Решение № 31 от 11.02.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Ловеч, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20214300500518 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Постановено е решение № 564/ 17.06.2021 година на Плевенския районен съд, по гражданско дело № 1146/ 2021 година, с което Г. Л. ИВ. от град Плевен, ул. „Е.Й.“ № 1, вх.А, ап. 4, и Община Д.М., с адрес гр. Д.М., ул.

„СВ.СВ.К.М.“ № 39, представлявана от Кмета, да премахнат на основание чл.

109, вр. чл. 52 от ЗС седем броя овощни дървета, от които 3 броя ябълки, 1 брой череша, 1 брой дюля, един брой джанка и 1 брой кайсия, засадени в поземлен имот УПИ ХІІІ в стр. кв. 12 по плана на с. С., ул. „С.К. № 11, собственост на Община Д.М., в който има ограничено вещно право Г. Л. ИВ., които дървета са засадени н нарушение на предвидените в чл. 52 от ЗС отстояния от имота на Д. Н. Г., ЕГН **********, от град Плевен ж.к. „С.“ бл.

**, вх.Д, ап.10. Присъдени са и направените разноски.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 13406/ 26.07.2021 г. Г. Л. И. от гр.

1

Плевен ул."Екзар Йосиф“ №1,вх.А,ет1 ,ап 4., против решение № 561 от 17.06.2021 г. постановено от Плевенски районен съд по гражданско дело № 20214430101146/2021 година по описа на съда.

Посочва първоинстанционният съд незаконосъобразно е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 109 от ЗС във вр. с чл.52 от ЗС е допустим. Твърди, че ищеца не е собственик на земята и няма учредено право на ползване поради, което иска е недопустим. Заявява, че е неправилен извода на РС-Плевен, че нормата на чл. 52 от ЗС следва да се разглежда самостоятелно, без да се има предвид , че иска е предявен с правно основание чл.109 от ЗС във вр. с чл.52 от ЗС. Твърди, че според заключението на вещото лице корените на дръвчетата не могат да причинят вреда в имота на ищеца, а падането на листа от дърветата не е посегателство, което да пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост. Посочва, че е неправилен и формалистичен е подхода на първоинстанционният съд, че след като не са спазени отстоянията визирани в чл.52 от ЗС , то дърветата следва да се премахнат без да се има предвид каквито и да било други обстоятелства. Твърди, че засадените дървета не пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост. Твърди, че според експертизата едно от процесните овощни дървета – джанка се намира на необходимото разстояние от 3 метра от имота на Д.Г.. Посочва, че в мотивите на Районен съд -Плевен не е коментирал в мотивите на решението си неспазването на разпоредбата на чл.63 от ЗУТ. Моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно решение 561 от 17.06.2021 г. постановено от Плевенски районен съд по гражданско дело № 20214430101146/2021 година по описа на съда.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил е отговор на въззивна жалба.

Съдът, като извърши проверка по реда на чл. 267 от ГПК, счита, че жалбата е допустима.

В съдебно заседание за въззивника се явява адв. Е.Я. АК - Плевен, която от името на доверителката си поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Представя писмени бележки.

Въззиваемата страна се представлява от адв. А.К. от АК – Плевен, който оспорва въззивната жалба и моли да бъде потвърден първоинстанционният акт. Посочва, че активната легитимация на неговата доверителка произлиза от това, че е собственик на построената в с. С.

2 масивна жилищна сграда и съгласно чл. 111, ал. 1 от ЗС, разпоредбите относно недвижимите имоти са приложими и спрямо вещните права върху недвижимите имоти, ако законът не постановява друго. Изтъква, че съгласно практика на ВКС, която приема, че с иск по чл. 109 от ЗС разполага и носителят на ограничено вещно право, който защитава притежаваните от него вещни права в неоснователни преки или косвени въздействия върху имота, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение. В този смисъл е решение № 27/26.02.2015 г. по гр.д.

№ 5427/2014 г. на II отделение на ВКС. На второ място, от представената по делото експертиза е ясно, че дърветата са засадени на по-малко разстояние от изискванията на чл. 52 от ЗС, а от разпитаните свидетели се установило по безспорен начин, че тези дървета пречат за нормалното ползване на имота, като надигат керемидите на сградите, падат листа в улуците, в двора падат листа. При пръскането на тези дървета, понеже са много близо, отровата влиза и в самата къща. В този смисъл моли да бъде постановен въззивният акт и присъдени направените по делото разноски.

При проверката по чл. 269 от ГПК обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част е допустимо, поради което следва да бъде разгледан спора в обжалваната част по отношение на Г. Л. ИВ. по същество.

От представените по гр.д. № 11462/ 2021 година по описа на РС – Плевен доказателства, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Не се спори между страните по делото, че притежават сгради, построени в съседни имоти по силата на учредено право на строеж върху държавен имот, което при действието на чл. 15 от ЗС (отм.1996г.) включва и право на ползване на незастроената част.

Приложено е писмо от кмета на с. С. до кмета на Община Д.М., вх. № СТСУЕ-02-13-4361/ 16.07.2020г., с което е поискано съдействие от общината за установяване законност на постройките и вредите, които се нанасят в имота на Г.Л.. Приложено е опровержение вх. № 139/ 15.07.2020 г. от И..

Със Заповед № РД-09-134/ **.07.2020г. на Кмета на Община Д.М. е назначена комисия, която да извърши проверка, във връзка с горното писмо.

Страните са уведомени за извършването на проверка, както и да осигурят 3 свободен достъп до имотите на посочената дата.

Във връзка с проверката е съставен констативен протокол от 07.08.2020 година, в който е отразено, че в имот УПИ ХІІ, кв.12 по плана на селото по вътрешната регулационна линия с УПИ ХІІІ, кв. 12 е ситуирана масивна постройка (лятна кухня и навес) с приблизителна обща дължина 25 м, с двускатен покрив. Няма изградена система за отвеждане на дъждовната вода.

Посочено е, че съгл. § 16, ал.1 от ЗУТ е търпим строеж, не подлежи на премахване и забрана за ползване. В съседния имот (УПИ ХІІІ) в близост до регулационната линия са разположени овощни дървета в нарушение на разпоредбите на чл. 52 от ЗС. Комисията е предложила кметът да издаде предписание на ползвателите на имот с адрес с. С., ул. „С.К.“ № 9 (УПИ ХІІІ) да премахнат клоните на дърветата, които са простират над съседния имот с адрес с. С., ул. „С.К.“ № 11 (УПИ ХІІ). Предложено е кметът на Общината да издаде предписание на собствениците на имот с адрес с. С., ул. „С.К.“ № 11 (УПИ ХІІ), да монтират система за отвеждане на дъждовната вода към собствения имот на всички сгради, разположени по вътрешната регулационна линия с УПИ ХІІІ, кв. 12

По повод извършената проверка в Община Д.М. с вх. № СТУЕ-02-134361(3)/ 10.08.2020 г. е депозирано обяснение от Д.Г., която посочва, че постройките на границата със съседния имот са изградени от нейните родители и към момента на придобиване на имота от нея са съществували и не са променяни. Твърди, че са изградени съгласно строителните правила и норми, действали по времето на изграждането й, поради което е търпим строеж по см. на §16, ал.1 от ЗУТ.

С писмо изх. № СТУЕ-02-13-4361(5)/ 27.08.2020 г. Кметът на Община Д.М. е уведомил Д. Н. Г., за констатациите от извършената проверка и е дал 14 дневен срок от датата на получаването на писмото да монтират система за отвеждане на дъждовната вода към собствения имот на всички сгради, разположени по вътрешната регулационна линия с УПИ ХІІ, кв. 12. В писмото е посочено, че на ползвателите на съседния имот е издадено предписание да премахнат клоните на дърветата, които са простират над съседния имот с адрес с. С., ул. „С.К.“ № 11 (УПИ ХІІ, кв.12). Приложено е и копие на констативния протокол. Писмото е връчено на 03.09.2020 година лично на Д.Г..

4

С писмо изх. № СТУЕ-02-13-43611(4)/ 27.08.2020 г. Кметът на Община Д.М. е уведомил Г. Л. И. , за констатациите от извършената проверка и е дал 14 дневен срок от датата на получаването на писмото да премахнат клоните на дърветата, които са простират над нейния имот. Приложено е и копие на констативния протокол. Писмото е връчено на 31.08.2020 година лично на Г.

И..

Във връзка с писмо изх. № СТУЕ-02-13-4361(5)/ 27.08.2020 г. Д. Н. Г. e подала заявление до Община Д.М., че ще изпълние даденото предписание, но е в невъзможност да стори това, поради множеството клони на дърветата от съседния имот, които на върху покривните констуркции. Посочва, че от страна на съседите не е изпълнено предписанието, едва след изпълнението от тяхна страна, ще бъде възможно да изпълни даденото й предписание.

На 26.10.2020 година работна група от служители на Община Д.М. и извършило оглед на място и констатирано, че предписанията са изпълнени.

Пред първоинстанционния съд депозирани гласни доказателства.

Свидетелката В.Н.Г. (сестра на ищцата) и св. М.Ц.Г. (зет на ищцата) са посочили, че дърветата в съдения имот създават затруднения на ищцата, засадени са непосредствено до границата между двата имота. От тях падат цветове, плодове, листа, когато ги пръскат с пестициди отровата влиза в двора, в къщата, в лятната кухня, като паднат плодовете по земята се събират оси, пчели, не може да се мине. Голям проблем създавали и клоните, надвиснали над лятната кухня, тъй като при силни ветрове чупели циглите и това причинявало наводнение в кухнята. Дори след като изрязали част от клоните над постройката било трудно на майсторите да сложат улуците.

Твърдят, че и към настоящия момент има надвиснали клони в имота на ищцата.

Свидетелката М.П. твърди, че дърветата на границата са далеч към 1.80 – 2 м, засадени са от родителите на Г. над 30 години и не знае да са имали проблеми със съседите.

От заключението на съдебно-техническата експертиза , което не е оспорено от страните, се установява, че в УПИ ХІІІ, кв. 12, стопанисван от Г.

Л. И. в близост до оградата има засадени овощни дървета: кайсия на 1.3 м., ябълка на 1.3 м., дюля на 1.3 м., ябълка на 1.3 м., череша на 2.0 м., ябълка на 1.0 м и джанка на 3 м. като височината на дърветата е от 4 до 15 м. Експертът 5 е посочил, че овощните дървета са високостъблени. При огледа е констатирано, че част от горните клони на дърветата са надвиснали над имота на Д. Н. Г. , като е видно, че в предишни години са били премахвани скелетни клонове с дебелина над 10 см от кайсии и череша. Експертът, изхождайки от факта, че дърветата са засадени в близост до оградата, приема, че част от плодовете и листата падат в имота на Г.. При направената инспекция на 30.04.2021 година е констатирал, че улуците на пристройката в имота на Д.Г. са задръстени от листа от есента на 2020 г. Вещото лице приема, че след като в имота на Д. Н. Г. , на границата с имота на Г. Иванчена е покрит с бетонова настилка, корените на засадените овощни видове не могат да причинят вреда.

Дърветата са засадени според него преди 15 години, т.е. към 2005 – 2006 г. и в нарушение на изискванията определени в чл. 52 от ЗС.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е сезиран с негаторен иск по чл. 109, вр. чл. 52 от Закона за собствеността (ЗС) да бъдат осъдени ответниците да премахнат незаконно засадените седем броя дървета кайсия, 3 ябълки, дюля, череша и джанка, находящи се в УПИ ХІІІ, кв.

12, разположени по вътрешната регулационна линия с УПИ ХІІ, кв. 12, по плана на с. С., с които смущават правото на ползване на Д. Н. Г. върху УПИ ХІІ, кв. 12 и й създават затруднения по-големи от обикновените.

За да бъде уважен искът по чл. 109 от ЗС, следва да бъде установено, че ищецът е собственик, респ. ползвател при действието на чл. 111 от ЗС, на имота, а ответникът с неоснователни, противоправни действия да му пречи да упражнява правото си на собственост в пълния му обем.