Подаване на очевидно неоснователен протест срещу определение за прекратяване на съдебното производство от 19.10.2020г.;

Несвоевременно прекратяване на наказателното производство - едва с 4 постановление от 18.10.2021г. на Военно - окръжна прокуратура гр. Пловдив по ДП № 72/2018; Неоснователно връщане на преписката от Военно апелативен съд , обективирано в определение № 26 от 18.04.2022г. по ВЧНД № 26/2022 на Военно - апелативен съд.

Въз основа на изложеното по – горе, ищецът моли съда да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за причинените му имуществени вреди, в размер на 3 900 лева, както и обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в размер на 10 000 лева, като част от общата сума от 20 000 лева, които вреди произтичат от привличането му като обвиняем по досъдебно производство № 72/2018 год. по описа на Военно - окръжна прокуратура - гр. Пловдив, и сезирането на Военен съд – гр. Пловдив с обвинителен акт, обвиняващ го в деяние, което не съставлявало престъпление, както и поради нарушаването на правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Претендира заплащане на законната лихва върху обезщетенията, считано от 18.10.2021г. - датата на първоначалното прекратяване на наказателното производство.

Претендира за заплащане на направените по делото разноски.

Моли съда, на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата, да осъди Прокуратурата на Република България да заплати и минимално адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Ответникът по делото - Прокуратурата на Република България, чрез Районна прокуратура Стара Загора са депозирали писмен отговор на исковата молба, в който заемат становище за допустимост, но неоснователност на предявените претенции. Навеждат доводи за липсата на доказателства, установяващи влошаване на психичното здраве и личния живот на ищеца, както и причиненият му стрес по време на воденото производство.Освен неоснователни, претенциите били силно завишени, като излагат доводи в тази насока.

Твърди се, че дори при евентуална основателност на исковата молба, то при определяне размера на обезщетението, следвало да се вземе в предвид следното: наказателното производство е протекло и приключило в сравнително разумен срок; обвинението не било за тежко умишлено престъпление, а за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до 3 години; не били налагани мерки на процесуална принуда, които да 5 ограничават свободното предвижване на ищеца и да са му попречили да упражнява право на труд. Производството приключило още на досъдебната фаза.

Оспорват и искането за присъждане на направените по делото разноски, като излагат подробни съображения.

В съдебно заседание ищецът се явява лично, заедно с пълномощника си, като поддържа предявените искове. Ответната страна изпраща представител от РП – Стара Загора, който поддържа становището си в писмения отговор.

Съдът, като взе предвид изложеното в исковата молба и писмения отговор на ответника, събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно заседание, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл. 2б , ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.6 §1 от ЕКЗПЧ.

По делото е представено копие на заявление по чл. 60а от Закона за съдебната власт/ЗСВ/ на ищеца Д. Д., входирано в Инспектората към ВСС под № 100/ 08.01.2024г., съдържащо оплакване за прекомерна продължителност на досъдебно производство № 72/2018г., по описа на Военно окръжна прокуратура гр. Пловдив, и искане за заплащане на сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.