Решение № 16 от 08.02.2024, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Свищов, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Ив. Иванов при участието на секретаря Василка Н. Лалова като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело № 20234150100141 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по редовна и допустима молба „Т. - П.“ АД, ЕИК: *************, гр.

************** № 128, срещу С. М. Я., ЕГН: **********, гр. ************ № 10, *******, К. М. О., ЕГН: **********, гр. ***************, и Г. М. Х., ЕГН: **********, гр.

************ № 15, *****, с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба (ИМ) се твърди, че като собственици/ползватели на топлоснабден имот, находящ се в гр. *******, ответниците били клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Навеждат се твърдения, че съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие на клиенти се осъществявала при публично известни общи условия (ОУ), предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Същите били влизали в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е било необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърдят, че ОУ от 2007 г. били публикувани във вестник „Нощен труд“ от дата 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“, бр. 239/13.12.2007 г. С тях били регламентирали търговските отношения между клиентите на ТЕ и дружеството. В раздел VII от ОУ от 2007 г.: „Заплащане на ТЕ“, бил определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ (в т. ч. и ответниците), били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, бил найкъсно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответниците изпадали в забава за тази сума, като на основание чл.

31, ал. 6 ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Поради липса на доброволно плащане от страна на ответниците кредиторът – ищцовото дружество е подало заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е била издадена Заповед за изпълнение № 331/09.11.2022 г. по ч. гр. д. № 687/2022 г. на Свищовския районен съд (СвРС). Понеже на тримата ответника заповедта за изпълнение е била връчена по чл. 47, ал.

5 ГПК, на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на настоящия установителен иск (УИ) по чл. 422 ГПК.

1

С оглед на изложеното „********** *******“ АД моли СвРС да приеме за установено по отношение на ответниците, че същите дължат на дружеството при условията на разделност следните суми: (а) С. М. Я. – сумата 133.81 лв., представляваща главница, 16.17 лв., представляваща лихва върху главницата за периода от 02.04.2020 г. до 02.09.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от 12.10.2022 г. до изплащане на вземането; (б) К. М. О. – сумата 133.81 лв., представляваща главница, 16.17 лв., представляваща лихва върху главницата за периода от 02.04.2020 г. до 02.09.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от 12.10.2022 г. до изплащане на вземането; (в) Г. М. Х. – 133.81 лв., представляваща главница, 16.17 лв., представляваща лихва върху главницата за периода от 02.04.2020 г. до 02.09.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от 12.10.2022 г. до изплащане на вземането. Претендират се и съдебно-деловодни разноски.

В отговора на исковата молба (ОИМ), подаден от особения представител адв. Х. Т. на ответника С. М. Я., се твърди, че искът бил допустим, но неоснователен. Счита, че представените с ИМ препис – извлечение от сметка на задълженията за консумирана топлинна енергия и таблица с данни, от която било видно, че няма извършени плащания за отчетния периода 01.05.2022 г. – 07.02.2023 г., са частни документи и не се ползвали с доказателствената сила относно съдържащите се в тях твърдения. Оспорва и всички твърдения относно количеството потребена ТЕ през процесния период, както и твърдението, че ответницата Я. е потребила посоченото количество ТЕ. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли като неоснователна исковата претенция.

В ОИМ, подаден от особения представител адв. М. К. на ответника К. М. О., се твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Оспорва представеният препис – извлечение от сметката на задължения за консумирана ТЕ относно ответницата О., тъй като счита, че в случая не се касаело за извлечение от сметка, съгласно разпоредбите на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК, но които законодателят е предал доказателствената сила. Навежда, че ищецът не е нито държавно учреждение, нито община, нито банка. Счита, че това извлечение е твърдение на ищеца, което е изгодно за него и подлежи на доказване с допустимите от ГПК доказателствени средства. На същите основания адв. К. оспорва и представената таблица с данни в нея, в която се съдържали твърдения за периоди и суми за отопление без ИРУ и твърдение, че няма извършено плащане за периода от 01.05.2022 г. до 07.02.2023 г. Оспорва и всички твърдения относно количеството потребена ТЕ през процесния период, както и твърдението, че ответницата О. е потребила посоченото количество ТЕ. Моли СвРС да постанови съдебен акт, с който да отхвърли като неоснователна исковата претенция.

В ОИМ, подаден от особения представител на ответника Г. М. Х. – адв. Б. Г., се твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Счита, че от представените с ИМ писмени доказателства, не може да се направи обоснован извод, за дължимост от страна на ответницата Х. на каквито и да е суми за ТЕ. Оспорва, че същата е била клиент на ТЕ, че е собственик, респ. ползвател на процесното жилище. Оспорва, че Х. дължи посочените в ИМ суми, както и че в жилището има монтирани измервателни уреди за ТЕ, като на последно място оспорва и начинът, по който е извършено разпределението на количеството ТЕ в сградата. Моли съда да отхвърли така предявения иск като неоснователен.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Свищовският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Със сила на пресъдено нещо (СПН) между ищцовото дружество „Т. - П.“ АД, от една страна, и ответниците С. М. Я., К. М. О. и Г. М. Х., от друга страна, съгласно Р. № 80/02.04.2019 г. по гр. д. № 78/2018 г. на СвРС, влязло в сила на 08.05.2019 г., е установено, че: ответниците са били собственици на н. и., находящ се в гр. *******, ж. к.

**************, което жилище е било в режим на етажна собственост (ЕС) и било присъединено към абонатната станция на ищцовото дружество за доставка на ТЕ за битови нужди с аб. № 15924. С същ. р. на същ. РС е прието за установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество общо сумата от 146.47 лв. за главница за ТЕ за периода от 01.11.2014 г. до 31.03.2017 г., ведно със законна лихва върху тази сума от 14.08.2017 г. до окончателното 2 й плащане, както и 23.30 лв. за лихва за забава от 05.01.2015 г. до 02.08.2017 г.

Отново със СПН между същите страни е прието за установено с Р. № 260076/26.07.2021 г. по гр. д. № 1085/2020 г. на СвРС, влязло в сила на 31.08.2021 г., че ответниците са страни по облигационно отношение с ищцовото дружество за доставка на ТЕ за битови нужди срещу възнаграждение за същ. имот в същ. гр., при което всеки един от ответниците е дължал на ищцовото дружество сумата от по 199.21 лв. за ТЕ за периода от 03.2018 г. до 04.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.03.2020 г. до окончателното й плащане.

„Т. - П.“ АД е подало заявление по чл. 410 ГПК срещу С. М. Я., К. М. О. и Г. М. Х., по което е издадена Заповед за изпълнение 331/09.11.2022 г. срещу (а) С. М. Я., за да плати на АД за сумата 133.81 лв., представляваща главница, и сумата от 16.17 лв., представляваща лихва върху главницата за периода от 02.04.2020 г. до 02.09.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от 12.10.2022 г. до изплащане на вземането; срещу (б) К. М. О. – 133.81 лв. за главница и 16.17 лв. за лихва върху нея за периода от 02.04.2020 г. до 02.09.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от 12.10.2022 г. до изплащане на вземането; (в) Г.

М. Х. – 133.81 лв. за главница и 16.17 лв. за лихва върху главницата за периода от 02.04.2020 г. до 02.09.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от 12.10.2022 г. до изплащане на вземането. Издадената заповед е приета от СвРС за връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, при което с Разпореждане № 31/09.01.2023 г. съдът указал на АД да предяви УИ по чл.

422 ГПК, който е предмет на настоящето дело.

От назначената по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ) се установява, че: (1) процесният н. и. е присъединен към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество, като и в процесния период от м. февруари 2020 г. до м. април 2022 г., и досега на ответниците се доставя ТЕ; (2) разпределението на ТЕ в АС е био извършено съгласно Методика за разпределение на ТЕ в сгради, ЕС; коректно са били начислени суми в индивидуалния мейлинг за всеки месец от процесния период, съгласно Наредбата за топлоснабдяване № 16334/06.04.200 7., без да се констатират от ВЛ несъответствия в изчисленията на ФДР; (3) ежемесечните отчети на общия топломер са дадени в индивидуални сметки на абонатите; количеството ТЕ, доставяно до АС, е било измервано с търговски прибор – топломер, който е бил монтиран съгласно техническите изисквания на производителя, бидейки преминал през първоначална и последващи проверки.

В о. с. з. на 08.01.2024 г. ВЛ Й. сочи, че: индивидуалната сметка за процесния апартамент съдържа два компонента: (а) делът на апартамента от сградна инсталация и (б) ТЕ, отдадена от лирите в банята и в коридора. Сумата от двете давала общата ТЕ за жилището. В случая не се начислявала консумацията за цялата сграда, нито за ползвана топла вода, нито за отопление от отоплителни тела в отделните стаи, нито за стълбището или пък за общите части, тъй като няма отоплителни тела в последните. Всеки месец била измерена консумацията на топломера, който е търговския прибор в АС, и разпределението било направено на базата на тези реални отчети всеки месец за целия процесен период. ВЛ било пресметнало отделно и двата компонента за целия процесен период и те напълно съвпадали с дяловете, които е пресметнало АД за ДР. Това означава, че е било изпълнено условието за методиката за дялово разпределение на ТЕ за тези жилища.

В същ. с. з. ВЛ изтъква още и че топломер, от който е установило процесните измервания, не се монтира в жилището, а е в абонатната станция, която е собственост на „Т.

- П.“ АД. Това нещо ВЛ било установило с районен техник и чрез съотв. протоколи дали този топломер отговаря на изискванията, дали е минал на държавна проверка. Според ВЛ на всеки две години този топломер е минавал проверка, тъй като е търговски прибор и по него става плащането на ТЕ, и разпределението на ТЕ по всички жилища в абонатната станция, освен това топломерът, който бил централен и се намирал в абонатната станция, бил минал държавна проверка.

От назначената по делото съдебно-икономическа експертиза (СИК) се установява, че:

(1) за периода от м. февруари 2020 г. до м. април 2022 г., че за абонатен № 15924 не са извършвани никакви плащания, освен платената сума в брой от 200.16 лв. на 28.06.2021 г., с която обаче са погасени вземания на дружеството за по-ранен период; (2) за същ. период за същ. аб. № според вещото лице (ВЛ) са начислени сумите от 130.79 лв. за ТЕ за отопление, 3

254.10 лв. за ТЕ, отделена от сградната инсталация, 24.99 лв. за услуги за дялово разпределение (ДР), като са извадени 8.45 лв. за намаление на задължението с кредитно извести, при което чистата дължима сума била 401.43 лв.; (3) върху тази сума била начислена законна лихва за всяко едно от задълженията до 02.09.2022 г. в общ размер на 50.61 лв.