Решение № 21952 от 03.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21952 гр. София, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110151790 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба с вх. № 279510/02.09.2024 г., подадена от К. С. С., ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита срещу домашното насилие по ЗЗДН по отношение на И. С. Н., ЕГН **********. Изложени са твърдения, че страните се намирали във фактическо съпружеско съжителство, като имат родено едно дете – Д. И. Н., ЕГН **********. На 22.08.2024г. към 16.15 часа ответникът отишъл в детската градина, която посещавало детето – 43 ОДЗ „Талант“ и без да уведоми майката, взел детето и го отвел някъде.

Учителката се обадила на майката и й казала, че бащата взел детето, но бил неадекватен и залитал. Молителката започнала постоянно да му звъни, над 20 пъти, но той не вдигал. Отишла в 04 РУ – СДВР и подала сигнал, че детето било отведено от бащата и тя не знае къде е. Междувременно, докато молителката била в районното, при поредното й позвъняване, детето вдигнало телефона и казало на майка си, че ще ходят в с. Дрен. Тя съобщила това на полицаите. Когато малко по – късно пак се обадила, ответникът вдигнал, молителката го попитала къде са, а той й отговорил „няма да ти кажа“, „оправяй се“, „нали много знаеш“. В 18.40 часа детето се обадило на майка си от телефона на ответника и й казало, че са в Южния парк. Молителката 1 отишла там и си взела детето. При разговор с детето то споделило, че като го взел баща му му казал, че майката била умряла, била паднала от блока.

Вечерта към 21.45 часа ответникът се обадил на молителката и й казал, е ако веднъж му създаде проблеми с вземането на детето от детската градина, повече никога няма да го види, както и че ще й „счупи краката с кози крак“.

На 30.08.2024г. в 11.00 часа страните имали уговорка да се видят пред блока, в който живее молителката. Тя излязла с детето и ответникът започнал да я обвинява, че му била блокирала банковите сметки, че му сменила паролите, че му рови в имейла, че му пренасочвала обажданията. Молителката отрекла и ответникът започнал да й крещи и два пъти я ударил по ръцете. Детето се разплакало. Ответникът грабнал детето, стиснал го силно и тръгнал нанякъде.

Това се случило пред съседка на молителката – К. Друмева. Молителката я помолила да се обади в полицията и хукнала след ответника и детето.

Настигнала ги малко след ъгъла на блока и продължавала да върви с тях и да моли ответника да пусне детето. То продължавало да плаче. Ответникът и детето влезли в клон на банка ОББ, като молителката останала отвън. След като излезли, детето се отскубнало, гушнало се в майка си и тя тръгнала към дома си. Ответникът ги последвал, като казал на молителката, че ще я пребие, ще я смачка, ще я „ликвидира“, „урод“, „олигофрен“, „изрод“. Молителката стигнала до дома си, влезли с детето и тя бързо заключила вратата. Отвън ответникът крещял, че щял да дойде в 16.00 часа, за да вземе детето. То отново започнало да плаче. На същия ден в 15.45 часа по домофона в дома на молителката се позвънило и ответникът й заповядал да свали детето. То категорично отказало и пак започнало да плаче. Само казало по домофона, че не иска да излиза. След три минути започнало силно блъскане по външната врата на апартамента и ответникът отново крещял. Молителката му извикала да се маха и се обадила на 112. След няколко минути ответникът изкрещял, че ще се махне, но те няма да могат да излязат от дома си, защото разбил ключалката на вратата. На 31.08.2024г. в 13.11 часа ответникът се обадил на молителката по телефона и й казал, че няма нощ мислил как да ги ликвидира, че следващия път щял да дойде с по – голям чук и вратата няма да го спре да я убие.

С определение на съда от 02.09.2024г. по делото като страна в процеса е конституирано малолетното дете Д. И. Н., ЕГН **********.

2

Молителите чрез процесуалния си представител молят молбата да бъде уважена. Претендират разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по молбата.

На 02.09.2024г. е издадена заповед за незабавна защита, като на ответника са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Не се спори между страните, че същите са се намирали във фактическо съпружеско съжителство, от което имат родено едно дете.

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът кредитира като годно доказателство, тъй като в същата са описани по време, място и начин на извършване твърдяните актове на домашно насилие. Съдът не кредитира декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН в частта, в която се декларират обстоятелства от името на трето лице като недопустимо.

По делото са изготвени социални доклади от компетентните ДСП, като, видно от проведеното социално проучване, по данни на К. С., с И. Н. са съжителствали на семейни начала от 2006г. до месец февруари 2024г. От връзката си имат родено едно дете – Д.. Майката информира, че от 2023г. бащата станал психически нестабилен. Посетил различни лекари и му е поставена диагноза „паническо разстройство“, назначена му е медикаментозна терапия. В началото на 2024г. спрял да ходи на работа и бил дисциплинарно уволнен. В началото на месец февруари 2024г. напуснал жилището. Майката споделя за извършени актове на домашно насилие. От раждането си до раздялата на родителите през месец февруари 2024г. детето е отглеждано от двамата си родители, а след това – от майката, подпомагана от своята майка, с която съжителства. Д. е на 4 години, посещава 43 ДГ „Талант“. Установява се емоционална връзка между майката и детето. И. Н. отказал да съдейства на социалните работници. Проведен е разговор с кмета на с. Дрен, като по негови данни И. Н. живее в селото от пролетта на 2024г. в къща, собственост на неговия дядо по бащина линия. Домът е стар, неподдържан и с не добри хигиенни и битови условия. И. Н. не е пожелал да получи призовката си по делото, тъй като изразил съмнения, че документите са фалшиви. Той постоянно създавал проблеми и срещу него имало образувано производство за 3 изнасилване и за притежание на пистолет и ловна пушка. Няма контакт с хора от селото, мнителен е и се съмнява във всеки. Обикалял селото с пистолет с метални капси, който към момента вече му бил отнет от органите на реда.

Стрелял в прозорците на къщата, в която живее, с ловна пушка.

От показанията на св. К. Друмева Гецова се установява, че на 30.08.2024г., преди обяд, около 11.00 – 11 и нещо часа, страните и детето били пред алеята на входа, в който живее майката. Чували се крясъци и от двете страни. Ответникът крещял нещо на молителката, дърпал детето, като молителката със спокоен тон му казвала „Пусни детето“. Ответникът крещял несвързано, нямало конкретни изречения. Той казал „Няма да го пусна“, „Дай ми детето“, като дърпал детето. Ответникът взел детето от земята и тръгнал от алеята към входа. Молителката вървяла след тях и повтаряла да пусне детето.

Детето вече истерично плачело и се опитвало да се отскубне. Ответникът завил наляво покрай блока, обърнал се и блъснал с едната си ръка молителката. Ответникът през цялото време блъскал, бутал молителката. Тя продължавала да върви след тях. Бил подаден сигнал на тел. 112.

Съдът кредитира показанията на св. Гецова като обективни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, като не кредитира същите относно обстоятелствата, за които няма лични впечатления.

Видно от показанията на св. Илонка Вълкова Чанкова, страните живели заедно почти 18 години, като са разделени от 19.02.2024г. На 22.08.2024г., след като молителката и детето се прибрали, детето било уплашено и казало „Бабо, баща ми говори глупости и не ми купи солети да ям“. Същия ден вечерта ответникът се обадил по телефона на молителката, като крещял, че ако веднъж му пречи да вземе детето и да не е с детето, ще й счупи краката. От миналата година ответникът много се променил. Първо се затворил. След това не желаел да ходи на работа. Било установено, че има психично заболяване, а той не желаел да се лекува. Спрял да си пие лекарствата. Около 15.55 часа на 30.08.2024г. на входната врата на жилището на молителката започнало да се блъска силно. Ответникът говорел на вратата. Молителката звъняла на тел.

112, детето пищяло „Тате, моля те, отивай си“. Ответникът продължил да чука и казал „Вратата може да е метална, но няма да ме спре. Вие сега няма да можете да излезете, обаче аз после ще се върна с кози крак и ще отворя тази врата“. Полицията дошла няколко минути след това, но ответникът вече бил 4 изчезнал. Ответникът непрекъснато звънял на молителката и й казвал „Ще ви унищожа“, „Може аз да не виждам детето, но и вие няма да го виждате“.

Молителката непрекъснато се страхува, непрекъснато ходи с лютив спрей.

Детето било страшно уплашено и продължава да се страхува от баща си. Било в началото на септември 2024г. и детето казало на баба си „Бабо, затвори прозорците, защото татко може да влезе“. Когато чуе шум, веднага тича при баба си и казвало, че някой тропа.

Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.

Чанкова като обективни и непротиворечиви както помежду си, така и с останалите доказателства по делото, като не кредитира същите в частта им относно споделените й обстоятелства, тъй като няма лични впечатления за тях.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Молбата за защита е подадена от пострадалата съгласно чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице.

Молителката твърди извършени актове на домашно насилие на 22.08.2024 г., 30.08.2024г. и 31.08.2024г., а молбата до съда е подадена на 02.09.2024 г., поради което е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и молбата се явява процесуално допустима.

Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.” Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, „За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие”.

По делото се установява, че ответникът е лице, попадащо в кръга на посочените в чл. 3, т. 2 от ЗЗДН лица, респ. последният притежава материално - правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на настоящото разглеждане. По делото се установи, че страните са се намирали във фактическо съпружеско съжителство, от което имат родено едно дете.

5

От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно доказано, че на 22.08.2024 г. вечерта, в дома си, находящ се в ггр, молителката е пострадала от действия на ответника, изразяващи се в отправени в телефонен разговор спрямо нея заплашителни изрази, че ако още веднъж му създаде проблеми с вземането на детето от детската градина повече никога няма да го види, както и че ще й „счупи краката с кози крак“. Тези изводи се обосновават от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, както и от показанията на св. Чанкова, която лично е възприела отправените от ответника закани спрямо молителката. Съдът намира, че твърдяният акт на домашно насилие от 22.08.2024г. спрямо малолетното дете е недоказан, респ. молбата в тази част се явява неоснователна. В тази посока са ангажирани декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът не кредитира като годно доказателство в частта й относно декларираните от името на малолетното дете обстоятелства като недопустимо, както и показанията на св. Чанкова, която обаче няма лични впечатления за действията на ответника, а същите са й споделени от молителката, поради което и показанията й в тази част не се кредитират. По делото се доказа също, че молителката и детето са пострадали от действия на ответника, осъществяващи признаците на чл. 2 от ЗЗДН, а именно: на 30.08.2024г. пред блока на жилището им, находящо се на горепосочения адрес, ответникът крещял на молителката в присъствието на детето, като дърпал последното и се отправил в неизвестна посока. Детето плачело и се опитвало да се отскубне. Ответникът дърпал и бутал молителката, като с едната си ръка я бутнал. Отправил спрямо молителката и в присъствието на детето следните обидни и заплашителни изрази: че ще я пребие, ще я смачка, ще я ликвидира, „урод“, „олигофрен“, „изрод“. Тези изводи се обосновават от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, както и от показанията на св. Гецова, която лично е възприела действията на ответника. Последният е осъществил спрямо молителката и детето си психическо и физическо домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. От показанията на св. Чанкова се установява също, че на 30.08.2024г. около 15.55 часа ответникът дошъл пред жилището на молителите, като започнал да блъска силно по входната врата. Детето пищяло. Ответникът заявил „Вратата може да е метална, но няма да ме спре. Вие сега няма да можете да излезете, обаче аз после ще се върна с кози крак и ще отворя тази врата“. С действията си ответникът е извършил акт на домашно насилие спрямо молителите, което 6 безспорно се установява от представената декларация и показанията на св.