Решение № 320 от 17.04.2025, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Благоевград, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г. като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210100440 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК и е във фазата по допускане на съдебната делба.

Образувано е по искова молба, подадена от М. О. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, чрез адв. Т. Ч. вписана в Благоевградска адвокатска колегия личен № 1700041127, със служебен адрес и адрес на призоваване: гр. *****, тел.**** против Н. С. Д., ЕГН **********, с адрес: с. *****.

Предявен е иск за делба на недвижим имот – Поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *****, одобрени със Заповед РД-1882/26.11.2021 г, на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: с. ****, с площ по скица от 694 кв.м.. трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: № 78, кв. 1, парцел 1, при съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, който имот съгласно документ за собственост, представлява: УПИ I /първи/, с пл.№78 /седемдесет и осем/ в кв. 1 /едно/ - по ЗРП на с.

*****, одобрен със заповед № 395/27.03.01, целият с площ от -681 кв. м. / шестстотин осемдесет и един квадратни метра/, при съседи : югоизток - УПИ II-79, северозапад -УПИ XXXIX- 77, югозапад – улица, северозапад- ХХХIII-40.

В рамките на 1-месечния срок по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който предявеният иск за делба се оспорва като неоснователен.

Настоящият съдебен състав е констатирал също, че в срока за отговор на исковата молба е депозиран и инцидентен установителен иск за установяване спрямо ищцата, че не е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот.

В законоустановения едномесечен срок ищцата М. О. А. (ответница по инцидентния иск) е депозирала отговор на инцидентния установителен иск, като оспорва същия.

Ищцата твърди, че с ответника били съпрузи, като сключеният между тях граждански брак бил прекратен с Решение № 2867 от 04.04.2017г., постановено по гр.д. № 1592/2016г. по описа на РС-Благоевград. Навежда, че по време на брака на 19.05.2005г., ответникът сключил с Община Благоевград договор за продажба на недвижим имот-частна общинска собственост с идентификатор **** /подробно индивидуализиран по граници и съседи в исковата молба/. Заявява, че имотът бил придобит в режим на съпружеска имуществена 1 общност. Поддържа, че след прекратяване на брака заедно с ответника били съсобственици на имота, при равни квоти от 1/2 идеална част за ищцата и 1/2 идеална част за ответника.

Счита инцидентния установителен иск за неоснователен. В тази връзка оспорва твърденията на ответника (ищец по инцидентния иск), че липсвал неин принос при придобиването на имота. Сочи, че била участвала с пряко материално съдействие за придобиване на имота, както и с поддържане на домакинството.

Ответникът не оспорва твърденията на ищцата, че били съпрузи, че гражданският им брак бил прекратен с Решение № 2867 от 04.04.2017г., постановено по гр.д. № 1592/2016г. по описа на РС-Благоевград. Не оспорва и твърдението, че по време на брака /на 19.05.2005г./ бил придобит на негово име описания в исковата молба недвижим имот съгласно договор за продажба, сключен с Община Благоевград. Смята, че бил едноличен собственик на имота. В тази връзка заявява, че жилището било закупено изцяло с негови лични средства, които му били дарени от баща му ***** Д. и неговата сестра *****.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са следните искови претенции:

- чл. 212, ал. 1 ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК - относно инцидентния установителен иск на ответника за признаване за установено по отношение на ищцата (ответница по инцидентния иск), че не е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот.

- чл. 34, ал. 1 ЗС - относно предявения от ищцата срещу ответника иск за делба на процесния недвижим имот.

Относно инцидентния установителен иск по чл. 212, ал. 1 ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.

За да бъде уважен този иск ищцовата страна, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 2 ГПК при условията на пълно обратно и главно доказване, следва да докаже че е придобила процесния имот със лични, извънсемейни средства, като обори предположението за съвместен принос по чл. 21, ал. 3 СК. Ответната страна следва да проведе насрещно непълно доказване на направените от нея възражения, че има принос при придобиване на имота.

Настоящият съдебен състав смята, че ищецът Н. С. Д. не е успял, при условията на пълно обратно и главно доказване да обори презумпцията за съвместен принос. В тази връзка следва да се има предвид следното:

Не се спори между страните, а и от представените неоспорени писмени доказателства се установява, че са се намирали в граждански брак, който е бил прекратен с развод с Решение № 2867 от 04.04.2017г., постановено по гр.д. № 1592/2016г. по описа на РС-Благоевград.

Не е спорно по делото и обстоятелството, че по време на брака на името на Н. С. Д. на 19.05.2005г. бил сключен на основание чл. 35, ал. 5 ЗОС с Община Благоевград договор за продажба на имот -частна общинска собственост, като предмет на договора бил описаният в исковата молба недвижим имот.

Продажната цена на процесния имот била в размер на сумата от 867,26 лв., за която сума в договора било отразено, че била заплатена от купувача на продавача по следния начин: била е внесена от Н. С. Д. по сметка 301810520 6, БИН 731 156 000 0 БК 66077770 в ТБ “Биохим", клон Благоевград с вносна бележка от 25.11.2002г. Не са събрани доказателства имотът да е придобит на по-ниска или по-висока цена от посочената в договора за продажба. При това положение следва изводът, че окончателно уговорената и платена цена е посочената в договора за продажба цена от 867,26 лв.

От приетите по делото копия от искова молба от 09.09.2003г., подадена от Община Благоевград срещу Н. С. Д., от Решение № 614/2003 година по гр. д. № 1033/2003 година по описа на РС-Благоевград и Заповед № 255/15.03.2005 година издадена от Кмета на Община Благоевград става ясно, че по-рано (на 29.11.2002г.) между същите страни (Н. С. Д. и Община Благоевград) е бил сключен договор за продажба на процесния недвижим имот.

Този по-ранен договор от 29.11.2002г. е бил унищожен с цитираното решение на РС- 2

Благоевград поради грешка в предмета, като е прието, че е налице е погрешно изписване на площта, пл. номер и парцела на процесния и в настоящия процес имот, предмет на продажбата. Именно тази установена грешка в предмета е наложило да се сключи между купувача Д. и продавача Община Благоевград и вторият договор за продажба на 19.05.2005г., в който вече процесният имот е описан по надлежен начин. Това е причината в договора за продажба от 19.05.2005г. да е уговорено, че цената е внесена от купувача с вносна бележка много по-рано, а именно на 25.11.2002г. Установява се, че в производството по гр. д. № 1033/2003 година по описа на РС-Благоевград е участвала и съпругата на купувача М. А., като задължителен необходим другар. В рамките на процеса по гр. д. № 1033/2003 година по описа на РС-Благоевград не са били навеждани доводи от купувача Н. Д., че е заплатил продажната цена на имота само с негови лични средства.

От събрания по делото доказателствен материал се установява, че в процесния имот бащата на Н. Д. **** Д. е изградил едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м. Установява, че с нот.акт № 204, т.І, рег.№ 2276, д.№ 202 от 1999г. собствеността на тази сграда е прехвърлена на Н. С. Д. от баща му **** Д. срещу задължението за гледане и издръжка.

Не се спори между страните, а и от събраните по делото гласни доказателствени средства /показанията на свидетелите ***** - позната на страните по делото и съсед на имота, **** А. – майка на ищцата М. А., Н. ***** – братовчед на ответника Н. Д. и съсед на имота и ***** - сестра на ответника Н. Д./ се установява, че притежаваната от ответника Н. Д. едноетажна масивна жилищна сграда е представлявала семейното жилище на страните по делото, в което същите са живеели заедно до развода им през 2017г. В тази къща са живеели до смъртта им и родителите на ответника Н. Д., а именно *****.

От представените заверено копие на Банково удостоверение за сметка и Извлечение по разплащателни сметки за период от 13.05.2002г.-03.06.2008г., издадени от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД е видно, че ищцата М. А. е била страна с банката по договор за кредит при условията на овърдрафт. Става ясно от това Банково удостоверение за сметка и Извлечение по разплащателни сметки, че на 25.11.2002г. М. А. получила сумата от 900 лв.

Установява се от събраните доказателства, че и двамата съпрузи са били работили, както и че двамата според възможностите си са полагали грижи за домакинството и детето. Поголямата грижа за детето е била полагана от ищцата М. А.. Става ясно, че към момента на придобиване на процесния имот съпругата М. А. е разполагала с по-големи доходи, тъй като е работила на две места-като учителка и като застрахователен агент.

Спорно по делото е дали процесният имот е бил придобит изцяло със лични средства на Н.

С. Д., дарени от баща му ***** Д. и неговата сестра свидетелката ***** лично и само на него за купуването на процесния имот, като по този начин се опровергава презумпцията за съвместен принос при придобиване на вещно право по време на брака регламентирана в чл.

19, ал. 3 СК от 1985 г. /отм./ респективно чл. 21, ал. 3 СК от 2009г.

Настоящият съдебен състав намира, че презумпцията за съвместен принос не е опровергана. Аргументите за този извод са следните:

Твърдението, че бащата ***** Д. на Н. Д. му е дал парите за купуването на имота, не е надлежно доказано. Ангажираните от Н. Д. за гласни доказателствени средства, а именно показанията на доведените от него свидетели Н. ***** и ***** не установяват по безспорен и категоричен начин тези фактически твърдения. В тази връзка нито един от тези двама свидетели не е бил очевидец на предаването на сочената сума от около 1000 лв. от бащата ***** Д. на сина му Н. Д., както и кога и къде е станало това. Тази част на показанията на тези свидетели не се подкрепя от останалия доказателствен материал, остава изолирана и не следва да бъде кредитирана. Следва да се изтъкне и че дори да е предадена тази сума, то тя най-вероятно е използвана за ремонт на семейното жилище, в което са живеели съпрузите Н. Д. и М. А., както и родителите на съпруга *****. В този смисъл от разпита на всички свидетели по делото става ясно, че непосредствено след сключването на брака между 3 страните последните са били извършили ремонт и преустройства на семейното им жилище.

От друга страна М. А. ангажира писмени и и гласни доказателства, от които е може да се направи обоснован извод, че е разполагала с достатъчно финансови средства към момента на придобиване на имота, които е вложила при закупуването му. В тази връзка в подкрепа на това нейно твърдение е представеното от нея Банково удостоверение за сметка и Извлечение по разплащателни сметки за период от 13.05.2002г.-03.06.2008г., издадени от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, от които е видно, че към датата на сключване на първия договор за продажба на процесния имот /29.11.2002г./ М. А. е разполагала с парични средства по силата на договор за кредит, като няколко дни /25.11.2002г./ преди сключването на самия договор е получила в заем 900 лв. При това положение са налага изводът, че М. А. е ангажирала доказателства, че е участвала в придобиването на имота и с парични средства.

Следователно, Н. Д., чиято е била тежестта, не е осъществил пълно обратно и главно доказване, че е вложил при закупуването на процесния имот само свои лични, извънсемейни средства, т.е. той не е опровергал презумпцията за придобиване на имота в резултат на съвместен принос.