Решение № 3031 от 30.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3031 гр. Пловдив, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20235330102468 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба от Рива Кредит“ ООД. срещу В. Р. И., с която е предявен положителен установителен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 432.51 лева – главница, представляваща чистата стойност на кредита по договор за кредит № ***** от ********** г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 27.09.2022 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 13718/2022 г. по описа на ПРС.

В исковата молба, са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за кредит ***** от ********** г., по силата на който на ответницата е предоставен заем в размер на 1000 лева. Договорът бил недействителен, поради неспазване на изискванията на чл.11 ЗПК, поради което се претендира неговата чиста стойност. По договора ответникът заплатил сума в размер на 567.49 лева, като дължимият остатък е 432.51, която сума се претендира в исковата молба. За търсената сума ищецът се снабдил със Заповед по чл.410 ГПК, връчена на длъжника, който подал възражение срещу нея в срок, което поражда интересът му от предявяване на иска

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който признава, че с ищецът е сключен договор за кредит № ***** от ********** г., по който му е предоставен кредит в размер на 1000 лева, който договор е недействителен. Признава, че не е заплатил търсената главница по договора. Макар и да не пази платежни бележки за извършени плащания и да не знае какви конкретно суми е заплатил по договора за кредит, но прави възражение за прихващане. Възражението за прихващане е нередовно, доколкото не са изложени твърдения какви суми са заплатени над главницата от ответника не са посочени конкретни вземания по размер и период на плащане, поради което ще се даде възможност на ответника да отстрани нередовностите.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по 1 свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 13718/2022 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство, в разглежданата им в решението част, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника ,който е подал в срок възражение срещу нея. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.23 ЗПК, вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване че е предоставил на ответника сума в размер на 1000 лева. Ответникът носи насрещно доказване, а при установяване на горното от ищеца, че е платил сумата.

С Определение от 26.04.2023 г. като безспорно между страните е отделено, че ответникът е подписал договор за кредит ***** от ********** г., както и че по договора е останала незаплатена главница в размер на 432.51 лева.

Между страните няма спор, че договорът е недействителен и че по него се дължи чистата стойност на кредита.

По делото ответникът не доказа, че е заплатил тази сума или че е плащал други суми по договора, с които може да бъде извършено прихващане с търсената от ищеца главница, поради което искът се явява доказан по основание и размер и ще се уважи.

Като законна последица от уважаване на иска за главница ще се уважи и претенцията за законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 27.09.2023 г. до окончателното плащане.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца.

Ищецът доказа разноски в исковото производство в размер на 25 лева – държавна такса в заповедното производство, която ще се присъди изцяло.

В исковото производство са направени разноски 25 лева – държавна такса, които ще се присъдят изцяло на основание чл.78, ал1. ГПК.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ч е В. Р. И., ЕГН **********, с адрес:

************************************************** ДЪЛЖИ на „Рива Кредит“ ООД, ЕИК 202752427, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Порто Лагос“ № 47, ет.5 сумата в размер на 432.51 лева – главница, представляваща чистата стойност на кредита по договор за кредит № ***** от ********** г., ведно със законна лихва върху 2 главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 27.09.2022 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 13718/2022 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА

В.

Р.

И.,

ЕГН

**********, с адрес:

************************************************** ДА ЗАПЛАТИ НА „Рива Кредит“ ООД, ЕИК 202752427, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.

„Порто Лагос“ № 47, ет.5, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 25 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на 25 лева – разноски по ч.гр.д. № 13718/2022 г. на ПдРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

След стабилизиране на решението да се върне ч.гр.д. № 13718/2022 г. на ПдРС на състава, ведно с препис от влязлото в сила решение.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3