Решение № 69 от 14.04.2021, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. С. , 14.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Мирослав С. Христов при участието на секретаря А. А. като разгледа докладваното от Мирослав С. Христов Административно наказателно дело № 20213420200008 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят ”ДИ АЙ ДИ БИЛДИНГ” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.Ш., обл.Ш., бул.“М.“ № *, ап.4, представлявано от Д. Й. Д. обжалва наказателно постановление № **/ 20.11.2020г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-гр.С., с което му е било наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 2 500 / две хиляди и петстотин / лева за извършено нарушение по чл.62, ал.1 от КТ. Изтъква доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност при издаването на акта и НП.

Ответникът – Дирекция “Инспекция по труда”-гр.С., надлежно уведомени, не се явява представител, вместо тях ст.юристконсулт А..

Жалбоподателят ”ДИ АЙ ДИ БИЛДИНГ” ЕООД, надлежно уведомени, не се явява представител, вместо тях- проц.представител адв.Д.К. при АК- Ш.. Моли съда да отмени обжалваното от тях наказателно постановление, съобразно изложените в жалбата и съдебно заседание доводи.

С оглед обективното изясняване на фактическата обстановка по делото съда призова в качеството на свидетели актосъставителя М.Г. и свидетелите по акта Р.И. и Р.Ж.. Всички лица се явиха лично и депозираха своите показания по делото, като съда ги прие и приобщи към доказателствата по делото.

1

РП-С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира становище по делото.

След даване ход на делото от страна на проц.представител на жалбоподателя беше направено доказателствено искане за допускане до разпит в качеството на свидетел на лицето, което е било заварено в обекта да работи без трудов договор. Съдът след като изслуша искането на проц.представител на жалбоподателя и на АНО счете същото за допустимо и разпита в качеството на свидетел лицето Г. К. К., който даде своите показания добросъвестно и съда ги приобщи към доказателствения материал по делото. Относно второто искано от страна на жалбоподателя лице за разпит в качеството на свидетел, депозирано като искане в жалбата, проц.представител на жалбоподателя заяви, че се отказва от неговия разпит и не желае същото да бъде разпитвано в качеството на свидетел по настоящето съдебно производство.

Отделно от направеното искане за допускане до разпит на водено от страна на жалбоподателя лице се направи и и искане за приобщаване към доказателствата по делото на представените в съдебно заседание нови писмени доказателства от страна на проц.представител на жалбоподателя. Съда след като изслуша становището на ответната страна счете искането за своевременно направено и допустимо, поради което и прие и приложи към доказателствата по делото представените нови писмени доказателства, а именно- копие от справка от НАП за актуално състояние на действащите трудови договори към 01.10.2020 г.; справка от НАП за актуално състояние на действащите трудови договори към 30.10.2020 г.; Декларация – Приложение 3, подписана от Г. Кр. К.; дневник на сметка 454; справка за задълженията и плащанията към дата 12.02.2021 г.; Констативен протокол – Приложение 1 от 21.10.2020 г.; Разписка – Приложение 2 от 23.10.2020 г.; РКО № 358/23.10.2020 г. и сметка за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, и като обсъди доводите на жалбоподателя и административно-наказващия орган, прие за установено следното:

На 19.10.2020г. в 16,00 часа е била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на строителен обект „Саниране на жилищен блок“, нохадящ се в гр.С., ул.“С. В.“ №*, с изпълнител на СМР „ДИ АЙ ДИ БИЛДИНГ“ ЕООД- Ш.. В хода на проверката се установило, че строителните работи на обекта са свързани с полагането на хидроизолация, смяна на улуци, подмяна на дограма, полагане на топлоизолация, които са били част от цялостното саниране на сградата. Св.Г. К. работил като монтажник на хидроизолация, като в момента на проверката е полагал хидроизолация на покрива на жилищната сграда. При извършване на проверката от органите на Д“ИТ“-С. е бил представен граждански договор № 2/ 12.10.2020г., сключен между търговското дружество и наетото лице, с основен предметизвършване на полагане на хидроизолация на обект „Многофамилна жилищна сграда гр.С., ул.“С. В.“ № *“. При изследване на обстоятелствата, свързани с характера на възникналото между страните правоотношение са били изискани и депозирани писмените обяснения на 2 жалбоподателя- управителя на търговското дружество и декларация по чл.402, ал.1, т.3 от св.Г. К. от датата на проверката- 19.10.2020г. От тях проверяващите установили, че работникът- св.К. е бил приет на работа на 14.10.2020г., с договорено подневно възнаграждение в размер на 50,00 лева. Работникът упражнявал труд с работно време от 09,00 до 17,00 часа, с почивни дни- събота и неделя. На 16.10.2020г. / петък/ лицето не е работило поради влошени климатични условия. В нарушение на установения режим за приемане на работници и служители по трудово правоотношение, считано от 14.10.2020г. и до момента на проверката, св.Г. К. е изпълнявал трудовите си задължения на договорената длъжност при отсъствието на сключен трудов договор в предписаната писмена форма, с което е бил нарушен чл.62, ал.1 от КТ, според становището на проверяващите.

Според показанията на допуснатия до разпит свидетел Г. К., който е бил установен на обекта по време на проверката да изпълнява трудовите си задължения без да е сключил задължителния трудов договор, същия изрично е заявил желанието си неговите задължения да бъдат облечени под формата на граждански договор. Св.К. заяви, че не е искал да се обременява с трудов договор към фирмата на жалбоподателя, тъй като е чакал по-добра оферта, и е решил докато изчаква да свърши тази работа за която е бил нает от жалбоподателя. Заяви също така, че не е имал нормирано работно време, а е ходел на работа когато си поиска; уговорката му с управителя на фирмата е била да му се плати за свършена работа, а не на надник, но е попълнил декларацията по реда на чл.402, ал.1, т.3 от КТ така, както са му били обяснили проверяващите лица.

Предвид гореизложените обстоятелства и установеното нарушение на нарушителя бил съставен АУАН № **/ 03.11.2020г., който бил подписан от нарушителя без възражения.

Възражения по реда на чл.44 от ЗАНН също не са били депозирани от страна на наказаното лице. Въз основа на този АУАН по-късно, в законно установения срок било изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното от него НП с което на основание чл.414, ал.3 от КТ нарушителя е бил наказан с имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежна страна.

Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

АУАН № **/ 03.11.2020г. и обжалваното НП № **/20.11.2020г. са издадени в съответствие на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.62, ал.1 от КТ.

Проц.представители на жалбоподателя и АНО излагат своите съображенията си по които съда счита следното:

Съобразно изложените доводи от двете страни в процеса се очертаха две групи 3 възражения, свързани с образуваното административнонаказателно производство и визират проц. недопустимост на издадения АУАН и санкционния акт, и от друга страна материална опороченост и незаконосъобразност на издаденото НП, съобразно фактическия състав на нормите на чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. със санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ.

Алтернативно се отстоява тезата за преквалифициране на процесното нарушение като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

По първата група възражения настоящия съдебен състав счита, че както в хода на образуване на самото административно производство, така и в момента на неговото приключване със създаване на санкционния акт не са допуснати твърдените от страна на жалбоподателя нарушения на разпоредите на чл. 42, респективно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Както в АУАН -ът, така и в НП, процесното нарушение е описано със съставомерните му черти и белези. Посочена е датата на извършване на нарушението, това е момента на приемане на завареното лице на работа на 14.10.2020 г., мястото на работа - „Многофамилна жилищна сграда гр.С., ул.“С. В.“ № *, обстоятелствата при които е възникнало самото правоотношение, посочени са доказателствата в покрепа на обвинителната теза. Правилно е определена и личността на административнонаказателно отговорното лице. В случая, това е търговското дружество работодател по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ. В този смисъл, от формална страна не са допуснати твърдените нарушения, които да опорочат самото производство и да възпрепятстват или ограничат правото на защита на наказаното лице. Наказаното лице е организирало и адекватно защитата си срещу издаденото НП чрез депозиране на настоящата жалба, въз основа на която е било образувано настоящето административно-наказателно производство.

По съществото на повдигнатия с жалбата спор настоящия съдебен състав счита, че събраните в хода на самото административнонаказателно производство по категоричен и непротиворечив начин обосновават трудово правния характер на възникналото между страните правоотношение. Безспорно е установено по изричните свидетелски показания на св.Г. К. К., че на 14.10.2020 г. той е бил приет на работа и по указанията на управителя е започнал изпълнение на възложената му работа като монтажник при установено работно време и уговорено работно място. От свидетелките показания се установява, че към момента на извършване на самата проверка завареното лице е извършвало трудова дейност, свързана с полагането на хидроизолация на проверявания строителен обект. В контекста на изложеното настоящия съдебен състав счита, че е налице престирането на труд, а не постигането на определен договорен трудов резултат, както се твърди в жалбата, депозирана от жалбоподателя. Налице са както определящите, така и главните белези и признаци на трудовото правоотношение. Това са длъжност, работно време, работно място, подчиненост и обвързаност на работника при извършване на възложената работа по указания на работодателя, спазването на технологична дисциплина при извършване на самата трудова дейност, както и парично възмездяване на положения труд. Всички тези факти и обстоятелства сочат към проявлението разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ, която предвижда, че предоставянето на работната сила на работодателя за изпълнение на възложената работа 4 се урежда единствено и само чрез трудово правоотношение, в сключване на трудов договор. конкретния случай

Независимо от посоченото обстоятелство работодателят не е сключил с лицето Г. К.

К. трудов договор, като е допуснал по Националната програма за саниране на строителни обекти да работят лица без трудови договори. Обстоятелството, че във фирмата има наети лица по трудови правоотношения, които изпълняват абсолютно идентична и аналогична дейност с работата, която е извършвало въпросното лице още повече потвърждава обвинителната теза, че правоотношения в дружеството са уредени по два различни състава.

Едните при стриктно спазване на трудовото законодателство, а другите, евентуално при проява на трудово правоотношение в неговия завоалиран с гражданския договор вид. В този смисъл, налице е проявлението на фактическия състав на разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, която предвижда прилагане правилата на прикритото трудово, а не на привидното гражданско правоотношение. Що се касае до самият граждански договор, действително страните са абсолютно автономни и свободни да определят неговия характер и неговото основание, но при наличието на две предпоставки, които са визирани в разпоредбата на чл.