Решение № 103 от 06.04.2023, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№103 гр. Враца, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 28.03.2023г. /двадесет и осми март две хиляди двадесет и трета година/ в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

СИЛВИЯ ЖИТАРСКА

КРАСИМИР

ГЕОРГИЕВ при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА КАН дело № 52 по описа на АдмС – Враца за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д.И.т., чрез адв.Т.Т. от *** против Решение № 345/14.11.2022г., постановено по АНД № 725 по описа на Районен съд – Враца за 2022 г. С оспореното решение е потвърдено НП № 21-0967-001379/14.09.2021г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Враца, сектор „Пътна полиция“ – Враца, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решение, поради противоречие с материалните и процесуални норми на закона. Оспорва се като неправилен извода на съда, че НП е издадено правилно и законосъобразно. Излагат се доводи за нарушаване на принципа ne bis in idem поради факта, че за същото деяние е била ангажирана наказателната отговорност на касатора, като е образувано съдебно производство, което е приключило с влязъл в сила съдебен акт на 20.09.2022г, а именно Определение № 107/20.09.2022г., с което е одобрено споразумение, по силата на което Д.Т. се е признал за виновен в извършено от него на 30.08.2021г. престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и му е определено наказание от 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години и му е наложена глоба в размер на 500,00 лева. Твърди се, че не може Д.Т. да носи едновременно наказателна и административно –наказателна отговорност за едно и също нарушение, поради което е нарушена разпоредбата на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Позовава се и на Тълкувателно решение №3 от 22.12.2015г. на ВКС, както и на осъдителното решение на ЕСПЧ по делото „Ц. Ц. срещу ***“. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени наказателното постановление. Алтернативно се иска наложената глоба да бъде намалена в минимален размер.

В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.

Т.Т., касаторът поддържа жалбата и развива доводи, за липса на умисъл за извършване на деянието. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд.

Ответникът

– Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Враца, редовно призован, представител не се явява и не е ангажирано становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура

- Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и излага становище, че решението на Районния съд следва да бъде оставено в сила, тъй като не е нарушен принципа „не два пъти за едно и също нещо“.

В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационна проверка е Решение

№345/14.11.2022г., постановено по АНД №725 по описа на Районен съд – Враца за 2022 г. с което е потвърдено №21-0967-001379/14.09.2021 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Враца, сектор „Пътна полиция“ – Враца. С последното, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за това че на 30.08.2021г.около 03.20 часа в *** Д.Т. е управлявал МПС Ауди 4 с регистрационен номер ****, след употреба на алкохол преди да е преминало въздействието му, установено с техническо средство алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARNA 0121 и отчетена положителна проба 0,90 промила.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържат изискуемите реквизити в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, изчерпателно е описано нарушението от фактическа страна, посочена е нарушената законова разпоредба, както и съответната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Указани са и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират вмененото във вина на нарушителя административно нарушение. В процеса по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Въз основа на обсъдените писмени доказателства е счетено от първоинстанционният съд за безспорно установено и категорично доказано, че жалбоподателят Т. е осъществил нарушението – притежава качеството „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и е управлявал МПС след употреба на алкохол, с концентрация 0,90 промила, установено с техническо средство.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Наведените с касационната жалба и в съдебно заседание доводи са неоснователни.

Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и в съответствие с тях правилно е възприел фактическата обстановка, поради което не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, които да съставляват касационно основание за отмяна на решението. От правилно установените факти съдът е извел обоснован извод за доказаност на визираното в НП административно нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Предвид обстоятелството, че наложените наказания глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца са фиксирани в посочената разпоредба като вид, размер и продължителност, правилно районният съд не е обсъждал въпросът за индивидуализацията им.

Не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на административните нарушения.

Нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин, а деянието е с особено висока степен на обществена опасност, поради което правилно не е била приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН от АНО.

Наказващият орган ясно е изложил точно какво е нарушението, къде и как е извършено, което се установява и от събраните по делото доказателства.

Без основание е твърдението в касационната жалба за допуснато от районния съд нарушение на материалния закон поради невъзприетото с решението, твърдяно от наказания водач, нарушаване на принципа ne bis in idem заради наличие на проведено за „същото деяние“ друго наказателно производство. Тези възражения са обсъдени в решението на районния съд, като същите мотивирано и основано в приложимия материален закон са отхвърлени от първоинстанционния съдебен състав. Управлението на МПС под въздействието на алкохол съставлява административно нарушение, когато установената концентрация на алкохол в кръвта е до определени стойности (чл.174, ал.1 от ЗДвП), съответно съставлява престъпление при стойности над указаните в чл.343б, ал.1 от НК. Управление на МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози е самостоятелен наказателен състав, и то само на престъпление – такова по чл. 343б, ал.3 и ал.4 от НК. С други думи, в конкретния случай Т. е извършил две отделни деяния, едното административно нарушение по своя характер, а другото престъпление, поради което не е налице нарушение на принципа ne bis in idem. Такова нарушение на посочения принцип би било налице, ако в конкретния случай на Д.Т. е било наложено наказание по реда на чл. 343б, ал. 1 от НК, за извършеното нарушение, изразяващо се в управление на лек автомобил Ауди А4, с концентрация на алкохол в кръвта, но не и за наложено наказание по чл. 343б, ал. 3 от НК. В тази връзка не е налице нарушение на установеното в чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ правило, и въведената с него забрана за повторно осъждане или повторно изтърпяване на наказание, а именно, че никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава.

При служебна проверка на решението относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съдебният състав не намира такива, сочещи на отмяната му. Обжалваното решение е постановено от законен състав, в рамките на неговата компетентност и на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон.

Предвид изложените съображения, обжалваното решение се явява материално и процесуално законосъобразно, обосновано и правилно, с оглед на което следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК

Административен съд – Враца

РЕШИ:

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение № 345/14.11.2022г., постановено по АНД №725 по описа на Районен съд – Враца за 2022 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.