Решение № 6622 от 03.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6622 гр. София, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Калина Анастасова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100512663 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 15776/02.10.2023г. по гр.д. № 20502 по описа за 2023г . на Софийски районен съд, 176-ти състав са отхвърлени като неоснователни исковете на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Д. С. Д., ЕГН ********** за признаване за установено на основание на чл. 422 вр. с чл.

415 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД , че Д. С. Д., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 с адрес: гр. София, ул. „**** заплащане на сумата от 124,29лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 21.02.2023г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022г.; сумата от 17,48лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2020г. до 15.02.2023г.; сумата от 13,84лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 21.02.2023г., до изплащането й, представляващи цената на дяловото разпределение на енергията за периода от 01.05.2020г. до 30.09.2021г.; сумата от 2,67лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на цената на дяловото разпределение на енергията за периода от 01.07.2020г. до 15.02.2023г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №

8980/2023г. на Софийски районен съд, като

„Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 е осъдено да заплати на адвокат Н. К. представлявала безплатно по делото ответника по исковете Д.

С. Д., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от 1

ЗАдв. възнаграждение от 400лв.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. № 277535/06.10.2023г. по регистъра на СРС от ищеца „Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 в частта, с която исковете са отхвърлени.

Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е , че по делото било установено че ответникът е собственик на имота – магазин № 1 в ж.к. **** в гр. София с абонатен № 389087, че не е сключил договор с ищеца за доставка на топлинна енергия в имота за стопански нужди, че е потребил в имота стоките и услуги, за които са предявени исковете. Без значение било кой реално е ползвал имота, от значение било кой е следвало да сключи договора с ищеца. Неоснователното обогатяване възниквало не за лицата, които са потребили топлинната енергия, а за тези, които са спестили разходите по заплащането й и това бил собственикът на имота. Претендирало е разноски.

Въззиваемият- ответник по исковете - Д. С. Д., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Посочил е, че решението е правилно в обжалваната част. Договор между страните за доставка на топлинна енергия за стопански нужди за имота не бил сключен. Нямал задължение да сключва такъв договор – аргумент от чл. 149 от ЗЕ и от чл. 6 от Наредбата за ползване на топлинна енрегия за нежилищни помещения. Така приложима била разпоредбата на чл. 5, ал.1,т.1 от Наредбата за ползването на топлинната енрегия за нежилищни помещения /отм/ и § 1,т. 43 на ДР на ЗЕ . Не било доказано, че е ползвател на имота, твърдяните от ищеца факти за обогатяването му не били доказани.

Претендирал е разноски, процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Третото лице помагач на ищеца –Техем сървисис”ЕООД, ЕИК 130036512 не е изразило становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 108503/20.04.2023г. уточнена с молба от 05.05.2023г. и от 27.07.2023г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Д. С. Д., ЕГН ********** с която е поискало от съда да признае за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД , че Д. С. Д., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 с адрес: гр. София, ул. „**** заплащане на сумата от 124,29лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 21.02.2023г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в магазин № 1 в ж.к. **** в гр. София с абонатен № 389087 за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022г.; сумата от 17,48лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2020г. до 15.02.2023г.; сумата от 13,84лв., ведно със законната лихва от подаване на 2 заявлението – 21.02.2023г., до изплащането й, представляващи цената на дяловото разпределение на енергията за периода от 01.05.2020г. до

30.09.2021г.; сумата от 2,67лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на цената на дяловото разпределение на енергията за периода от 01.07.2020г. до 15.02.2023г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК по заповедно дело № 8980/2023г. на Софийски районен съд.

Навело е твърдения, че между страните не е подписан договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди в имота, в имота се потребявала топлинна енергия и така ответникът се обогатил със стойността й и с тази на цената на дялово разпределение за сметка на обедняването на ищеца, като ответникът спестил разходите за заплащането й , изпаднал в забава на плащането на сумите, изпратил покана за плащането на сумите. Имотът бил за стопански нужди и в него топлинната енергия се потребявала за стопански нужди. Възникването на договорни правоотношения при тази хипотеза изисквало сключването на писмен договор, но такъв не бил сключен, поради което и отношенията на страните се уреждали по правилата на неоснователното обогатяване, но приложение намирали и Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Претендирало е разноски.

Ответникът Д. С. Д., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че оспорва основанието на иска е размера на същия в периода на погасителнатадавност, в останалата част не оспорвал размер и така искането за съдебни експертизи не следвало да се уважава. , ако се установяло основанието, то да се приемело размера. За процесния период между страните не бил сключен договор за доставка на топлинна енергия в имота , той бил за стопански нужди, не бил длъжен да сключва такъв договор.

Не бил собственик на имота нито носител на вещното право на ползването му.

Дяловото разпределение било извършено от трето лице и за ищеца нямало основание да претендира сумите. Не бил изпаднал в забава. Претендирал е разноски, процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв..

Третото лице помагач на страната на ищеца Техем сървисис”ЕООД, ЕИК 130036512 е подкрепило исковете.

С определение от 24.07.2023г. СРС е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване твърденията на ищеца , че твърдянато за доставено от ищеца количество топлинна енергия за периода, възлиза на стойността, посочена от ищеца.

По делото е приложено заповедно дело № 8980/2023гг по описа на СРС, от което се установява, че по заявление вх. № 47534/21.02.2023г по чл. 410 от ГПК е издадена заповед, с която е разпоредено Д. С. Д., ЕГН ********** да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 124,29лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 21.02.2023г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в 3 магазин № 1 в ж.к. **** в гр. София с абонатен № 389087 за периода от 01.07.2020г. до 30.04.2022г.; сумата от 17,48лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2020г. до 15.02.2023г.; сумата от 13,84лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 21.02.2023г., до изплащането й, представляващи цената на дяловото разпределение на енергията за периода от 01.05.2020г. до 30.09.2021г.; сумата от 2,67лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на цената на дяловото разпределение на енергията за периода от 01.07.2020г. до 15.02.2023г., съдебни разноски от 75лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 18.03.2023г., на 22.03.2023г. длъжникът е оспорил заповедта, сочейки че няма облигационна връзка между страните, не бил ползвал топлинна енергия, задълженията били погасени по давност, претендирно е възнаграждение за адвокат предоставил безплатна правна помощ, на 05.04.2023г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 20.04.2023г.

По делото е приет неоспорен от страните е нотариален акт № 130/30.03.2004г., съставен от нотариус В.А., рег. № 032 на Нот.К., съгласно който на 30.03.2004г. С.”АД е продало на Д. С. Д. магазин № 1 на ет. **** в ж.к. Сухата река, гр. София, бул. „Владимир Вазов”.

Приети са протокол от ОС на ЕС от 07.09.2004г., договор за продажба на дружествен дял, удостоверение за актуално състояние , съгласно които ЕС на сграда в гр. София, бл. 209О, ж.к. Суха река е взело решение да се сключи договор с „В.Е.С.”ЕООД да извършва дяловото разпределение на енергията, наименованието на това юридическо лице е променено на И.Б.”ЕООД и дяловото от същото са продадени на Техем Сървисиз”ЕООД. В списъка на етажните собственици е посочен само един нежилищен обект- магазин, собственост на ответника.

Приети са покани от ищеца до ответника, известия за доставяне, с които е поканен да сключи договор за доставка на топлинна енергия в имота, както и да заплати начислените задължения за него, които са се върнали с отбелязване, че не са потърсени .

Приети са изравнителни сметки, съгласно които за периода за магазин № 1 в ж.к. суха река” бл. **** с абонатен № 389087 са начислени като потребени суми само за сградна инсталация съответно от 41,98лв. без ДДС и 52,46лв.

Суми по фактури били по-големи съответно с 5,48лв. с ДДС и 0,07лв. с ДДС.

С приетото по делото заключение съдебно-техническата експертиза, вещото лице е посочило, че сградата в която е имота е топлофицирана, абонатен № 389087 е за магазина по записванията на ищец и на топлинния счетоводител, топломерите са отчитани по електронен път, отчитани са технологични загуби. В сградата нямало захранване за горещо битово водоснабдяване, в магазина нямало уреди за отопление. Начисленията за 4 магазина били само за сградна инсталация, определена съобразно обема му от 163 куб.м. Енергия за сградна инсталация била определена като разлика между показанията на индивидуалните топломери в апартаментите и тази по общите топломери съобразно обем на имота . Реално потребената енергия била 112,63лв. с включен ДДС. Начислените суми по фактури били по прогнозно потребление и били с 5,66лв. по-високи от изчисленото от топлинния счетоводител, в края на отчетния период топлинния счетоводител изчислявал реалното потребление по наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. и правилата на същата били спазени. Посочило е че сумата за връщане след изравнителни сметки като разлика в начислена и изчислена енергия е 5,58лв. с ДДС и 0,08лв. с ДДС

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 59 от ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане за неоснователно обогатяване за суми, с които ответникът се е обогатил за сметка на ищеца.