Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1023 от 14.07.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3237/2021
Вид
Решение № 1023
Подписан
14.07.2022
Състав
Атанас Кеманов, Снежана Бакалова, Надежда Махмудиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 ал. 1 т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 137е · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 343 ал.1б.б · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1023 гр. София, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Надежда Махмудиева

Снежана Бакалова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело № 20211000503237 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Д. Т. Й., подадена чрез пълномощника му адв.

В.О. срещу Решение № 264972/22.07.2021г. по гр.д.№ 14524/18г. по описа на СГС, I -25 състав, с което е отхвърлен предявения от него срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ (отм.) за сумата 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от ПТП настъпило на 09.07.2015г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от същата дата, като неправилно и незаконосъобразно. Моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде уважен иска му в пълен размер.

Счита, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че ищеца не е доказал при условията на пълно и главно доказване настъпването на ПТП и неговия механизъм. Неправилно бил изключил от доказателствата Констативния протокол, който се ползвал със задължителна материална доказателствена сила относно факта на извършените от и пред актосъставителя действия и направените пред него изявления. Твърди, че като не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност, 1 първоинстационният съд е допуснал съществено процесуално нарушение.

Такова е допуснал и като е отменил определението си, с което е допуснал изслушването и назначил съдебна автотехническа експертиза, като е приел, че липсват доказателства, въз основа на които да работи експертизата. В нарушение на съдопроизводствените правила били кредитирани показанията на свид. К. Н., участник в ПТП, като не била взета предвид неговата евентуална заинтересованост от изхода на делото. Счита, че от събраните доказателства безспорно се установява изключително тежкото здравословно увреждане и състояние на ищеца, а именно счупване на лява лъчева кост и последвалите усложнения. Твърди, че при установеното, сумата от 30 000лв. представлява справедливо обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. Моли въззивния съд да отмени решението на СГС и постанови ново, с което уважи иска му в пълен размер. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна е депозирала в срок отговор по жалбата, в които твърди, че жалбата е неоснователна и моли решението да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Счита, че от събраните доказателства не се доказва по никакъв начин да е настъпило съприкосновение между мотопеда управляван от ищеца и лекия автомобил „Фиат Пунто“, който е бил управляван от застрахования. От свидетелските показания било установено, че пострадалия бил загубил контрол над управлението мотопеда и падането му не било причинено от действията на другия водач. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

В откритото с.з. жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.С писмено становище поддържа подадената жалба. Представя списък на разноските.

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.

Представила и молба за присъждане на разноски пред тази инстанция с представен към нея списък по чл. 80 от ГПК.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо.

Въз основа на събраните пред първата инстанция и тези събрани пред настоящата, доказателства, съдът направи следните констатации от фактическо естество, които се различават от приетите за установени от СГС:

2

На 09.07.2015г. около 6.45 часа по ул. „Източна тангента“ с посока на движение от ул. „Мими Балканска“ към бул. „Христофор Колумб“ и със скорост около 40 км/час се движил мотопед „Зонг Шен“ с рег. № ******, управляван от Д. Т. Й.. Водачът е управлявал мотопеда плътно вдясно по платното, спрямо посоката си на движение.

Платното за движение по ул. „Източна тангента“ е с обща широчина 7,60м и се състои от две пътни ленти, по една за всяка посока, без наличие на пътна маркировка и без поставени пътни знаци. Пътната настилка е била сух асфалт без дупки и неравности.

По същото време, лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ********, управляван от К. Т. Н. е потеглил от територията на склад № 2, разположен отдясно на платното за движение, спрямо посоката на движение на мотопед „Зонг Шен“ с рег. № ******.

При приближаване на мотопеда към зоната на склад № 2, водачът на лекия автомобил „Фиат Пунто“ с намерение да продължи движенето си по ул.

„Източна тангента“, управлявайки автомобила си е преминал през портала на склад № 2 и след като е навлязъл с предната част на автомобила си на платното за движение е спрял, за да се огледа какво е движението по пътя.

Към този момент отстоянието между лекия автомобил и мотопеда е било около 10 метра, според заключението на вещото лице. Според експертизата, липсват точни данни точно колко е бил навлязъл лек автомобил „Фиат Пунто“ в лентата за движение на мотопеда.

При така създалата се опасна ситуация, водачът на мотопеда „Зонг Шен“ е реагирал с опит да заобиколи лекия автомобил отляво по посоката на движението си, като е променил рязко траекторията си на движение, при което е загубил равновесие и е паднал, заедно с мотопеда си на лявата си страна.

От заключението на в.л. инж. М. се установява, че причината за настъпването на произшествието са субективните действия на водача на лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ********, който е допуснал навлизане на автомобила на платното за движение на ул. „Източна тангента“ в пътната лента, по която се е движил мотопед „Зонг Шен“ с рег. № ******.

Заключеното е категорично в извода, че в нито един момент не е имало съприкосновение между двете МПС.

3

По делото е представен констативен протокол от ПТП № К 566 от 09.07.2015г., изготвен от СДВР – отдел Пътна полиция, в който не са отразени констатации за друг участник в настъпилото ПТП. Въз основа на съобщение от дежурния офицер от СДВР – отдел Пътна полиция, обаче, е образувана преписка ЗМ № 11300/15 за извършено престъпление по чл. 343 ал.1б.б от ЗДвП срещу неизвестен извършител. Извършен е оглед на мястото на ПТП и са разпитани свидетели и назначени експертизи. С постановление за прекратяване на наказателното производство от 01.09.2015г. по ДП 11300/15 по описа на СДВР, пр. пр. №26832/15 на СРП е прието, че К. Т. Н. е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е пропуснал движещия се по ул. „Източна тангента“ водач на мотопед „Зонг Шен“ с рег. № ******, с което предизвикал ПТП и му е причинил средна телесна повреда. Въпреки това наказателно производство било прекратено на основание чл. 342 ал.2 от НК, тъй като пострадалия е поискал това. Било постановено да се изпрати преписката на административно-наказващия орган за реализиране административна отговорност.

От показанията на разпитания пред настоящата инстанция свидетел С. се установява, че той не е бил непосредствен свидетел на инцидента, но е видял разположението на моторните превозни средства непосредствено след него и лекия автомобил „Фиат Пунто“ е бил наполовина на пътното платно.

Мотопедът е бил в насрещното пътно платно. След това водачът на лекия автомобил „Фиат Пунто“ го е преместил извън платното, напряко. Свидетелят е оказал помощ на ищеца и е сигнализирал на тел. 112.

В резултат на падането ищеца получил травми и бил откаран за преглед в Спешното отделение на УМБАЛ „Света Анна“ , където било установено счупване на лявата лъчева кост на ръката към китката. Била му поставена гипсова имобилизация за срок от тридесет дни. От разпита на свид. Е. Й., син на ищеца, се установява, че той изпитвал силни болки, както в ръката, така и в рамото. При прегледа от травматолог му било казано, че има изкълчване на ключицата. Имал и охлузване на ръката. За срок от един месец се наложило свидетеля да му помага при извършването на ежедневните дейности. Когато бил премахнат гипса продължил да изпитва затруднение при движението на ръката и продължавал да изпитва болки. Наложило се отново да ползва помощта на свидетеля. След около месец и нещо възстановил движението на ръката си.

4

По повод продължаващи болки, бил прегледан на 02.11.2015г. и му била поставена диагноза „адхезивен капсулит на рамото“ (възпаление на ставната капсула на рамото от сраствания). Описано е в амбулаторния лист за преглед, че е налице болезненост в лявата гривнена става, така наречен следтравматичен артрит. От образни изследвания били установени дегенеративни изменения и старо изкълчване в лява лопатко-ключична става.

Било му предписано лечение с нестероидни противовъзпалителни.

Заключението на вещото лице, че получената травма счупване на лява лъчева кост е в пряка причинно-следствена връзка с падането на лявата страна. Изгълчаването на лявата лопако-ключична кост също се получава от падането върху лявата ръка. За възстановяване от тази травма е необходим срок от около 3-4 месеца при обичаен ход на възстановяване. Охлузването на ръката също е причинено от това падане. Според в.л. д-р М., ищецът е изпитвал силни болки и страдания, по-интензивни през първата седмица.

От прегледа към момента на изготвянето на заключението , вещото лице д-р М. е установило, че и към настоящия момент движението на лявата ръка на ищеца е ограничено. При движение в раменната става се усеща „прищракване“. Вещото лице е дало заключение, че не се очаква пълно възстановяване на ищеца от описаните оплаквания. По отношение на движението в китката не се установява патология. От липсата на наранявания на главата, вещото лице е направило извод, че водача на мотопеда е бил с каска по време на инцидента, но счита че не е бил с ръкавици и протектори за лакти.

От разпита на в.л. д-р М. в с.з. се установява, че няма данни в медицинската документация за изкълчването на раменната става, но е възможно такава да е имало. Уврежданията може да са и в резултат на имобилизацията за срок от тридесет дни. Поради възрастта на ищеца е невъзможно пълното възстановяване. Диагнозата следтраваматичен артрит е в пряка връзка с увреждането на ставата, като в медицинската документация липсват данни да е страдал от проблеми със ставата преди инцидента.

Горната фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства пред двете инстанции. Като е отменил определението си за допускане и изслушване на автотехническата експертиза и като не е извършил необходимото за призоваване и разпит на свид. С., 5 първоинстанционния съд е допуснал процесуални нарушения. Изготвянето на заключение от експертизата е следвало да бъде извършено въз основа на събраните доказателства и ако те не са били достатъчни на вещото лице да отговори на поставените въпроси, самото вещо лице е следвало да направи този извод, а не съда в определението си от о.с.з. на 01.07.2021г. да прецени дали доказателствата до този момент са достатъчни за отговор на поставените задачи. Освен разпита на свидетелите и изключените с определението от 26.01.2021г. доказателства, до този момент са били налице и писмени доказателства и снимков материал по ДП.

Показанията на свид. К. Н., относно факта къде се е намирал неговия автомобил към момента на загубата на управление от страна на водача на мотопеда, неправилно са кредитирани от съда в тази им част, тъй като този свидетел е заинтересован и те не се подкрепят от показанията на никой от разпитаните свидетели.

Като е приел фактическа обстановка, различна от изложената, първоинстационният съд е приел и различни правни изводи, които не се споделят от настоящата инстанция, която намира, че следва да изложи свои такива:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 226 от КЗ (отм.) във вр. чл. 45 от ЗЗД. Договорът за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника е бил сключен при действията на отменения КЗ. Същият е основателен и доказан, но е предявен в завишен размер.

Установи се от събраните доказателства противоправното поведение на К. Н., водач на лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ********, застрахован при ответника, който при предприемане на маневра – навлизане на път, не е пропуснал движещия се по този път мотопед „Зонг Шен“ с рег. № ******, управляван от ищеца. В резултат на това, водачът на мотопеда е загубил контрол над управлението му и като е предприел маневра, за да избегне удара е паднал наляво в насрещното платно за движение. В нито един момент не е имало съприкосновение между двете превозни средства, но от заключението на автотехническта експертиза се установява, че поведението на водача на лекия автомобил е накарало мотопедиста да предприеме маневрата и той не имал възможност да спре или да намали скоростта от момента на възприемане на автомобила. С действията си водачът на лекия автомобил е 6 нарушил правилата чл. 25 ал.1 от ЗДвП. Деянието му е извършен виновно, тъй като не е оборена законовата презумпция. противоправното си деяние, което е извършено виновно, застрахованият е причинил на ищеца неимуществени вреди – изразяващи се в претърпени от него физически болки и страдания от причинената телесна повреда изразяваща се в счупване на лъчева кост на лява ръка, навяхване на лява лопатко-ключична става и охлузване на лява ръка. Причинените увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, при което ищецът е паднал на лявата си страна.